"Все по-далече от себе си", все по-близо до нас

Петър Андасаров

Така красиво-мелодично с дълго ехо, отдавна не е звучала поезия в душата ми. А през ръцете и пред очите ми са минали хиляди стихотворни книги. Слава Богу, че приятелството ни ме отведе в многопосочния, богато палитрен и мъдро-мисловен свят на поета Михаил Белчев. И може би, ако не ме бе дарил с последната си засега поетична книга "В полумрака на спомена", нямаше да видя в цял ръст, да усетя приказно-поетично-хуманната чувствителност на този необикновен творец. А колко обикновен, макар и по-често неприказливо вглъбен в себе си човек е, който и в такива мигове ти внушава, че те вижда с усмивка и има думи за тебе. Откровено казано - отдавна наистина така властно не се е вселявала, така силно не ме е вълнувала поетична книга като тази на Михаил Белчев. Тя окончателно ми разкри цялостния творчески образ на този сложен, многопластов с изразните си средства оригинален поет и пастелно-приятен изпълнител на същите стихове от книгата си и на творби от мнозина още поети и композитори. Не обичам помпозни, високопарни изрази и думи, но не мога да се въздържа и да не кажа категорично - Михаил Белчев е в съвършения смисъл на откритието ми истински, чистокаратов поет. И веднага ще добавя - лесно намерих ключа към това си определение - и творецът, и неговите стихотворения в тази книга са хармонични. Така "В полумрака на спомена" е добила физиономичната същност  на самия им създател. Тези стихове не могат да се сбъркат с други, най-малкото защото доста голяма част от тях са се превърнали във високохудожествени и любими песни, изпълнявани и от автора им, и от почти всички други любими изпълнители на песни от тази музикално-изпълнителска област. Значи - чудесните стихотворения на поета вдъхновяват композитори и певци, които създават и пеят неговите песни, превърнали се в доказателство за майсторството му и в любими за слушатели от различни възрасти и поколения. Така те потвърждават правилото, че хубава, стойностна песен става от хубаво, "чиста проба" лирично произведение. Тоест истинска музика се ражда от истинска поезия. И обратно.
И понеже захванах своите виждания и впечатления в този пребогат творчески свят на книгата и на нейния автор, да си послужа и с няколко само примери. Кой не е скачал и не е замижавал, пеейки с цяло гърло:

Аз знам, Българийо, аз знам,
че друга няма като теб!
На колене не би застанала ти  в този свят
и в теб се кълнем!

Или:

От много, много отдалеч
ще идвам винаги, докато мога,
но някой ден краката ми, щом не издържат,
ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб.

Или пък:

Не всичко е пари, приятелю,
не всичко е пари!

в изпълнение на бляскавата за всички времена Лили Иванова. И още да спомена само: "Живот" - "Тихо шепна на вятъра,  /тихо шепна слънцето / твоето име, ЖИВОТ"; "Седем дни напред": "Седем дни са пред мен... /Като седем куршума./ Подредени добре/пред невинния спусък."; "Жалба за младост": "Нямаше още никакви хора/около кафенето "Кристал". /Късите рокли бяха на мода. Емил Димитров едва беше запял. Заедно с последният стих към песента: "Отвори ми, нося тишина..." И колко още стихотворения, превърнали се в емблематични песни, които обичат и предпочитат да изпълняват звездите на родната ни естрадна песен. Те всички изразиха най-светлите си чувства и признанието си към неповторимия талант на Михаил Белчев и към неговата творческа личност  с участието си в големия концерт миналата есен, посветен на неговата 70-годишнина в зала №1 на Националния дворец на културата, която - както се казва - пращеше по шевовете си.
Чел съм многократно през годините отделни стихотворения, цикли и поетични книги от този чудесен поет. Но те само прибавяха щрих или словесен нюанс към неговия образ, към неговата творческа биография. И добре че най-после дойде при нас тази обемиста книга със стихотворения на Михаил Белчев, писани през различни сезони на времето, за да го видим цялостен, със завършена творческа физиономия. И да се убедим, че при нас, че пред нас е един автентичен на своята душевност, мъдра мисловност и чувствителност човек и творец. Един извисен майстор на поетичното слово, един роден поет. И да признаем дълбоко в себе си, че е именно такъв, защото сме осъзнали чрез творческите редове, че той притежава интуиция за поетичното слово, носи интелекта у себе си и е богат с многобагрена култура. Чрез тези характерни само за него черти той прилича единствено на другия надарен поет и изпълнител на музикалната сцена - Недялко Йорданов. С разликата помежду им - единият (Недялко) е по-продуктивен на поетически текстове, а Мишо е с по-професионални изпълнения в изявите си на сцената. Но и двамата са истинско богатство на националното ни поетично-музикално изкуство. И в бездуховното ни време поддържат у нас българския дух и жаждата ни за живот.
Нека си призная - почти до забрава се скитах, много пъти извървях дългите поетически пътеки на творбите в тази най-нова книга на Михаил Белчев. Преживях всичко и още живея с нейните свети чувства, не мога да напусна световете, сътворени в нея. Тя е направена майсторски - и съставителството, и полиграфическата й реализация. Отделните цикли - осем на брой - всъщност са изградени по тематичната насоченост на стихотворенията. А, казах вече, книгата е тематично многопластова. Над всички, разбира се, са най-голямата тема - животът и тая след нея - любовта! Бих посочил десетки стихотворения, които ме държаха в прегръдките си многократно и в неизброими часове. Те са посветени най-вече на най-близки - баща и майка, на любимата - истинската вдъхновителка на поета - Кристина Белчева и на божественото им създание - Константин. Вижте какво съвършенство на стиха и възхитително чувство до умиление: "Личице беличко, беличко като снежинка,/очички сапфирени,/носленце - луничка!/Устни изписани,/челце и ушенца - спокойно усмихнато мое момченце." И стигам до пророческите усещания на автора-баща - те са във втория куплет на това, същото стихотворение "Личице беличко, беличко": "Телце по-опънато даже от струна/и пръстчета галят във въздуха думи,/от майка ти казани нежни и свети./Остава ти само да ги запееш." И то, чудесното момче запя, запя поетически думи, гласчето му бавно поникна и избуя като цвят - красив и излъчващ сияния. А за темата Живот ще си послужа само с последния стих, който е и заглавие на седмия цикъл на книгата "Ти ме повика, живот". И отговаря най-точно на въпроса коя сила е повикала твореца и дошлия на този бял свят човек Михаил Белчев. Той, единственият той - Животът - го е повикал и довел при нас, за да чуем душата му - излята в стихове и в песни.
Бях посегнал вече към стиха "Какво ми остана, освен да живея" и да го поставя заглавие на този мой опит за творчески портрет на обичания от мен човек, поет и певец Мишо Белчев. Но реших да го оставя за край на тези все още недостатъчни според мен редове. Той вече остави зад себе си поредния житейски връх и се отправи към следващия. С усмивка, жизнерадостен и устремен пак към изкуството, в огромното пространство, наречено Живот. Нека е благословен за дълго пътуване към бягащи пред него  хоризонти. Че то какво му остава още - освен да живее, да живее мъдро и красиво. Както досега!