Позорна немощ

Той бе от хората, "които се раждат с перо зад ухото и мастилница вместо сърце; за него всичко на този свят се свеждаше до изваждане или умножение и една цифра му беше много по-ценна от един човек, щом тази цифра можеше да увеличи сумата, която човекът можеше да намали". С това изречение след години може би ще характеризират бившия шеф на надзорниците на касата и настоящ здравен министър. Характеристиката е за счетоводител в приключенски роман от 1844 г. Малко неща са се променили за повече от век и половина, след като 115 депутати от мнозинството предпочетоха да спестят на кабинета "Борисов 3" 25 млн. лв., вместо да осигурят лечение на не повече от 1000 души, повечето млади и деца. За тези хора бюджетът е по-важен от живота на всички останали. Да не може един от признатите за най-умел през последните десетилетия бюджетар от над 4,5 млрд. лв. за здраве да намери едни 25 млн. лв. означава, че или перото му е затъпяло, а мастилницата - спукана, или политическата импотентност е огромна. Като добавка - и неистини. Инсинуация е, че президентското вето оставя без лекарства и лечение всички българи. Ветото е само на параграф 6 от преходните и заключителни разпоредби. Лъжа е, че всеки от въпросните 22 нови медикамента се реимбурсира в по-малко от 9 страни членки на ЕС. 
Със сигурност обаче през последните няколко години нещо много важно се е променило в България - гласът на пациентите се чува. При това не от кого да е, а от президента. Той не пожертва болните хора с нелепи доводи, че не може да се ограничава свободната търговия (справка - ветото на закона за лекарствата в частта, целяща ограничаване на паралелния износ през 2014 г.).
Нищо не оправдава плоския "план" на Кирил Ананиев в качеството му на шеф на надзора да "пести" от здраве. Дори това, че в качеството на здравен министър вече, в 14,30 ч. в събота на пожар свика журналистите на пресконференция в 17 ч., за да се оправдава. Пред кого? Пред шефа си и управляващите? Или пред болните и близките им, които чакаха чудесата на медицината, ползвани във всички цивилизовани държави, за да живеят и да получат шанс да работят, за да пълнят хазната на Борисов, Горанов и Ананиев с данъци и осигуровки, та двойно да платят 25-те милиона за лекарствата?
На това място уважаващият себе си министър на здравеопазването, бил той и най-добрия бюджетар, би признал провала си в здравното поприще - и като министър, и като бивш надзорник. И, разбира се, би си отишъл. Та ако ще премиерът на колене да го моли да остане.
Не, господа управляващи! Този път дори показните акции на ГДБОП не успяха да отвлекат вниманието на болните и на обществото! Не успяха да го направят дори акциите срещу "лошите" болници и намесата на главния прокурор в здравните дела на държавата!
Позорна е немощта на управляващите да се справят с проблемите на здравеопазването през последните години! Дори опитите им да реанимират политически трупове вече не помагат. Не може да се прави здравна политика с хора, обвинявани в миналото във финансови злоупотреби именно в системата на здравеопазването.