Съседски войни

Андриана ШАЛА-ЖОБА

В чл. 1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) е записано: "Този закон урежда обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците и обитателите на самостоятелните обекти или на части от тях." Хубаво написано, но не е вярно! Законът, приет от НС на 13 януари 2009 г., явно е създаден от хора, които или не живеят в кооперации, или с този закон са имали намерение да облагодетелстват себе си. Пази, Боже, ако си обикновен човек и разчиташ на този закон, за да уреждаш междусъседски конфликтни ситуации.
Защо е така ли? Всеки съвестен и интелигентен човек би искал да живее безпроблемно със съседите си, прилагайки изпитаната народна мъдрост "По-добре близък съсед, отколкото далечен роднина". Разчиташ на човешката съвест на останалите и не те интересуват нормативните документи. Да, но

в България нещата стоят другояче

Уж законите са валидни за всеки, но... Оказва се, че са валидни за нормалните хора. А нерядко живеем с индивиди с далеч от нормалната ценностна система. Те използват всяка цепнатина в детайлите, наместват се в нея и като дървояди пилят нервите на всички и властват като дерибеи. Чувстваш се унижен, достойнството ти е смазано. Откъде-накъде някой ще постъпва с теб и останалите съкооператори така? Той ли е най-хитрият? Редно ли е да носим на гърба си съседа, а той да ни се присмива? Отказва да плаща месечните 5 лева за чистачка и асансьор. Отказва да участва в събирането всяка година на пари за подобрения и ремонти. Зловредно къса съобщенията, поставяни на видни места. Кърти и чупи входната врата, когато си е забравил ключа. И е всесилен.
Какво правим? Разгръщаме страниците на безсилния ЗУЕС, търсим помощ от юристите на общината, от кварталните инспектори... И всички ни препращат към адвокат, за да водим дела. Що за глупост? А уж законът уреждал отношенията... В чл. 55/1/ на Пета глава е казано: "Собственик или обитател в сграда или отделен вход в режим на етажна собственост, който не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 20 до 100 лв., когато е физическо лице..." Звучи оптимистично, но не е точно така. Оказва се, че само съдът може да наложи тази глоба. Как и кой ще си сложи главата в торбата, за да започне съдебен процес срещу бандита, който чупи вратите на блока и отказва да си плати петте лева? Откъде средства за такси и адвокатски хонорар, като горкият касиер едва събира пари за месечните сметки? А времето, разправиите, рисковете при евентуална ответна реакция от бандита? И всичко това за мижава глоба от 20 лв. - я наложена, я не.
Ето конкретна ситуация от един вход. Касиер в този вход преди 6 години стана работливо, упорито, предприемчиво момче, което реши да се справи с живеещия там съсед "паразит" и да организира обновяване на входа. Не само че не се справи с "паразита", но и

лошият пример се мултиплицира

Сега "паразитите" са няколко. Отказват да дават пари за каквото и да е. Други 7-8 апартамента са необитаеми. Хората едва събират пари за най-належащи разходи. Входът е в окаяно състояние - покривът тече, има и междуетажни течове. Касиерът е толкова отчаян, че вече иска да си продава жилището. А иначе ЗУЕС в чл.17/1/ нарежда: "В общото събрание собствениците имат право на глас, съответстващ на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. /2/ Общото събрание на собствениците приема решения с мнозинство не по-малко от 75 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост за изваждане на собственик по реда на чл.45 от Закона за собствеността..." И това е уникално измислено! При свикване на общо събрание винаги са присъствали не повече от 7-8 души, и то все едни и същи хора. Останалите или са наематели, или са в чужбина, или са безхаберни. И като гласува общото събрание? Нали отново съдът ще реши за изгонването? Този закон да не стимулира воденето на съдебни дела?
Ето и друг казус. Теч от съседи. Бог да ви е на помощ, ако отгоре живеят наематели, а техният хазяин се укрива. И така - руши се твоята собственост, но... Сядаш на тоалетната чиния - отгоре капе. Дрехите на простора в банята са с капки от мазилката. В ъгъла на стаята, съседна на банята, таванът се рони. А книгата за мъдрости съветва:

"Не се карай със съседа"

От всичко, което изтърпяваш, и от насрещното нехайство ти идва не само да се караш. Спомняш си, че когато си подновявал тапетите, в ъгъла на сегашния теч се откри голяма фуга, незапълнена с мазилка. Панелите се крепят на магия. Ремонт си правил неотдавна, но никой не го е еня. Наемателката отговаря, че при нея няма нищо. Искаш да говориш с хазяите - те отказват, неизвестни са. Минава месец-два, тонът става все по-горещ. Накрая наемателката извиква водопроводчик и се оказва спукана тръба. След смяната влагата изчезва и отново правиш ремонт. След около година - пак проблем. Пак влага, ронене, мухъл. Този път е сифонът. Сменят го и проблемът изчезва. Но всичко е за твоя сметка, ако искаш да живееш в здравословна среда. Третият път са фугите, четвъртият път... Наемателката отказва да търси причината. Всичко при нея е наред. Дори твоят проблем вече я забавлява и те отминава високомерно, с насмешка.
Обръщаш се за помощ към съответната община. След месец идва комисия и установява, че всичко е така, както си казвал. Теч има. Получаваш типов отговор на жалбата с препоръка за повикване на лицензирана фирма за диагностика. За чия сметка? Посещаваш юрист в приемното му време и той ти казва, че това трябва да направи управителят, че диагностиката е за сметка на общите разходи. Ремонтът на вертикалните щрангове също е за сметка на общите разходи, тъй като са междуетажна собственост. Комисията е изпратила писма и до другите два апартамента - на управителя и на наемателката. Собствениците са в неизвестност и кой е този закон, който не им търси отговорност, че не се интересуват от щетите, които причиняват на съседите под тях? Писмото на общинските служители завършва с "...отношенията между собствениците в жилищна сграда" са гражданско правни. Съгласно чл.195, ал.1 и ал.3 от ЗУТ при аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект с увреждане или разрушаване, собственикът е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното отстраняване." Хайде, поредната адвокатска кантора ни очаква!
Ето, това е -

или търпи, или харчи

По-силният е този над теб и този, който е нарушител. А другите, които искаме да живеем в мир и спокойствие, в добросъседство, сме сякаш обитатели на резерват. Докато издържим.
Толкова ли е трудно да се разрешават проблемите на ниво община и полиция? За какво са тези служители в районните администрации - идват под формата на комисия, дават препоръки и... край. Топката излиза от тяхната отговорност. А тук трябва именно те да са заинтересовани и да довършат нещата. Те да препоръчат лицензирана фирма за диагностика, та когато влязат в дома ти непознати, да не те е страх. Те да налагат изисквания към управителя, нарушителите, причинителите на течове. Те да глобяват.
Общинските служители и кварталните полицаи са единствените инстанции, които все още респектират, а законите не им дават възможност. Защо? Защото ЗУЕС ни праща да уреждаме обикновени неща чрез адвокати и съд. А у нас съдебната власт е най-компрометираната.
Депутатите трябва да преразгледат Закона за управление на етажната собственост и час по-скоро да го променят. Омръзна ни да живеем в безправна, грабителска държава! Когато законът е далеч, юмрукът е близо. Към това явно ни тласкат нашите закони.


По съседски...