Малка стъпка

Столичната община демонстрира активност, макар и малко закъсняла, в борбата си със замърсителите на въздуха в София. Точно година, откакто столичани осъмнаха с драстично наднормено ниво на фините прахови частици, администрацията им обеща вчера наказателни мерки за всеки дръзнал да си кара колата в центъра и насърчение към онези, които решат да използват градския транспорт.
Излишно е да се тълкува нуждата и ползата от всяка от предложените стъпки. Не може да се очаква от Столичната община да измисли нещо невиждано, което досега не е измислено или прилагано някъде по света. Добре знаем, че има много по-мръсни градове, които не могат да се справят с качеството на въздуха. Но знаем и, че има такива, които са узрели и считат превенцията за по-полезна и лесна от принудителното справяне с последиците от нанесената вече вреда. В София обаче доста се почака. Почака се да прашасаме, да се разкашляме, да се умножат астматиците, да ни стане неприятно. Почака се да се приеме стратегия за борба със замърсяването на въздуха със задна дата. И чак сега дойде време за малко палиативни мерки, които ще бъдат прилагани в неясно бъдеще, но пак след като възникне проблем, а не за да се предотврати. 
Не е лошо да има такъв авариен план за действие, но далеч по-резултатно щеше да бъде да се хвърли един поглед към крещящите за помощ жители на кв. "Красна поляна" например, които от седмици алармират, че дишат изпаренията от изгорели гуми и друго неподходящо "гориво", използвано от ромските гета. Няма ли да е по-ефективно първо да се спре тровенето с вредните емисии от тях, отколкото да се дадат 20 екопечки в район "Нови Искър" по пилотен общински проект? Само че чиновниците не знаят как да се справят с неконтролираното обгазяване от ромските домове и удобно извъртат глава към химикалките и листовете, за да съчиняват мярка след мярка, къде приложима, къде нереална. И така, докато в другите страни правят големи скокове, ние се задоволяваме с малка крачка.