Лозански договор, балкански травми

Има ли логика в изненадващото поставяне на въпроса за промяна на условията на Лозанския договор (1923 г.) от страна на турския президент Ердоган при официалната му визита преди дни в Атина или това е обичаен ход да хвърли в нашия регион "бомба с издърпан взривател", както пишат в Анкара медии, за да постигне набелязани свои цели? Настана едно "вайкане" в политически среди, общества и медии не само у нас и Гърция, но и в самата Турция, защото се оказа, че и там  "лозанското" изявление не е било очаквано.
Забравил ли е Ердоган, че познатата фраза, "който мисли, че играе в Близкия изток, язди върху острието на бръснача" спокойно може да бъде отнесена и към стоящите близко Балкани? Поне исторически тези два региона са доказали, че "късото съединение" лесно се получава. Премерен ли беше рискът да напрегне домакините си с подобни искания на ревизии на договор, който е последвал Севърския (1920 г.) и е очертал границите не само между Турция и Гърция, но и между България и Турция? Договор, който е сложил край на Османската империя и е ознаменувал "ерата Ататюрк" в Турция? Прави го във време, когато няма спор по въпроса, че страната му е в "период на нестабилност след опита за преврат от м. г. и продължаващите конфликти в Близкия  изток" (по отзиви в гръцката преса), където Турция е активен участник не само в полето на дипломацията.
Би могло да се предполага, че границите на страните в Близкия изток са по-важни за Ердоганова Турция, отколкото тези с Гърция и България, още повече защото тези страни са в ЕС и това прави границите им и европейски. Дали пък срещите на лидерите на България, Гърция, Сърбия и Румъния, които най-после се решиха да афишират "спойващия си елемент" (членството в ЕС, настоящо и бъдещо), за да преодолеят съседските си проблеми и да изведат региона на път за проспериращо развитие, не го принуждават да поразклаща протегнатите ръце за приятелство между София, Атина, Белград и Букурещ? При амбициите да бъде с водеща роля и влияние в региона, но като припознава преди всичко част от балканските народи (изповядващите ислям), и гради балканската си политика най-вече въз основа на "османското наследство", наистина сега е трудно да се преглътне, че Балканите водят свой диалог, без участие на Анкара. На този етап.
Сигурно затова в Гърция са стигнали и до извода, че всъщност Ердоган "не иска промяна на границите, а се интересува от положението на турските малцинство в балканските страни". Срещите му в Комотини (Гюмюрджина преди Лозанския договор) с изповядващите мюсюлманска религия и виковете им на възторг в негово лице дават основание за подобни твърдения. Но освен като прилагане на т. нар.мека сила от страна на Анкара, това едва ли обяснява сприхавия глас, с който Ердоган постави пред гръцкия си колега Павлопулос темата "модернизация на Лозанския договор". Трупаното от години напрежение между Гърция и Турция, което е отглас от нерешавани проблеми, сега се превърна във "вербална война", както написаха в британския в. "Гардиън". Турските медии не останаха по-назад в догадките си относно изявлението на Ердоган за промяна на Лозанския договор, но поляризацията там си остава по оста приближени до управляващите или позволяващи си да отразяват и опозиционни становища. Не бива да се забравя и пословичното правило в турската политика да се заема винаги позицията "Турция над всичко" и от власт, и от опозиция, когато става въпрос за национални интереси, т.е. външна политика. Тя е последователна, избистрена и целенасочена стратегически. Според ген. Джем Гюрдениз например Ердоган е поставил този въпрос в Атина, защото "е разбрал, че в периода, в който е на власт от 2002 г., в двустранните си разговори на високо ниво не е постигнал решение на проблемите си в Егейско море". Изрежда проблеми като териториални води, континентален шелф, спорни икономически райони, ограничаване на въздушни полети, поставяне на въоръжение на островите, отговорности при спасителни операции и т. н. Изводът му обаче е, че "желанието на Гърция е да държи при всякакви условия Турция встрани от Егейско море", т. е. "спорните острови да останат в нейно владение".
Генералът е убеден, че по време на Балканската война поради липса на османски флот Гърция за няколко месеца окупира островите в Източното Егейско море и тези при Дарданелите. 12 острова остават под италианска окупация, но през 1947 г. те са "подарени от Италия на Гърция". Следователно, казва Гюрдениз, "проблемът между нас и Гърция не е Лозанският договор", защото в него "териториалните води са определени и са в рамките на 3 мили". Откритите морски пространства били 75%, но "сега са 49%", което означава "нарушено равновесие от страна на Гърция". Според анализа на Гюрдениз Гърция под егидата на ЕС и НАТО "се опитва да притиска Турция не само в Егейско море, но и в Източното Средиземноморие и по отношение на Кипър".
Нито дума за наличието на газ и около Кипър, и около крайбрежието, което няма как Анкара да изследва и  добива без гръцко съгласие. Да се припомня, че "Ататюрк е бил приятел на Венизелос" не е сериозен довод да се търси път за приятелство днес, но турците по принцип са емоционални, държат на традиции и стари доказали се добри връзки.
Пътят, който се предлага, е диалог между двете страни, "извън сянката на ЕС и САЩ", за да се постигне съгласие "поне да се замразят нерешените въпроси със собствеността на дадени острови (като Кардак например), за да няма напрежение в отношенията". Международното право не допускало по тези острови да се поставят гръцки знамена, въоръжаване и да се посещават от официални лица.
Ясно е къде е позициониран генералът, но неговите доводи по темата са възприети от повечето турски наблюдатели. Смята се, че проблемът не е в Лозанския договор, а във факта, че "Гърция не го спазва". Политиката на Атина "не съответствала на условията по Лозанския договор", който предвиждал принадлежността на островите да се решава в преговори между двете страни, а "Гърция не го искала". Главният въпрос всъщност бил "дали Турция може да защити правата си по Лозанския договор".
Колкото и да са били изненадани, че темата "Лозански договор" загърби всички очаквани споразумения между Атина и Анкара, факт е, че повечето анализатори в Анкара се обединиха зад извода, че "сега не биваше да поставяме този въпрос". Това означавало "да се воюва с тях", докато самият договор е "акт за собственост". На този етап да се говори за промяна на договор от 1923 г., който е начертал настоящите граници не само на Турция и Гърция, не е целесъобразно, защото "това е световен проблем" и "при сегашните условия в света периодът не е удачен". Няма геополитическа сила, която да застане зад турските искания, убедени са повечето турски анализатори, защото това е международен договор, не договор между две страни, а светът си има достатъчно проблеми на този етап. Само актуализации на стари договори му липсва! И то договори, които може и да са несправедливи от дадена гледна точка, но щом се отнасят до граници, значи не са удачни като искане.
Ние какво да кажем с нашия Ньойски договор или да припомним, че Лозанският договор ни е определил границата с Турция, но не сме били страна при преговорите? Едва ли и на самата Турция са й необходими нови проблеми на главата. Сигурна ли е, че ще получи по-добър нов договор от Лозанския? Тогава наистина каква е логиката да поставя Ердоган този въпрос и то при такова "историческо посещение" в Гърция?
Имат основание предположения, че мотивът може да е вътрешнополитически и да цели обединяване на всички турци зад национална кауза, каквато е "ревизия на несправедлив и неизпълняван договор". Има значение при предстоящи избори и търсене на повече поддръжници. Възможно е да се цели и укрепване на заявена стратегическа балканска политика, каквато бе изложена в "Стратегическата дълбочина". Но ако се цели създаване на балкански хаос, който да се управлява и от Анкара или да саботира политика на търсене на баланс, който е в полза на балканските страни, това вече минава границите на онези "червени линии", които самият Ердоган обича да чертае. Всички на Балканите се нуждаят от стабилност, сигурност и спокойствие, за да се решават проблемите, включително съседските. Нямат нужда от нови кризи, особено от преначертаване на граници.
Провокация или неприемлива позиция? Не е ясно. Ако е истина, че "като гледа на Запад, Ердоган вижда само Босна", тогава европейското хоро ще изключи Анкара за дълго време. Дано тези анализи са само в областта на апокалиптичните сценарии. Ердоган е играч, смени тона на втория ден от посещението си в Гърция.