Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Октомври 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

На първа страница

Анархията в пловдивското летище

  644   0



Никола Филипов
Пловдив-Лондон

За безпорядъка на летище Пловдив медиите са съобщавали неведнъж. Но полза никаква. Едва сега си обясних причините - след като получих неподписан от никого отговор на моя жалба. Отговор от "Екипа на летището" (?!). Това е вероятно принос към размиване на отговорността или дори апотеоз на безотговорността! И поредно доказателство на народната мъдрост, че рибата се вмирисва от главата.
 В какво се състоеше жалбата ми? На 4 декември вечерта летях от Пловдив за Лондон-Станстед и споделих някои от забелязаните нередности. Аз често летя от Пловдив и винаги, закупилите "прайорити" билети, излизат от врата номер 2 - там има надпис, че това е предназначението й. Всички останали сетне биват пускани към самолета от изход номер 1. Аз пристигнах между първите и седнах до самия този изход.
 Служителката покани на български и на английски притежателите на приоритетните билети да се насочат към врата номер 2. Другите съответно зачакахме съобщението за останалите. Чакайки го, по някое време ми направи впечатление, че много пътници преминават през врата номер две, но... не отидох да проверя. Защото запътилите се натам без приоритетни билети винаги са били връщани да чакат на другия изход. Чак когато видях, че почти всички са излезли към самолета, отидох и възмутен попитах служителката на вратата защо не е обявила, че ще пуска оттам и всички останали. На което тя ми отговори, че "този път така била решила". Посочих й надписа над вратата - че е предназначена за "прайорити" билети, и й казах, че постъпката й не е  справедлива спрямо нас, които докрая сме чакали на законно определеното ни място. Няколко души ме подкрепиха, но до вратата се намесиха нейни колеги с думите: "Пак ли проблеми ще ни създаваш? Каквото искаме - това ще правим. Ай отивай накъм самолета...".
  Ядосах се и се обърнах да запиша името на служителката, за която въведените летищни правила не важат, и тя сама си решава какво да прави, но... името й на окачената табелка бе ситно написано и по такъв начин, че трудно може да се разчете. В самолета за нас, "закъснелите" по нейна вина, местата за куфарите над седалките ни бяха вече заети, което ни създаде допълнителни проблеми.
 Единствено на това летище винаги ме карат да събувам обувките си и винаги проверяват ръчния ми багаж. Аз често летя от Лондон с различни авиокомпании до различни дестинации и знам всички летищни правила. Всеки път си мисля, че и в Пловдив няма да намерят за какво да ми проверяват куфарчето, но не познавам. Все отивам с обувки, за които няма причина да бъдат събувани, но и това не става. След което пък неведнъж съм установявал изчезването на някои привлекателни дреболии, когато бърникат из куфара ми, докато си събувам или обувам обувките.
  Ситуацията този път бе по-различна. Още при попадането на скенера, куфарчето ми бе върнато обратно, защото "съдържало много електроника" (?!). Учудих се доста, защото в него нямаше абсолютно никаква електроника, което и заявих. След това мое твърдение, с участието на двама служители целият ми багаж бе преобърнат и бяха извадени две аудиокасети, две електрически лампи и една малка 10-ина сантиметрова пластмасова плафонерка. Те бяха най-отдолу, защото не допусках, че може да ми създадат проблеми на летището. Някой от работещите в това летище знае ли какво означава думата "електроника", за да обясни на тези хора, че нито аудиокасетите, нито електрическите крушки спадат към тази категория? А каква вреда мога с тях евентуално да нанеса на персонала и пътниците, мога ли с тях да заплаша пилота?
Напразно дадох 30 лева за да направя няколко календара с ликовете на внучетата ми. Старателно ги опаковах, за да не се смачкат, но след всичките тези перипетии с багажа ми, в Лондон пристигнаха съвсем изпомачкани.
На дясната си ръка имам метален имплант, за който ми дадоха документ от лондонската болница при поставянето му. На повечето летища скенерите не реагират на този имплант и си минавам директно. Ако скенерът реагира - казвам, че имам имплант на ръката и показвам документа, при което с ръчния детектор го проверяват и ме пускат. Учудващо е, но на пловдивското летище досега нямам случай да премина без проблем. И макар, че всички вече ме познават (сами признават това), дали поради липса на достатъчно работа, или за отвличане на вниманието ми, винаги ме подлагат на най-щателна проверка. За тях документът няма никакво значение и ме опипват по цялото тяло и особено по ръцете и краката, за да открият у мене бомби или смъртников колан.
Докато си обувах обувките този път, забелязах, че мъж мина зад служебните маси и контейнера с някакъв куфар и поздрави проверяващите. Една служителка пък изрече: "Тук някой си е забравил таблета". Не мога да гарантирам този мъж летищен служител ли бе или някакъв познат на проверяващия. А таблета видях забравен по средата на пластмасовата касета. По-късно в чакалнята собственикът си търсеше таблета, но успя ли да си го открие и получи - не разбрах.
Имам двойно гражданство и според международните закони тези ми две гражданства трябва да са равноправни и равнопоставени. Ако на лондонското летище покажа българските си документи (защото с тях съм си чеквал полета), то никой не ме пита и не ми иска да показвам и английския си паспорт. Не така стои въпросът обаче на пловдивското летище. Там, когато подам английския си паспорт, с който съм направил чекинга, винаги ми искат и български документи. А ако не разполагам в момента с такива, подлагат ме на неколкоминутен разпит и ми четат конско евангелие. Казвам си ЕГН-то, намират ме в системата и продължават...
В чакалнята има павилион за закуски и напитки. Реших да си купя бутилка вода, обаче се оказа, че продавачка няма. Зад мене се наредиха на опашка и други. Аз се отказах, защото краката ме заболяха от чакане, вече съм на 70 години. Продавачката дойде десетина-петнайсет минути преди отварянето на изходите, когато опашката от чакащи да си купят напитки или закуски бе набъбнала доста. Може би работното й време е такова или инструкциите й са такива...
 Миналата година на това летище откриха на дъното на куфара ми електроизолационна лента, която на това си място бе преминавала много пъти през разни летища. На въпроса ми с какво е опасна тази тясна, не по-дълга от половин метър лентичка, проверяващият сериозно, ама наистина сериозно отговори, че с нея съм могъл да вържа ръцете на пилота (!). Дори да застане пред мен пилотът с молба да му вържа ръцете, то аз в никакъв случай не бих съумял да направя това с въпросното парче изолирбанд. Да се чуди човек как се подбира персоналът на това летище - според възможностите им да фантазират, или според психорегистрациите за някакви фобии.
Аз съм пенсионер и понеже понякога се занимавам с електричарство, в куфарчето ми се намират подобни вещи. Моите случаи обаче са дребнави в сравнение с това, което се е случвало на други. Така например, на 5 ноември световно признатите лютиери Ева и Христо Маринови, понастоящем живеещи в Италия (за тяхната дейност е направен и специален филм), на път от Пловдив за Милано са били принудени да разглобят цигулката си и да премахнат струните й. Според проверяващия, струните били "режещи инструменти" и не можело да ги допусне в самолета(!).
 Потърпевшите отначало помислили, че служителят се шегува, но той се похвалил, че вече на доста китаристи е конфискувал струните от китарите им. Вероятно вече си мечтае и за награда за "откритието" си. В интернет има снимка на състоянието на цигулката след проверката на пловдивското летище. Ева и Христо били летели с цигулки много пъти, но такава гавра никога не са били преживели. Аз лично, понеже съм летял стотици пъти по най-различни дестинации, помня случаи в самолета, когато пътници са свирили на струнни инструменти.
 Летищата, които съм ползвал в Лондон и в другите европейски столици, са много натоварени, в някои от тях всяка минута излитат и кацат самолети. Но такава неразбория никъде не съм срещал. Пловдивското летище обслужва само две-три линии с няколко полета седмично и при добро желание всичко може да бъде образцово. Сблъсквайки се непрекъснато с подобни на описаните проблеми обаче, вместо с усмивки и благодарности, пловдивчани все по-често решаваме да летим от София. Което рано или късно ще доведе до закриването на тази важна пловдивска  придобивка - гражданското летище.
                                                     

Цигулката на Ева и Христо след "проверката" на пловдивското летище


Отговорът "от летището" на подадената жалба 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"