Време е културата да стане национален приоритет!

Емил Янев е роден на 18 декември 1932 г. в Пловдив. Завършил е Националната музикална академия "Панчо Владигеров" с две специалности - хорово и оркестрово дирижиране. По-късно специализира във Ваймар, Германия. Автор е на аранжименти и вокални цикли, както и на десетки публикации у нас и в чужбина в специализирани издания. Освен като хоров и оркестров диригент, е познат в музикалните среди и като изявен методист и преподавател. Има 50-годишна диригентска и педагогическа дейност, осъществена в различни хорови формации. Концертирал е по цял свят. Има издадени 7 дългосвирещи грамофонни плочи, 7 компактдиска, 5 музикални филма и реализирани множество студийни записи в БНР, БНТ и други. Дълги години е бил зам.-председател на СБМТД и председател на Сдружението на българските хорови диригенти при СБМТД. Понастоящем е председател на асоциация "Балкански хоров форум - България", член на борда на директорите на Международния олимпийски хоров комитет и президент на Европейската хорова федерация на Европейския съюз. Автор е на студии, учебни помагала и множество други публикации. Има много награди от престижни национални и световни форуми.

"В изкуството истината е многолика"

- Професор Янев, в богатата ви творческа биография сте ръководили симфонични оркестри, любителски и професионални хорове, били сте музикален оформител в радиото, водили сте майсторски класове, журирали сте конкурси... Кое от тези неща ви е носило най-голяма радост и удовлетворение и по какъв начин са допълвали вашата необходимост от всестранен досег с музиката?
- Като анализирам многогодишната си диригентска, педагогическа и обществена дейност, стигам до извода, че съм щастлив човек! За това твърдение ми дават много основания. Имах невероятни родители, които уважаваха и умело подкрепяха перспективните ми стремежи. Имах изключителни учители като проф. Георги Димитров, проф. Асен Димитров и проф. Парашкев Хаджиев, които ми разкриха верния подход и секрета за разбиране на виртуалните емоционално-енергийни послания на Музиката. Към тях трябва да прибавя и незабравимия маестро Аарвид Янсонс, при когото изкарах специализация, която утвърди диригентското ми самочувствие. Винаги съм се стремил това, което правя, да ми доставя удоволствие. Голяма привилегия за мен беше, че неизменно съм работил само с талантливи хора, което е и голяма отговорност. С тях неизменно се стремяхме да радваме слушателите, независимо от националностите им, с изкуството, което заедно създавахме. Подчертавам този факт, защото ансамбловото музициране е колективен творчески акт, при който при професионалистите диригентът е "primus inter pares", т.е. пръв между равни, а при непрофесионалистите - "протагонист", главно действащо лице. Затова диригентите винаги се стремят да създават колективи от единомишленици, с които да преследват и постигат високите си художествени цели. Многостранните ми музикални изяви не са проява на "всеядност", а израз на необходимостта, която изпитвам от многостранен досег с многоликото музикално изкуство.
- Вие сте несломим и най-оптимистичният радетел на хоровото изкуство, когото познавам. Не се уморявате да го насърчавате и да се борите за неговия престиж. Кое ви крепи така силно, че не се отчаяхте да го правите?
- Благодаря ви за тази висока оценка. Причината за моите усилия, насочени за популяризирането и развитието на аматьорското хорово изкуство, е убеждението ми, че хоровото пеене е най-демократичната форма на колективно музициране. Тя не само обединява хората и ги прави единомишленици, но обогатява тяхната душевност и култивира у тях умението за работа в екип. Като президент на международната НПО "Федерация на хоровете в Европейския съюз" се стремя да убеждавам държавните и общинските институции в страната ни колко важно е активно да подкрепят хоровия аматьоризъм, предвид неговите разностранни позитиви. А като президент на другата международна НПО - "Балкански хоров форум", заедно с моя оперативен екип на експерти от всичките балкански държави, активно работим за по-доброто опознаване и сътрудничество между балканските народи чрез хоровото пеене, което е в техен интерес и в унисон с приоритетите на европейската общност.
- Известни са вашите заслуги за създаването и развитието на редица ученически и детско-юношески хорове. Днес тези ценни за цялостното духовно възпитание и развитие на младите хора формации съществуват в твърде малко учебни заведения и май по-скоро въпреки образователната система.
- Трябва да призная, че много съм обезпокоен от безкрайните "реформи" в образователната система, които не преодоляват, а задълбочават дисбаланса и съществуващата дискриминация по отношение на обема за обучение по различните дисциплини! Фатално за оформянето на човешката личност е, когато у тийнейджърите започнат да бушуват жлезите с вътрешна секреция, ставащи все по-определящ фактор за тяхното поведение, те да бъдат лишавани от подходящо емоционално-естетическо възпитание. Колкото и да се развиват IT технологиите и доусъвършенстването на изкуствения интелект, машините не са в състояние да създадат човешката емоция, която е основната разлика между човека и всички други живи същества. Не може да бъдеш добър технократ, ако си бездуховна личност! Това, което става у нас понастоящем, е истинска "бомба със закъснител"...
- Многократно сте писали и изпращали в МОН, МК и други институции идеи и предложения за промени в различни области на образованието и културата. Някога някой взел ли ги е под внимание, интересуват ли се от вашето мнение?
- Действително многократно съм писал до всякакви държавни институции по отношение на баланса и приоритетите в културата и образованието, които са гръбнакът на духовната сфера. Не е ли парадоксално, че единият от нейните основни компоненти - образованието, е признато за национален приоритет, а другият - културата - не е!? Явно "експертите" в тези институти не се интересуват от други мнения, но главната причина е липсата на надпартийна, научно обоснована общественополезна концепция и оперативна стратегия за развитието на духовната сфера. Може би затова в повечето случаи отговори от институциите не съм получавал, макар че по закон трябва да ги получавам в едномесечен срок...
- Коя според вас е най-голямата грешка или пропуск по отношение на музикалното образование, изкуството, културата у нас и поправими ли са? Изобщо - състоя ли се в някаква степен реформа в тези области според вас?
- В констатациите и препоръките на европейските експерти, дадени на България през 2005-2006 г., изрично е казано, че "България има култура, която може да предложи на света"; "Българското музикално изкуство е неотделима част от световния музикален феномен"; "Министерството на културата, заедно с гражданското общество, трябва да осъществи широк обществен дебат по проблемите на културата" и т.н. По-важното е, че констатациите и препоръките бяха приети от българското правителство и станаха аргументи за утвърждаването на страната ни за член на Европейския съюз. Но през изминалите почти 11 години на практика направеното за реализацията им е незадоволително и културата у нас продължава да бъде "деветата дупка на кавала", вместо да бъде обявена за национален приоритет. Държа да подчертая, че в чл. 151 от Договора за създаването на европейската общност се казва, че за да се запази самобитността на националните култури, грижата за развитието им е "изцяло грижа на отделните държави членки на Евросъюза!" Но това означава ли, че Европейският съюз не трябва да подпомага финансово културата...
- В ДУМА често публикувате музикална критика. Колкото и да сте прецизен и строг в оценките си, винаги специално изтъквате добрите постижения на авторите и изпълнителите.
- Творческата личност - въпреки че икономическата й обезпеченост не съответства на нейното дарование и полагания ежедневно къртовски труд, изцяло е отдадена на своето изкуство. Тя не може да живее без него, понеже то е част от нейната човешка същност, идеали и стремежи. Когато рецензирам артистичните изяви на колегите, винаги се стремя да бъда обективен и добронамерен, защото за истинския артист добрата дума е равностойна на нематериален златен еквивалент. И още, че техните художествено-емоционални виртуални послания са стигнали и намерили осъзнаване от слушателите, за които са предназначени. "Магията" на виртуалното музическо изкуство, развиващо се във времето, е заложена във факта, че то се "ражда" пред публиката и "умира" с края на артистичните послания, но остава да "живее" в душата на хората и да ги облагородява. Затова се казва, че в изкуството истината е многолика и при неговото оценяване не се използва изразът "най-добър", като противоречащ на неговата същност!
- Автор сте на няколко книги - защо беше важно за вас да споделите житейския и професионалния си опит с други хора?
- Не мога да обясня защо, но през целия ми съзнателен музикално-професионален живот сценичните ми музикални изяви неизменно са се допълвали от писмовна дейност. Може би чрез словото съм искал да дообогатя онова, което съм казвал с музикални тонове... Освен хилядите концертни изяви имам и стотици публикации в България, Холандия, Русия и САЩ и др., където са били посрещани с интерес и одобрение. Като човек със силно развито социално чувство винаги съм се стремял да споделям това, което зная и мога с по-младите колеги. Например, казвал съм на студентите, че целта ми е да им дам повече знания, за да бъдат конкурентоспособни в жестоката житейска битка, но това няма да се получи, ако те самите не положат усилия в унисон с моите. Не съм скривал и факта, че "който знае повече, живее по-трудно", понеже разполага с повече решения за решаване на проблемите и трудността идва от умението му да избере най-доброто сред тях. Безспорно и сценичните изяви, и писмовната ми дейност са израз на споделяне на професионалните и житейски истини, до които съм достигнал, т.е. те взаимно се допълват.
- Съпругата ви проф. Лилия Гюлева беше забележителен диригент и педагог, създала е десетки диригенти, хорове и т.н. Кое беше най-ценното й качество и постижение според вас?
- Благодаря за вярното определение, че проф. Лилия Гюлева беше забележителен диригент и педагог, но най-ценното й качество според мен е, че тя преди всичко беше човек, който безгранично обичаше хората, с които работеше! Неслучайно мнозина от тях я определят като "втора майка" или "втория човек след майката". Веднага трябва да допълня, че тази обич не й пречеше едновременно с това да бъде взискателна към себе си и към тях при изпълнение на задълженията им. В работата си Гюл беше организирана, дисциплинирана, целенасочена, вечно стремяща се към иновативност, което неизменно личеше в нейната артистично-педагогическа дейност. А в ежедневието си беше всеотдайна съпруга, която умееше и обичаше да приготвя вкусна храна, на която трудно устоявах и затова в известен период от живота ми моите килограмови показатели значително се увеличиха!
- Познаваме немалко творчески семейства. Но двама диригенти под един покрив - не е ли сложно... Как се разбирахте кой да дирижира?
- Всичко зависи от двамата партньори и от умението им да съобразяват своите индивидуалности с общите интереси на семейството и работата. Много хора определяха семейството ни като "добре работещ екип", което не означава, че не сме имали различни становища по някои въпроси. В края на краищата, след внимателно обсъждане, в 99,99% от случаите сме стигали до правилното решение. Такъв беше и подходът при създаването на учебните помагала по хорово дирижиране - всеки самостоятелно разработваше отделните теми и след това в оживена дискусия намирахме верните формулировки. На питането ви "кой дирижира у дома" ще отговоря така: съпрузите са два типа - едните, които признават, а другите - които не признават, че съпругите им ги ръководят!
- Всъщност това интервю е по повод вашия 85-годишен юбилей, затова ми се иска да знам остана ли нещо важно, което не успяхте да направите дотук, а ви се е искало цял живот?
- Въпреки непрестанните ми усилия, все още не съм успял да убедя обществото и ръководителите му в многостранните позитиви на културата - и в частност на Музиката, за просперитета на държавата. Темата е много обширна, а сложността в управлението на духовната сфера е по-трудно от всички други сфери, поради спецификата и уникалността на различните й прояви. Убеден съм, че успешната стратегия по този проблем е заложена в обществено-държавното начало на нейното ръководство. Защото трябва да се признае, че най-креативните специалисти по темата - творците, не работят в държавната администрация...
- Какво следва - нова книга, юбилеен концерт или нещо съвсем неочаквано?
- На другия ден след рождената ми дата - на 19 декември, оркестър "Симфониета" ще изнесе в ОКИ "Надежда" концерт с мои аранжименти, посветен на 85-годишнината ми. През следващата година издателство "Светулка" ще представи на четящата публика книга с мои статии под наслов "Живот сред звезди". Може да има и други изненади, но ако се афишират предварително, няма да бъдат изненади... Важното е да бъда жив, по-малко болен и непоправим оптимист!
- Пожелавам ви го от все сърце!