Коледна добрина
Детското есе, което спечели първо място в конкурса на ОИ "Старинен Пловдив" за коледна приказка
/ брой: 251
Бъдни вечер е. На елхата догарят свещи. Аз все още съм буден. Лежа на канапето в хола и чакам. Чакам да дойде Дядо Коледа и да ми донесе подаръка. Всяка година заспивах и не го дочаквах. На сутринта подаръците стояха под елхата. Но този път съм решен да издържа. Изведнъж отвън се чува радостен смях. Учудвам се, защото е много късно. Излизам на терасата и виждам пет-шест деца да си говорят - доста шумно:
- Най-сетне! Някой е сложил нещо в кутията!-каза едното дете.
- Не ни карай да чакаме! Покажи ни! - казват другите и то вади две филийки хляб. Тогава разбирам, че са бездомни.
Става ми тъжно за тях, но не мога да изляза. Дванайсет и половина е, а майка ми и баща ми ще ме убият, ако отида навън по това време. Връщам се на канапето. Клепачите ми натежават.
Изведнъж се озовавам на улицата, облечен с дрехи, целите изпокъсани и мръсни.
Едно от онези деца, които бях видял, ме забелязва и идва при мен.
- Как се казваш? - пита ме то.
- Алекс, - отговорям - а ти?
- Аз съм Мишо. Ела при нас.
Тръгвам с него и той ме запознава с другите - Мила, Сара, Гого и Васко.
- Ела - казва Сара - ще те разведа в нашата къща, ако може да се нарече така.
Тя е права. Това не може да се нарече къща. Кашони, наредени в кръг, и дъски отгоре. Но ако си вътре и си говориш с другите деца, е доста уютно.
Тръгвам да излизам от импровизираната къща, но се спъвам и падам.
Изправям се и изведнъж виждам, че съм на канапето вкъщи и е сутрин. Подаръците са под елхата. Искам да отида и да споделя подаръците си с онези деца на улицата.
Така и правя, а те се чувстват така щастливи, че ме прегръщат.
Това за тях е Коледно чудо!
С пожелания за светли празници:
Иван ХРИСТЕВ, Vв кл.
ОУ "Екзарх Антим I", Пловдив