Божествената Мария Калас
Миланската скала превръща певицата в мит, а днес я представя в изложба със сценичните й костюми, афиши и снимки от знаменитата й кариера
/ брой: 244
Соня Александрова, Милано
Специално за ДУМА
Милано не забравя гъркинята Мария Калас. До края на януари 2018 г. в Скалата продължава изложбата "Мария Калас на сцената - годините в Скалата", посветена на 40 години от смъртта на сопраното на 53 години в Париж. Иконата на оперната мелодрама се радва на многобройни посетители - някогашни и днешни нейни обожатели.
Калас пристига в Милано през 1950 г. и Скалата става сцената на най-продължителния й престой. Тя е безкрайно талантлива, но и безкрайно несигурна поради прекомерното си тегло. През 1951 г. при подготовката на "Сицилианска вечерня" (Верди), където за първи път пее с българския бас Борис Христов (Джовани да Прочида), е трудно да се намери шивач, който да облече закръглените й форми. Упоритата Калас след кратко време се представя значително отслабнала и вече подходяща за ролята на Елена. С годините нейната амбиция се увеличава. Един журналист пише: "Калас не облича, тя интерпретира дрехите." Певицата иска да бъде божествена не само в облеклата на Норма, Виолета или Медея, но най-вече като Мария Калас. Именно в Милано тя изгражда своя стил - в начин на обличане, в самоизграждане чрез аксесоари, но най-вече като поведение и държание. Още на входа на изложбата ни посреща нейната бяла копринена рокля от "Весталката" на Спонтини. Следват общо 14 костюма от незабравими изпълнения, които възстановяват периода 1950-1961 г. - времето на нейния престой и възход в Милано. Една от последните й роли там (1961) е Медея от едноименната опера на Керубини, където си партнира с друг наш бас - Николай Гяуров (Креон). Няколко години преди това (1955) Калас дели сцената на Римската опера със същата ария и с Борис Христов.
Основополагащ момент за изграждането на образа на Калас е срещата с Лукино Висконти. Всичко започва на 7 декември 1954 г., когато кинорежисьорът, след скандала на филма му "Чувство" на кинофестивала във Венеция, дебютира в операта именно с "Весталката". Меломаните очакват да видят преобразената Калас, отслабнала с 30 кг - от 90 на 60, за ролята на Джулия. Красива, перфектна в онези девствени воали.
Между Висконти и Калас разбирателството е незабавно. За три години работят заедно още четири пъти - "Сомнамбула" (Белини), "Травиата" (Верди), "Ана Болейн" (Доницети), "Ифигения в Таврида" (Глук). Под ръководството на кинорежисьора оперната звезда се превръща в актриса. Висконти, вдъхновен от таланта на Елеонора Дузе и Сара Бернар, я обучава на тайните на актьорството. Във филма в началото на изложбата той я нарича "несравнима".
Именно Скалата превръща Калас в мит. Редом до костюмите са афишите от спектаклите, най-важните й професионални срещи. Кариерата на сопраното минава през най-знаковите й роли, припомнени чрез откъси от критични материали в пресата. От зала в зала звучат и незабравими арии. Подчертана е и ролята на режисьори - Франко Дзефирели, Татяна Павлова, и диригенти - Тулио Серафин, Карло Мария Джулини, Джанандрея Гавацени, Херберт фон Караян, оформили и изваяли професионализма на Калас. Любознателната певица се оставя на техния талант, за да развие своя. В Скалата тя се усъвършенства и придава драматургия на гласа си.
Нейната достолепна осанка и премерено присъствие, изградено от изключителни изпълнения, са влезли и останали завинаги в колективната памет на Милано. Излизаме от последната зала и ни звучат думите на Мария Калас от първата: "Трябва да призная, с риск да обидя другите опери, които са ми правили изгодни предложения, че най-добре се чувствам в Скалата - като оркестър и хор тя е ненадмината. Това е моят дом. Смятам я за истински храм на изкуството." Вероятно и затова мнозина все още вярват, че сянката на Мария Калас витае из операта.
Входът за изложбата в Миланската скала Костюми от "Севилският бръснар"
Из залите на изложбата
Мария Калас и нейни поклоннички след "Медея" Мария Калас с Лукино Висконти и Ленард Бърнстейн
Снимки АНСА
Мария Калас с Лукино Висконти, 1955 г.
Снимка Ерио Пикалиани