Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Право, куме, в очи...

Ало, ало! Къде ни е победата?

Светлана Михова

13. Декември 2017 , брой: 244   1080   0



Тези дни от праха на времето бе отърсена фразата "Победата винаги има хиляди бащи, а поражението е сираче". Приписват я и на Джон Кенеди, и на други исторически личности. Не е важно чие е авторството. Важното е, че днес тя отново звучи актуално.
След като Путин обяви, че сирийската армия вече контролира цялата територия на страната, и нареди изтеглянето на основния контингент руски военнослужещи и авиация, в САЩ и Европа се сетиха за своята "глобална коалиция" и за нейните "неоспорими успехи". В Пентагона изразиха съмнение, че войната е свършила, макар че няколко дни по-рано сами тържествено провъзгласиха победата си над терористите в Ирак. Никой не им я отрича - още повече, че между Москва и Вашингтон имаше споразумение за разпределението на териториите за водените от тях бойни действия. САЩ и коалиция бяха официално поканени от Багдад, а Русия - от Дамаск.
Във Вашингтон и Брюксел обаче не могат да преглътнат обидата, че изгубиха влиянието си в Сирия, че Русия с минимални средства и загуби за две години с възродената си военна мощ се справи с ислямистите, а с тънка дипломация неутрализира значителна част от т.нар. умерена въоръжена опозиция. Не могат да признаят ловкостта, с която Москва привлече традиционните западни съюзници Турция и Саудитска Арабия да й сътрудничат и да седнат на масата на преговорите със заклетия им враг Иран. В Европа и САЩ няма как да обяснят предсказанията си, че Русия за дълго ще затъне в пясъците на сирийската пустиня. Обама предричаше "втори Афганистан" и "конвейери с ковчези на руски войници". Впрочем "американският Афганистан" продължава вече 16 години, а мирът и демокрацията все ги няма. Да не забравяме, че и български момчета там крепят десницата на "най-силната армия".
Как да се признае, че вложените милиарди и тайни сделки с терористите и съмнителната сирийска опозиция отидоха на вятъра? Че Русия не позволи Сирия да бъде разчленена и потопена в хаос? А нали това бе крайната цел. След опита им в Афганистан, Ирак и Либия, падането на Дамаск изглеждаше вързано в кърпа. Към такъв край вървяха събитията през есента на 2015 г., когато черното знаме на псевдохалифата се вееше над близо 75% от територията на Сирия. За зла участ на плановете Русия взе, че се намеси и обърка всичко. Отне им победата.
Котка по гръб може да падне, но не и брюкселски бюрократ или американски стратег. Звездата на европейската дипломация Федерика Могерини заяви, че имала сведения, че "конфликтът продължава и все още граждански лица се подлагат на нападения", затова ЕС е "готов да подкрепи всяко положително развитие". С това словоблудие се съгласили предводителите на дипломацията на всички страни членки. На тях явно им куцат и сведенията, и логиката. Първо, никой не е казал, че конфликтът е свършил. Или може би, като кабинетни персони те не правят разлика между конфликти и реална война. Неслучайно в Сирия остават две руски военни бази, а руските ракети показаха как от своя територия долитат точно до базите на ИДИЛ. Путин предупреди: "Ако терористите отново надигнат глава, ще им бъдат нанесени такива удари, каквито още не са виждали". Тъй че сеньората може да спи спокойно. Като се е загрижила за "нападенията над граждански лица" в Сирия, да беше помислила и за терористичните нападения из цяла Европа.
И Франция се сети за традициите си. Спомни си как генерал Дьо Гол с дипломатическия си талант и авторитет бе успял да я вмести сред "петте велики" победителки във Втората световна война. Само че между генерала и момчето Макрон има светлинни години. Неговият външен министър Жан-Ив Льо Дриан бил "учуден, че Русия се е присламчила към победата". Мосюто да си беше опреснил паметта. Когато терористите удариха Париж преди две години, тогавашният френски главнокомандващ Оланд се изперчи и прати в Персийския залив самолетоносач, разходи го и бързо го прибра обратно по нареждане от Вашингтон. През лятото наду перушина и сегашният главен галски петел: "Няма да се бавим и ще разгромим правителствените сили на Асад", изкукурига той. Остава британците да пуснат нова версия на "Ало, ало".
Разбира се, всичкото това джавкане, крякане и кукуригане дойде, след като отвъд океана се чу думата на Главния туитърджия: "Ние сме нация, която победи в Първата и Втората световна война и постави комунизма на колене". От него не може да се иска много. Едно е да разбираш от красавици, друго е да имаш понятие кога и как Щатите са участвали в двете големи войни. А да му припомняме, че след тях САЩ нямат нито една спечелена война, би било нездравословно за човека.
Сега обаче трябва да сръгаме нашите елитни особи и те да нададат глас. И ние да си поискаме нашия дял от победата, да признаем бащинството. Нали бяхме и, както се разбира, оставаме участници в "глобалната коалиция". Вярно, там са 40-70 страни. Никой не знае точния им брой. Делът ще е малък, но кой ти го дава!

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"