29 Март 2024петък09:05 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антология

Поезия

Дълга смешка

Христо Ганев

/ брой: 251

visibility 1911

Така-а-а ! Започваме...
Майка Чайка
и татко Чайник
си родили
едно чайче горещо,
а след година и нещо
и едно кафенце...
и заживяли щастливо...
Обаче,
Чайчето било ревниво
и се усъмнило,
че на Кафенцето
не му е тук местенцето,
защото
било много черно,
което значи,
че най-паче
е от друга раса,
а и за капак
понякога било с каймак,
така че нямало как
Чайчето и Кафенцето
да са от една майка
и един татко родени
и че това е някаква смешка,
или по-лошо - грешка,
и то-тежка,
че не дай си боже...
- Не! Не може, не може!
- викало Чайчето!
Не може, не може,
           но може!
Може майка Чайка
да е сбъркала не
и да е сгрешила
и съгрешила
не с таткото Чайник,
а с някой си друг нахалник,
може би... неин началник,
на когото, така да се каже,
не могла да откаже
защото...
         защото...
                  защото...
животът е тото -
игра,комар, надлъгване
с доброто и злото...
Раждаш се,
          дават ти фиш,
тайно попълнен от Бога...
Запомни - от Бога
                 От Бога
                     От Бога!
Живееш, живееш и виж -
събуждаш се целия в пот,
но все пак - щастлив,
спечелил си дълъг живот
- "тенк-ю, спасибо, мерси",
но... изпълнен със страх и тревога,
с болести, глад и войни...
но, все пак, живееш нали?
Това е късмет!
- Тенк-ю, спасибо, мерси!
- Ега ти късмета!
Честито, честито, честито!
Ега ти живота! Ега ти мерсито!
- проплакало Чайчето.
А пък Кафенцето
- черно, с каймак -
- накривило калпак
изобщо не се питало
как, какво и защо
става в семейството
или казано ясно и кратко -
как си живеят майка и татко
всичко ли е наред
или като тиква на плет...
Защото то - Кафенцето -
не било черничко
и от друга раса
както мислело Чайчето,
а било българско, смугло арменче
кротко послушно момченце,
внуче на бай Киркор кафеджията -
от кафенето насред чаршията.
Освен това, Кафенцето  знаело,
че майка му, Чайката била
не само с име на птица,
а и летяла...
нощем и денем,
летяла, летяла, летяла...
По всяко време,
но нито веднъж
с татко му - чиновник в Общината
с мизерна заплата
и еснаф на всичко отгоре.
Като всички еснафи
той нямал масрафи,
нямал приятели,
нямал любовница,
живеел си вкъщи
скучно и тихо
като във болница...
и така нататък...
Знаел само пътя кратък
от бюрото
          до
             леглото
със студените чаршафи...
И наскоро в тишината
неусетно в самотата,
гушнал мъркащата котка
си заспивал тихо, кротко
след една последна водка.
Так а-а-а...
             Так а-а-а!
Лека полека,
от стих на стих,
от строфа на строфа
стигнахме, щем не щем,
до катастрофа...
Спокойно, спокойно! Няма проблем,
няма жертви.
Нито е паднал
самолетът на Чайката
нито децата
си намразили майката,
нито Чайникът е припаднал
върху бюрото
или в леглото,
нито даже котката
е разляла
бутилката с водката...
Катастрофата станала
в битов план,
когато Чайникът пиян,
или като всеки ден
заспал от скука уморен,
но всичко би било
                  наред все пак,
ако се прави на глупак...
Та в този жарък, летен ден
бащата хъркал уморен,
а някакъв си слънчев лъч,
като куршум,
проникнал в спящия му ум,
и го докарал до полуда
от семейната заблуда...
Чайникът скочил,потъркал очи,
сънлив и замаян,мълчи ли мълчи,
но нещо ще трябва
да направи, все пак,
за да не бъде жалък глупак
или кварталния, стар идиот...
...Скочил яростно,
размахал юмрук
и кряскал и кряскал:
- Аз бях до тук,
                до тук,
                       до тук!
Искам развод!
              Чухте ли ?: - Искам развод!

            &

От всичко казано до тука
Има все пак и поука:
        "Пияният ум ПОНЯКОГА
         е по-умен от трезвия"

            &

А, Чайката?
            Ах тази Чайка -
съпруга и майка,
            но най-вече птица -
летяла, летяла, летяла...
в небето живяла...
там яла, там спала
и като гост от Земята
брудершафт пила с Луната
и с много мъже - все колеги
защото била стюардеса...
днес е в Париж,
                а утре - в Одеса,
вдруги ден - на Хаваите
и в бързината
и в тъмнината
с колегите често
си бъркали стаите,
но това било в реда на нещата
професионална тайна -
всички пилоти знаели
и всички го правели...
Така че, Кафенцето нямало
много грижи и съмнения,
а нещо друго, друго го тревожело -
Какво става в Армения?
Или по-точно с арменския поп
от радио "Ереван" -
още ли е "поп-топ"
                 на малкия екран
винаги почерпен, никога пиян.

Питат ли го още
и денем и нощем
за щяло и не щяло,
за глупости разни
от хора празни
и той какво отговаря?
Ходи ли си често в България
на гроба на Яворов
и как се чувства -
отломка нищожна
на винаги храбър народ мъченик
или жертва на подвиг
чутовно велик?
- Заточеник, заточеник...
шепнел му Яворов тихо...
Та... така с Кафенцето.
А какво прави Чайчето?
Нищо не прави,
въздиша и страда
като слаб актьор
от градинска естрада
подсмърча и плаче,
че не взима участие
и нищо не прави
за семейното щастие...
И тук вече загазихме -
Чайчето не опазихме,
защото кълна се не знаехме,
че тази думичка "щастие"
има важно участие
в живота на семейството
и какво означава.
Знаем какво е "семейно",
знаем какво е "щастие",
но двете думички заедно
този оксиморон
е пълен погром -
нещо като "дървен камък"
или "студен пламък"...
                Бележка на автора:
               За да не помислите,
          че този оксиморон е тук,
         за да се перча с култура,
               отворете "Български
                  тълковен речник"
        на петстотин шейсет и пета
                         страница.

             &
                                    
         Так-аааа !
И ето май, че вече
предчувстваме Финала.
Началото е лесно -
хрумне ли ти нещо,
почваш да го пишеш.
Пишеш и задраскваш,
драскаш, драскаш - пиеш,
пишеш - пиеш, пиеш - триеш,
пишеш ала - бала,
ала няма го Финала...

             &

Шекспир ли, Толстой ли -
(не си спомням вече)
но един от двамата -
сутрин, обед, вечер,
преди още да убие
героинята на драмата -
Жулиета или Аната -
скубел си косите,
блещел си очите,
чупел пръсти
             да се кръсти
и с омраза, общо взето,
кряскал към небето:
- Финал, финал, финал ми дай!
Дай! Дай! Дай!
- Знам ли? - дочул се благият глас от небето
Финалът е в ада,
а тука е Рая...

Не зная, не зная...

Направих за седмица
целия свят
и го дарих с благодат,
а вече се чудя, чудя и мая,
какъв да е края му,
                 тоест - Финала,
за да  заслужа
               всемирна похвала
и вяра отново
в святото мое
божествено слово.

Ами сега?
               Как да завърша тази шега,
щом Господ не знае?
Може би Сатаната ?
Той познава Земята,
може би, той ще ни каже,
щом Господ се прави
на толкова важен.
Едва ли, едва ли!
На този стар дявол
око не му мига,
да забърка интрига,
но нищо друго не знае.
Така е...
Сетих се! Сетих се!
Може би - Чайката,
тя ще ни каже -
много летяла,
много видяла,
с много умници
и яла, и спала,
може би все пак
да знае Финала...!

Не вярвам!
Не вярвам!

Пък и вече, как да кажа,
казват - сдала е багажа...
няма кой да си хареса
застаряла стюардеса.
Била слязла от звездите
и видели я да каца
край Варвара, на скалите
и на старите рибари
да кълве трохите...
   Е, тогава?
Е, тогава...
         тогава...
                тогава...
Така преминава
световната слава
и ни остава, както изглежда,
една едничка, последна надежда:

Чайникът!!!
Съпругът, бащата...
Той ни забърка в цялата каша
и той трябва пръв да изпие
горчивата чаша...
Може би, пък...
Може би?... Но не, не би...
Той е безнадежден случай -
сутрин, обед, вечер - смуче,
много, много не подбира.
Пие водка, пие бира -
разни буламачи...
Спре за малко и запуши,
пуши и поплаче.
Тъжно плаче, тъжно пие
някакво розе
и никакво мезе
никакво мезе...
Вечер е на вино -
бяло и червено,
дявол да го вземе!
Вино, вино, вино,
докато задреме
в кръчмата на Димо...

Така-а-а

А децата?
Може пък тях да сочи
пръстът на съдбата?
Чайчето ?
          Кафенцето ?

Те са, те са...
          но къде са?
Вече са големи
вече излетяха
от бащината стряха
и се запиляха
някъде в чужбина -
при рибите в Карибите,
може би, в Канада?
Какво правят там ли ?
... знам ли?
Гледат.
Гледат водопада -
как водата пада,
гледат го и пушат
цигара след цигара
и пак гледат тая
пуста Ниагара.

Пушат, пушат, пушат -
този път и слушат -
слушат Ниагара
как бучи и стене,
нещо им говори,
ама на канадски...

Съжалявам... сори!

- А,бе! Ей Кафенце!
- провиква се Чайчето.
- Все се каня да те питам
Какво беше туй "носталгия",
Болест или цвете?
- Ни едно от двете! -
отвръща Кафенцето. -
Питай сълзите в очите ти
и болката в гърдите ти...
- А защо гласът ти май трепери ?
- пита го отново Чайчето.
- Защото се сетих за чичо Валери,
поетът, който написа:
- "До Флорида дори да отида
в мене пак ще звучи като в мида
мойто варненско, детско море..."
Разбра ли?... Разбра ли?
"Мойто варненско, детско море..."!!!
Никаква Канада! Така й се пада!
Няма ни Карибите, нито Ниагара!
Наши са си рибите,
печени на скара.
Наша е Варвара
до Черното море!

               Запомни добре!
Така - а - а!

               Така - а - а!

И след всички ала-бала
май налучкахме Финала,
който търсихме до тука
със познатата поука!

     "Пияният ум ПОНЯКОГА
     е по-умен от трезвия"

И нека всеки мъж
да я прочете още веднъж
и даже дваж - за кураж.

     "Пияният ум ПОНЯКОГА
     е по-умен от трезвия"
и да запомни само...

              ...ПОНЯКОГА!

ЧАО!
       ЧАО!
            ЧАО!


         Бележка на автора:
                 "ПОНЯКОГА"
        отворете "Български
           тълковен речник"
                     на 687
                  страница.




Христо Ганев е роден на 2 август 1924 г. в село Павел баня. Режисьор и сценарист на повече от 20 емблематични български филма. Носител на Наградата на Министерството на културата за цялостен принос в българското кино; на орден "Стара планина"; на медал "Иван Вазов".





 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 476

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 490

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 450

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 531

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 452

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 450

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 405

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 515

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 523

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ