Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Септември 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

На първа страница

На фокус

Бизнес средата у нас - опит за оцеляване

Приказките на властта, завързани с панделки, не могат да скрият безумните пречки и режими, на които са подложени предприемачите

Мая Йовановска

3. Януари 2018 , брой: 1   459   0
Снимка


Малко преди да се възкачи за трети път на министър-председателския пост в условията на предизборна надпревара в началото на миналата година, сред обещанията, който направи Бойко Борисов, бе и това да подпомогне бизнеса в страната. Той публично се зарече, че ще намали бюрокрацията. Паметта ни не е толкова къса, колкото вероятно им се иска на управляващите, и трябва да припомним, че това родният бизнес е слушал неведнъж. Та поредното подобно обещание си бе на практика неосъзнато признание на властта, че нищо не е свършила толкова години досега.
И започна ударно и демонстративно властта да "покосява" режими, които затрудняват бизнеса. Всяка седмица четем във сводката за свършеното от Министерския съвет, че се облекчава бюрокрацията. Ще си каже човек, че бизнесът в страната направо е цъфнал и вързал през последната година. Да, ама не.
На всекиго е ясно, че най-сериозното облекчение би дошло с въвеждането на т.нар. електронно правителство, за което се изхарчиха милиарди и което още е до под кривата круша. За мащабите на хвърлените досега пари и какво всъщност е свършено даде разчети неотдавна Българската стопанска камара (БСК), която е сред най-големите и най-старите бизнес организации в страната. За да ни покаже къде сме, БСК направи сравнение с Естония, която е сред първенците в Европа в тази област.

Данните са красноречиви

Докато ние сме почти доникъде, макар че досега сме изхарчили 2 млрд. лв. за въвеждане на електронно управление (Томислав Дончев веднага категорично го отрече), естонците, които вече имат работещо електронно правителство, са инвестирали само скромните около 50 млн. лв. И това, ако не е скандално! Така още през 2016 г. Естония разполага с електронно правителство, обединяващо повече от 900 информационни системи и над 5 хил. електронни услуги, повечето от които комплексни. Българската администрация пък предлага 2,9 хил. услуги, от които 87% са първични, а 13% - комплексни. У нас досега с многократно повече изразходвани средства само 19% от българските администрации всъщност предлагат електронни услуги, показват данните на БСК. А използването на електронни услуги е една от сериозните мерки за намаляване на корупцията - болезнена тема за българския бизнес.
Впрочем в края на 2017-а БСК огласи и традиционната си годишна анкета за състоянието на бизнеса, бизнес средата, прогнозите и опасенията на стопанските ръководители, която ясно показва дали наистина властта е свършила нещо. За съжаление негативните оценки за бизнеса са налице за поредна година. Над 80% от предприемачите са скептично настроени и са заявили, че обществените поръчки отиват при предварително определен изпълнител, а 42 на сто са на мнение, че не се спазват изискванията за публичност. В анкетата 80,8% от предприемачите са отговорили, че при обществените поръчки има тенденциозно поставени условия в конкурсната документация в полза на конкретен изпълнител. Това важало особено в сферата на строителството. Да припомним, че под мъдрото ръководство на Томислав Дончев се пръкна нов Закон за обществените поръчки именно със заявката, че чрез него ще се намали корупцията при обществените поръчки. Не е ли този резултат от анкетата на БСК ярка червена лампичка, която трябва да светне в главите на управляващите. Негативните резултати в анкетата обаче продължават и с констатацията на две-трети от предприемачите, че корупцията през 2017-а е нараснала, като в сравнение с по-миналата година процентът бележи повишение с над 12 на сто. 42% пък са отговорили, че има ръст в сивата икономика. А по отношение на бизнес климата - 33% от тях са заявили, че през 2017 г. той се е влошил. Май бизнес и държава

говорят на различен език 

и различно разбират нещата. Или просто тия, дето са във властта, говорят едно пред нас, пък съвсем друго правят.
Притеснителен факт, също от анкетата на БСК, е, че делът на просрочените несъбрани вземания на фирмите за период над една година са се увеличили двойно - от 28% през 2016 г. на 41 на сто през миналата година. Сред просрочените вземания най-много са в сектора на услугите, а най-малко - в преработващата промишленост. От проучването става ясно още, че 25% от анкетираните съобщават за увеличаване на задълженията на предприятията към финансовите институции. Дали това са весели факти, а?
Според зам.-председателя на БСК Камен Колев липсата на преки чуждестранни инвестиции е най-сериозният проблем за икономиката ни. През 2017 г. преките чужди инвестиции паднаха наполовина в сравнение с 2016 г., когато също намаляха наполовина спрямо 2015 г. Е, как така? Че нали властта се хвали с ниски данъци и отлична бизнес среда? Явно има нещо, много, ама много сбъркано, че и гнило. А и не само чуждите фирми са прогонени, но за последната година над 46% е ръстът на българските инвестиции зад граница. Явно част от българския бизнес е решил да напусне страната, за да оцелее. Хиляди са фалитите, особено на малки фирми в страната. Впрочем именно от бизнеса се оплакаха, че държавата е превърнала своите гишета в касички и че хиляди безумни режими продължават да мъчат предприемачите. Дали е наясно властта, извън обръчите от фирми, на какво са подложени хилядите дребни и не толкова малки предприемачи?
Отговор на този въпрос даде неотдавна председателят на сдружение "Произведено в България" Кънчо Стойчев, който определи бизнес средата в страната на басейн, пълен със сярна киселина. Според Стойчев основният проблем на малкия бизнес в България е, че политиците и ръководството на държавата, а и много други органи, не правят базова разлика между малко и голямо. По неговите думи властта непрекъснато говори за някакви успехи, но

реално нищо не се подобрява

Според него административната тежест е на безобразно равнище, а контрол на практика няма. Почти всички закони в страната не отчитат потребностите и възможностите на малкия и средния бизнес, констатира още той.
Борисов обаче каканижеше: "В нашата програма (на ГЕРБ - бел. ред.) няма нито едно обещание, което да не може да се изпълни. Всяка цифра е на база постигнатия БВП, на ръста на икономиката и на направеното през последните две години". Това са неговите думи, преди да направи третото си правителство. Впрочем той сам прогнозира, че през 2018 г. може да се постигне икономически растеж от 4,5-6%. Това по принцип не е невъзможно, но властта досега дори не си е направила труда първо да определи, после да напише, а накрая и да представи реална икономическа програма. Инвестиции ли трябват, пазари ли ще разширяваме, какво ще стимулираме, какви проекти ще се насърчават? И какви са всъщност реалните политики това да се случи? А по време на тройната коалиция през 2008 г. растежът достигна 6,5%, който някои гербаджии определиха като нездравословен. Да се чудиш искат ли да има по-голям растеж на икономиката или не, щом те не могат да го постигнат. Но от завързаните с панделка приказки до делата разликата е огромна.
Подобни обещания чувахме от ГЕРБ и лично от Борисов години наред. И "огромният" ръст на икономиката, с който се хвали правителството в момента, е не заради доброто му управление, а въпреки лошото му управление. Подобна констатация направиха преди известно време и от друга голяма организация - Асоциация на индустриалния капитал в България. Оттам заявиха, че догодина дори е възможно да се постигне растеж над 4%, но това ще е въпреки политиците. Всъщност предприемачите се надявали политиците да не пречат на бизнеса!
В края на миналата година проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН заяви, че настроението по отношение на темповете на ръста на БВП (НСИ отчете 3,9%) е приповдигнато, но той не е достатъчно висок, за да компенсира чувствителното изоставане на България от европейското равнище и затова продължаваме да пропадаме в тази област, която се нарича европейска бедност. Според него една от причините за това изоставане е управлението на икономиката на макрониво. Той сравни отчетените у нас близо 4% ръст със средните за ЕС 2% като заяви, че ако се погледне БВП, който се произвежда у нас на човек от населението, и се сравни със средноевропейското равнище -

разликата е катастрофална и смущаваща    

Точните цифри показвали, че на българите се падали по около 7 хил. евро на човек, а средно за Европа - 30 хил. евро на човек.
Ето и малко данни, за да разберем къде сме дори и при съизмерими в някои отношения възможности. Те са към второто тримесечие на годината в сравнение със същия период на предходната година. За този период НСИ отчете ръст на икономиката от 3,6%. Тогава обаче "Евростат" представи данни, от които стана ясно, че 7 други държави показват много по-добри резултати от България. Например Румъния има растеж на БВП от 5,7% на годишна база. Латвия - 4,8%, Чехия - 4,5%, Полша - 4,4%, и т.н. Е, нали Борисов все се хвали, че сме първенци?
Но да се върнем към реалността. Например тази година за пореден път властта няма да изпълни бюджета в частта му за капиталови разходи - пари именно за стимулиране на икономиката. Това си е традиция при ГЕРБ. Става въпрос за над 2 млрд. лв. само за 2017 г. Това на практика лишава българския бизнес от възможност за участие в публично-частно партньорство. Очевидно обаче за поредна година финансовият министър Владислав Горанов къта тези пари за нещо друго, за някакви фискални игрички. А и по традиция бюджетите на ГЕРБ не играят особено активна роля за икономическото развитие на страната и обикновено се разминават с реалностите в икономиката.
Иначе България беше най-бедната страна преди присъединяването към ЕС и 10 години след това си остава най-бедната в общността. Тази констатация е красноречива. Дали пък трите правителства Борисови имат вина за това, а?

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"