Темата за здравеопазването е надпартийна

Георги Йорданов е роден на 12 октомври 1956 г. в Нова Загора. Възпитаник е на Медицинския университет в Пловдив, където завършва обща медицина и стоматология през 1985 г., а по-късно е и преподавател там. Специализирал е мениджмънт на здравното осигуряване в Германия, изучавал е мениджмънт на болнични заведения в САЩ и Германия. Бил е директор на Районния център по здравеопазване. От началото на 2014 г. е директор на МБАЛ "Пловдив". Бил е общински съветник и е работил в комисията по здравеопазване. Народен представител в 44-то Народно събрание от БСП от 16 МИР в Пловдив. Зам.-председател е на парламентарната комисия по здравеопазване и е член на комисията за политиките на българите в чужбина.

"Със забраната за разкриване на нови дейности в съществуващи болници всъщност се ограничават държавните и общинските болници и се потвърждава монополът на частните"

- Доц. Йорданов, как виждате здравната система през 2018 г., какви са вашите прогнози?
- Първо искам да кажа, че аз се надявам управляващите да се вслушат в мотивите на президента и някои от т.нар. мораториуми няма да влязат в сила. Защото в противен случай бъдещето на здравната система, финансирането особено на болниците, според мен ще бъде доста тревожно. Вече са толкова много проблемите в болничната система, че трудно се изброяват - Ловеч, Враца, Белоградчик, Мездра, Дупница... Има над 20 затворени болници. За мен тревожно е и едно интервю на министъра, който каза, че ще раздели болниците в няколко групи и тези, които са в тежко финансово състояние, могат да бъдат затворени, като бъде осигурена болничната помощ на пациентите. Но искам да дам един пример. В болниците във Велико Търново и в Ловеч  отделенията "Уши, нос, гърло" са затворени и всички пациенти трябва да бъдат лекувани в Габрово или в Плевен. Това ли е осигуряване на достъпна медицинска помощ на УНГ заболяванията? Ако това имаме предвид, значи влизаме в тежка криза за осигуряване на болнична помощ. Имахме, вие знаете, тежък проблем с болницата в Тетевен. Не казвам кой крив и кой прав, но така или иначе родилното отделение е затворено и сега жените от Тетевенска община ходят да раждат или в Троян, или в Плевен. Но знаем, че в момента, в който започнат симптомите на раждането, жената трябва до 1 час максимум да бъде в родилно отделение. Жените от Тетевен да отидат да живеят в Троян или в Плевен и да чакат кога ще родят ли? Това са неща, които не звучат сериозно.
- През последните месеци проблемите в здравеопазването с нова сила "изплуваха",  заангажираха сериозно обществото и сякаш за пореден път показаха, че управляващите не се справят със сектора и го водят към провал. Вашето обяснение? 
- Здравеопазването засяга всички български граждани. Защото в него имаме много проблеми и неразрешени въпроси. Защото в бюджетите на МЗ и на НЗОК се приеха пакет от рестриктивни мерки, които не се отнасят просто за преливането на едни пари, а касаят живота и здравето на български граждани и то немалко. И не на последно място, защото управляващите започнаха пряко да говорят за корупцията в здравеопазването, за многото крадене там. Без персонифициране, т.е. под общ знаменател, се подвеждат всички български медици. И трябва да признаем, че на медиите това им е интересно. Далеч повече от това да представиш дейността на един семеен лекар в Родопите, който е на 70 г., но не може да се откаже и обслужва десетина села, защото просто няма кой да го смени.
- Президентът наложи вето на текстове от Закона за бюджета на НЗОК за догодина с мотиви, сходни на мотивите на парламентарната опозиция. Очаквате ли това да вразуми управляващите, които, според пациентските организации, провеждат геноцид на българския народ?
- Мораториумът върху заплащането от НЗОК на нови молекули, както често наричате иновативните лекарства без аналог, предизвика много спорове. Това бе най-горещата тема, която предизвика интереса на всички пациентски организации, темата която породи най-разгорещен дебат в Народното събрание при приемане на бюджета на касата. Това е тема, която не спира да предизвиква интерес и след приемането на бюджетите и във всяко време. Президентът показа отношение по нея. На мен са ми много интересни мотивите на тези, които подкрепят мораториума (между другото думата означава смърт!), при положение, че всеки ден сме залети от призиви да подпомогнем лечението на този или онзи болен, операция в страната или чужбина и няма финансови средства за това. Значи те казват: "Ние няма да подкрепим солидарно като общество твоето лечение (то няма да се финансира от здравната каса), но ти предлагаме да се обърнеш към всеки от нас за помощ (като просяк). И тук искам да вметна една забележка - предполагаемият положителен финансов резултат от мораториума е около 25 млн. лв. Първо това е пренебрежимо малко на фона на тези 4,8 млрд. лв. бюджет на здравеопазването. И второ: в по-голямата си част иновативните медикаменти ще заместят лечение с други. Т.е ние ще платим за новите, но трябва да приспаднем и отпадналата нужда за плащане на тези, с които пациентът се е лекувал досега. Искрено се надявам, че ветото на президента ще ни даде още една възможност за дебати в парламента и за положително разрешаване на въпроса.
- До какво ще доведе отпадането на възможността за сключване на договори между НЗОК и нови болници през 2018 г.?
- Вижте, ние смятаме, че за да направим реформата в здравеопазването, която е потребна на цялото общество, трябва да направим няколко стъпки. На първо място най-после да въведем електронното здравеопазване (очевидно някой се страхува от него) и на второ място да бъде приета и утвърдена актуална Национална здравна карта след анализиране на демографските особености и заболеваемостта във всички региони на страната. Едва тогава МЗ може да издава разрешения за разкриване на нови болници и то само там, където те са необходими. Защото сега разкриването на нови болници е хаотично. В резултат на което в София и големите градове има пренасищане с болници, а в отдалечените, планинските и обезлюдяващи се региони на страната има недостиг на болнична помощ. Просто пациентите са лишени от  достъп до болнична помощ. Това не ни помага като общество при преодоляване на демографската криза, напротив.
- А отпадането и на възможността за сключване на договори за нови дейности в съществуващи болници?
- Категорично сме против. Даже и след направената поправка, такива трябва да се разрешават само в региони, където досега не е имало такава дейност. Новата дейност обикновено е иновативна и с важно значение за живота и здравето на пациентите от съответния регион. Но, за да я разкриеш, обикновено се иска подготовка между 2 и 3 години. И то не само, за да намериш необходимото финансиране. Например след направена заявка срокът за доставката на един ангиограф е между 6 месеца и 1 година. Никой не произвежда апаратура на стойност над 2 млн. лв., която държи на склад. Тази апаратура е като мобилните телефони - на всеки 6 месеца излиза нов и по-добър модел. А в здравеопазването това значи нови възможности за спасяването на живота и лечението на болните. Новата дейност обикновено е и с по-малка пропускателна възможност, т.е. за да се задоволят напълно потребностите, тя трябва да е разкрита на няколко места. И не на последно място: иновативните нови дейности са разкрити обикновено в частни лечебни заведения, тъй като те имат достъп до кредитиране. С налаганата забрана всъщност се ограничават държавните и общинските болници, дори да са намерили средства. Така се потвърждава монополната позиция на частните болници.
- Какво предлагате от БСП?
- Преди да предложим каквото и да било, направихме много сериозен анализ на състоянието на българското здравеопазване в Съвета по здравеопазване към НС на БСП. Предстои анализът да влезе на заседание на Националния съвет. Изводът е един: досегашният обществен модел на българското здравеопазване и особено на неговото финансиране, е изчерпан. Ние сме с амбиция да предизвикаме широка обществена дискусия за това от какво здравеопазване са нуждаем и как можем да го финансираме. Ще дискутираме с професионалните и съсловните организации. На първо място, разбира се - с Българския лекарски съюз. Но и не само с него. С организациите на работодателите, браншовите и пациентските организации, със здравните и финансови експерти.
Няма да отлагаме във времето тази наша дискусия, с амбиция сме веднага след новогодишните празници да я започнем. Ние си даваме сметка, че само БСП не може да се справи с тази задача. Но темата за здравеопазването е надпартийна, засягаща цялото общество и всеки български гражданин. Затова смятаме, че промяната, новите правила в него трябва да се приемат с консенсус от цялото общество.