Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Август 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

Глобус

Шанс за изход от изостаналостта

Евксиноград като Вишеград за отваряне на западна врата за Балканите?

Зорница Илиева

19. Декември 2017 , брой: 248   834   0



След броени дни започва нашето дълго коментирано председателство на Съвета на Европа. От месеци е известно, че приоритет наш на това председателство са Западните Балкани, т.е. амбицията е регионът да стане точка от дневния ред на Европейския съюз. Защото след десетилетия на замразени конфликти и нерешени проблеми между съседите на този европейски полуостров, явно геополитическият момент дава възможност да се използва спойка като "членство в ЕС", за да се преодолеят исторически травми, да се "разтърсят застояли режими с полуавторитарни популисти" (по Миливой Бешлин, Босна и Херцеговина) и Балканите най-после да поемат по пътя на просперитета.
Разбира се, че сериозните наблюдатели на процесите, които протичат в региона, си дават сметка, че други са тези, които са се възползвали от нестабилността на балканските държави, упражнявали са свое влияние, имали са своите "лица за въздействие" сред балкански лидери, стремели са се да запазят статуквото в свой интерес и конфликтите по-често са избухвали от искри, запалени от чужда ръка. Каквото и друго да се говори или внушава. Не са тайна, както нежизнеспособността на Босна и Херцеговина (БиХ), така и сложните отношения между Белград и Прищина, непризнаването на Косово от 5 европейски държави, но създадено благодарение на твърда политика на Клинтъновите САЩ, дълго водената политика на изолация на Македония, попълзновенията на радикални ислямистки организации сред изповядващото мюсюлманска религия балканско население, стремежи за преначертаване на граници с цел реализация на национални каузи "Велики", препъникамъни в отношенията Белград/Загреб, трудният път за преглъщане на насилията по време на войните от 90-те години на миналия век, извършвани и от сърби, и от хървати, и от бошняци или косовари, неспособността или нежеланието да бъдат изкоренени онези национализми, които тровят междудържавни отношения, претенции за "османско наследство" и т.н. Но всъщност "балканската агония" е по-скоро пряка последица от ниския стандарт на балканските народи, незадоволителното състояние на икономиките им, безработицата, социалната несигурност, корупцията, несправедливите приватизации, проблеми в съдебната система, липсата на инфраструктура и преки връзки между балканските столици и все в този дух. А дали това е следствие на онази геополитическа игра, в която САЩ, Русия или ЕС се обвиняват взаимно в "намеса в региона, която води до нестабилност" е въпрос с ясен отговор.
Напоследък изведнъж се прозря и че "Китай оказва влияние в чужбина чрез кампании за глобална мощ, която включва преки инвестиции, трупане на ресурси и въздействие върху международните правила и норми" ("Вашингтон пост"). Няма спор, че САЩ се притесняват от

"дългата ръка на Китай"

но дали това се отнася и за Балканите? Пекин от години инвестира в региона и Сърбия, Гърция, а вече и Македония се възползват от определени китайски инвестиции, които са част от глобалния китайски проект "един пояс, един път". Евросъюзът, зает с кризи и натрупващи се един над друг проблеми, за дълъг период от време загърби този принадлежащ на Европа район, но напоследък сякаш осъзна, че "празно няма" и ако не Брюксел, тогава Вашингтон, Москва, Пекин или дори Анкара ще диктуват условия на Балканите.
Настана време на шетня, на дипломатически совалки и уговорки, включително зад кадър, които този път не са само по линия на "великите" т.е. на геополитическите играчи, но и на самите балкански лидери, които, поне на думи, осъзнаха, че

"спасяването на давещите

се е работа на самите давещи се". Инициативата може да се приеме, че е българска и то по простата причина, че като ще сме председател, поне да имаме "своя стратегия", която няма как да не е балканска. Това ни е в крайна сметка мярата, защото геополитиката не е "лъжица за нашата уста", колкото и да им се иска на някои. Е, може и да е подсказана идеята от някой "велик", но щом е в интерес, не бива да се проваля. В случая обаче не е без значение примерът на вишеградци т.е. на Вишеградската четворка (В4), който се оказа омаен за голяма част от народите в региона. Чувството за независимост, отстояване на суверенитет, прояви в дух защита на национални интереси се харесва и цени от народи, които векове са били потискани и унижавани, които са следвали наложена политика от чужди сили. И се започна верига от срещи. Първо в Евксиноград, после София (с участието на повечето страни от Западните Балкани), Белград ще следват Букурещ и Атина, но в унисон и с двустранни, които всеки балкански лидер се стреми да осъществи в период на активизация на региона.  Дали ще се успее Балканите да се превърнат в еврорегион, по примера на Вишеградската четворка и то без да се изпада в периферията на ЕС, е въпрос с повишена трудност.
Изискват се добро познаване на историята, не само собствената, експертни оценки на процесите в геополитиката, задълбочено анализиране на позициите на играчите по отношение на региона, своевременно разчитане на сигналите "зад кадър" и внимание по отношение на "врагът на моя враг е приятел".

Двойна игра

Когато бъдещият посланик на САЩ в Скопие Хойт Браян Ий, например, казва, че Белград "трябва да престане на седи на две стола", като се откаже от пословичните връзки с Русия, не бива да се пропуска, че известната политика на Тито за балансите и до днес е пътеводна звезда за  сръбската външна политика. Сърбия определено ще продължи да стои на два стола и ще развива паралелни отношения и с ЕС, и с Русия, ще печелят, доколкото могат, и от двете сили. Така, както на срещата в Белград между четиримата лидери (Вучич, Борисов, Ципрас и Тудосе) сръбският президент Александър Вучич заявява, че "заради желанието за членство в ЕС Сърбия няма да жертва приятелството си с Русия, но за НАТО остава твърдо неутрална държава, разчитаща на собствени въоръжени сили", така и страната му подписва споразумение със САЩ за индивидуално партньорство с НАТО. Решили са, че по този начин ще се използват определени гаранции от НАТО за собствената си сигурност. Но в същото време от 1992 г. Сърбия е със статут на наблюдател в Организацията на договора за колективна сигурност между Армения, Казахстан, Киргизия, Русия, Узбекистан, Таджикистан. И това дава възможност на Белград отново да балансира, лавира в собствен интерес, да подписва договори едновременно с Русия и със САЩ. Двойна игра, която не умеем и не е сигурно, че се разбира, когато призивите за сътрудничество, разбирателство, съгласуване, съпричастност и т.н. звучат на висок глас по наши медии. Няма нищо общо с потупването по рамото, от което ние се възторгваме, нали? Императивни напътствия в Белград трудно се приемат, но и 2 нови глави от преговорни процес с ЕС се отварят тези дни. Общо се отворени 12 от 35, което означава, че са "напред с материала". Сигурно затова и участва в балканските срещи на страни членки като България, Гърция и Румъния. Но в Белград се множат въпроси като отварянето на тези глави дали ще доведе до скъсване на договора за свободна търговия с Русия, Беларус и Казахстан? Ще има ли политически последствия за отношенията с Москва? Като се знае характера на сърбите,  националисти по сърце и душа, едва ли, но и бъдещето е мъгливо в този променящ се с часове свят. По-важното е, че (по наши оценки) с подписването на Договор за добросъседство и сътрудничество с Македония се отприщи

вълната от совалки

(Зоран Заев в София, Прищина и Тирана, преди това в Белград) и съвместни заседания на правителства (например ние с Македония 23 ноември и на Македония с Албания на 15 декември), която бе предшествана от смяна на управляващите в Скопие. Никой не се съмнява, че тези процеси не само са свързани, за тях се е "бабувало". Сега се чака съгласуването за името на Македония под егидата на Матю Нимиц, неизменен "чадър" над диалога Скопие/Атина по въпроса, за да се отвори бърза процедура за членство в НАТО. Медиите в Скопие твърдят, че ще е "Нова Македония", Заев от Прищина увърта, че "има време", но Ципрас в Белград е твърд с "Атина при никакви обстоятелства няма да признае Скопие, докато македонистите не се откажат от иредентизма и  присвояването на античното гръцко наследство". Ние срещу какво признахме езика, както се твърди вече открито у нас? Не е лесно, но трябвало да се гледа напред. Предполагат, че общите ни корени  ще се размият в ЕС? По такива въпроси във В4 мислят по-различно, но тук са Балканите. В Черна гора получили "отделен международен езиков код за диалекта на сърбохърватски", на който се говори в държавицата и няма съмнение, че това е ход с политически характер. Щели да се "кодират" като "монтенигриън" и се гордеят с придобивката, но ако това им е решение на проблемите като забравят миналото си, нямат проблеми значи. Между другото председателят на Скупщината на Република Черна гора бе на официално посещение в София, а вицепрезидентът Илияна Йотова бе на работно посещение в Скопие. Без съмнение тези визити също са част от дневния ред на Балканите, който се определя като шанс за изход от изостаналостта от Западна Европа и се представя като собствена модерна инициатива  при спазване на определените от Брюксел правила.

Деликатна задача

София наистина си постави задачата да води евроинтеграцията на страните от Западните Балкани във връзка с председателството, но задачата без съмнение е деликатна и сложна. На моменти дори рискова, предупреждават експерти в качеството си на експосланици на Балканите (например Любчо Трохаров). Наблягат на сръбско-българските отношения като ключови, защото миналото ни е обременено и тясно свързано не само със ситуацията в Западните покрайнини, наши територии, прибавени след  Първата световна война към Сърбия или за тягостните ни отношения с Македония, но и поради нескриваните амбиции на Белград за влияние сред страните от бивша СФРЮ. Политическият диалог с Белград изисква познаване на специфичния характер на сръбския национализъм, основан на стремежи за доминация в региона, още повече, че развитието на процесите в БиХ, в Косово и дори Черна гора няма как да мине без влиянието на Сърбия. Заблуждение ще бъде да се мисли друго в тази връзка. Има истина в думите на премиера ни, който  при среща с норвежката  премиерка казва, че "да видят Балканите, че ЕС ги е прегърнал и всеки се придвижва с различни стъпки напред. Иначе населението в региона застарява, няма кой да плаща пенсии, идват популистки партии и това става територия на влияние на великите сили, става рай за трафик на хора и наркотици" и т.н. Друг въпрос е кои са популистките партии и има ли истина в твърдения на западни, предимно италиански, медии, че балкански лидери имат обременено минало.
Да се надяваме, че шансът, който ни идва с нашето председателство, за да имаме водеща позиция по отношение на западната т.е. европейска посока на региона, ще бъде реализиран по план. Но и да не се забравят думи като "диалогът между Белград и Прищина, който се провежда под егидата на ЕС, няма да продължи, освен ако САЩ не се включат в него" (косовският премиер Харадинай), "САЩ присъстват в района на Западните Балкани и ще останат тук и в бъдеще (Хойт Браян Йи) или "САЩ винаги са имали влияние на Балканите, което за съжаление не е чак толкова положително" (сръбският външен министър Дачич). Като се прибави и фактът, че "форматът 16+1 внася шум по трасето", защото не е сигурно, че се синхронизира със стратегиите на ЕС или САЩ и може да повлияе негативно в известна степен на изисквани от Брюксел правила, значи розовите очила няма как да се поставят предварително. Дори ние да сме следващите домакини на този формат през 2018 година. За Русия и ролята й на Балканите е излишно да се говори. Толкова руски кости са оставени в региона още преди столетие, че лостовете за влияние си остават и днес.
 Ако чрез открит диалог между отговорни лидери, с мисъл за хората и проблемите им, без фаворизиране на едни за сметка на други и с едно око към играчи, които искат "модернизиране" на стари договори, за да внесат разнобой между договарящите се балкански държави, се тръгне към балканско разбирателство, тогава има надежда за различно бъдеще. Нова година, нов късмет, както се казва. Дано.


В Скопие българският министър-председател Бойко Борисов и македонският му колега Зоран Заев подписаха вече нашумелия двустранен договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Документът е резултат от 18-годишните усилия на няколко правителства


Балканската среща на трима премиери и президент във Варна постави началото на много такива форума. По покана на Бойко Борисов у нас бяха първите мъже на Гърция, Сърбия и Румъния
БГНЕС


Миналото трудно отстъпва. Белград е украсен с плакати на генерал Ратко Младич, на които пише "Няма да се предам!". Генералът бе осъден от Трибунала в Хага на доживотен затвор за престъпления срещу човечеството по време на войната в Босна и Херцеговина
БГНЕС


Европа най-накрая се усети, че не бива да загърбва балканските проблеми. През юли в Триест се състоя среща на ръководителите на правителствата, външните министри и икономическите министри на Балканите и държавите членки на ЕС. Целта беше да се поставят основите на общ балкански пазар и засилено регионално сътрудничество
БГНЕС

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"