Австрийската политика на малките стъпки

Дни преди Бъдни вечер наши медии съобщиха, че някой някъде на Запад класирал Виена като най-добре украсената столица за Коледа. Сигурно защото не са видели или не са искали да отбележат какво са направили по този повод в Москва и Санкт Петербург. Истината е, че Виена е отново забележително блестяща и празнична по  впечатляващ начин, особено в центъра, старата част, но украсата е същата като миналата, че и по-миналата година. Което е без значение при създадената празнична атмосфера и за хилядите туристи, които щракат изумени с нови техники, за да запечатат бляскавите огромни червени топки или гигантски полилеи по "Грабена" или "Кертнерщрасе". Толкова много японци, китайци и руснаци накуп трудно могат да се срещнат в друга европейска столица в наши времена. Виена е оставена на туристите, на работещите като обслужващ персонал гастарбайтери и на онези, които са решили точно в тези дни да слушат Моцарт или Щраус във  всеки дворец, включително Хофбург,  или катедрала, където знайни и незнайни музиканти припечелват допълнително. Виенската филхармония ще се появи чак на 1 януари и тогава цял свят  ще се наслади чрез телевизионните канали на традиционния новогодишен концерт на този прословут оркестър. Направили са и коледна елха от шейни пред "Белведере" и няма посетител, който да не се е снимал с тази елха, защото е новаторска, не са виждали друга такава. Да не говорим, че изложбените зали като "Албертина" или "Леополд мюзеум" са пълни и то при цени от 10 евро нагоре на човек. Заслужава си например да се видят творбите на Фердинанд Ходлер,  швейцарец, творил в обкръжението на великите австрийци Климт и Шиле, който е представен заедно с картини на приятели и противници, с които е воювал чрез медиите.  Сигнал за единение, макар и след настаняване в по-добрия свят?
Всъщност темата "новото правителство" е все още водеща за австрийските медии. Няма и как да е иначе. Австрия избра за канцлер Себастиян Курц, който се оказа най-младият премиер в Европа /31 г./ и прие с достойнство т.нар. тюркоазеносиня коалиция, състояща се от представители на спечелилата изборите Австрийска народна партия и класиралата се на трето място Австрийска партия на свободата с лидер Хайнц-Кристиан Щрахе. Брюксел този път запази аристократично мълчание и не само не си позволи санкции заради участие в правителството на т.нар. крайно дясна или популистка партия, но и поздрави Курц с успеха и бързината /само за 2 месеца/, с която състави правителство след изборите. През 2000 г. за същото ЕК наложи санкции на Австрия поради сформиране на правителство с участието на партията на Хайдер, предшественик на Щрахе на политическата сцена.  Днес според "Дер Щандарт" 53% от населението на Австрия подкрепят планираните от правителството мерки, а само 33% ги отхвърлят. На практика положителните отзиви за новото правителство са повече от тези преди 4 години, когато на власт беше коалицията от социалдемократи и народната партия. Програмата на правителството е наречена "политика на малките стъпки" и е в унисон с настроенията за промяна  и "време за нещо ново", както двете партии в управлението декларираха по време на изборната кампания. Наблюдателите твърдят, че екип без дълъг опит в политиката има предимства, защото нямат вътрешни зависимости, лесно се водят и медиите ги приемат добре, поне докато не направят гаф. Наставленията са винаги да се координират с екипа и да не се предприемат стъпки за собствена ПР-акция. Правителството вече декларира, че иска нов ПР, противоположен на предишния. И Курц, и Щрахе говорят за хармония и добро сътрудничество, но явно балансът ще бъде търсен в бъдеще. Отбелязва се, че Щрахе често изпада в "опозиционен полъх" и твърди, че народната партия на Курц е "приела неговата програма", което няма как  "да не напряга канцлера". Факт е, че медиите отправят въпросите си главно към Курц и на Щрахе му се налага сам да се включва в диалога. Той работи от 12 години с един и същ екип, но сега ползва като ПР бившия  говорител на свободната партия при Шусел.  По-важното е, че и двете партии имат посока, насочена срещу мигрантите. Отчита се, че свободната партия вече говори по-зряло по въпроса, защото "по-твърда борба едва ли щеше да я докара до властта". В крайна сметка двете партии се обединиха и "почнаха да летят на по-ниска височина", казват коментатори във Виена. И двамата лидери подчертават, че "промяната не трябва да е самоцел". Курц използва стратегия да работи с по-малко конкретика, за да не позволи на конкурентите си да му опонират. Въпреки различните коментари, ясно е едно - правителството ще търси успех още в началото на управлението. Например за ниските доходи ще се намалят застраховките за безработица. На държавните служители няма да се увеличават доходите за покриване на инфлацията. Ще се търси начин за намаляване на броя им. Мисли се социално, нали?

Информационен мениджмънт

Слуховете за международна изолация секнаха, след като Курц светкавично посети Брюксел и австрийските журналисти отчетоха, че "физиономията на Юнкер е била добра". Имаше първа среща с посланика на Израел и притесненията поради участие на партията на свободата в правителството "се разсеяха".  Нови стъпки се очакват след 4-5 януари. Набляга се върху намерението да не се повтарят грешките на Шусел, който обявяваше реформи, които никой не обясняваше. Сега се предлагат реформи "на ниска скорост" и има стремеж "да са ясно формулирани". Както казват във Виена - "през 2000 г. се работеше с мачете, а днес се въртят малки шайби на големия часовник". Явно това е доста по-умно. Още повече, че програмата е разработена за два мандата и ще се работи при по-малко съпротивление. Затова се казва, че "това правителство се сбогува с културата на компромисите". Идващите отвън противоречия ще се "посрещат с обединена комуникация в правителството". Именно затова се върна и практиката да има говорител на правителството, Петер Лаунски Тифнтал, който ще информира за проектите на коалицията. На практика на опозицията ще й е трудно да опонира и напада. Решението е Курц и Щрахе да не излизат често пред медиите, за да се намалят конфликтните ситуации. Двете партии нямало да си предават лоши новини чрез медиите т.е. "критика към собствен партньор принадлежи на миналото". Пукнатини могат да се появят само, ако партията на свободата не успее да се освободи от миналото си. В това отношение красноречив пример беше публикуването на материали с антисемитски характер от служител на вътрешния министър. Мерките са незабавни. ПР-експертите реагират веднага с маневри за отвличане на вниманието при възникване на горещ дебат например. "Подхвърля се хапка на обществото, която интересува всички", казват в "Курир". Примерите са с тестване на мярка за завиване надясно при червен светофар, есенна ваканция за училищата, когато се приема 12-часов работен ден и др. Няма спор, че и двете управляващи в коалиция партии в Австрия имат силен мениджмънт на информацията. Тогава какво наистина остава за опозицията? Тя има шанс, ако успее да открие противоречията между правителствената програма и реализацията й, считат експертите. Казва се например, че ще се намаляват държавните служители, а се назначават генерални секретари във всяко министерство. За да се заобиколи законът за несменяемите служители, но все пак расте броят им. Не би трябвало опозицията да се задоволява само със словесни форми на критика, а да предлага конкретни алтернативи на правителствените планове, съветват известни коментатори в Австрия. Може би като излезе от вцепенението от загубата на изборите, но ще й бъде трудно и по-късно, защото правителството не казва нищо конкретно, като "избягва трудните теми и продава успехи" . Точно това трябва да атакува опозицията.  Иначе управляващите получават информация за настроенията в обществото и стартират незабавно стратегии за отвличане на вниманието. Познато, нали? Още повече, че успешно комуникират и чрез социалните мрежи, където "феновете се хранят с видео парчета или къса информация на парче".  

Австрия - мост между Изток и Запад?

В областта на австрийската външна политика повечето коментари бяха относно първото задгранично посещение на министър Кнайсел. Очакванията, че ще посети първо Брюксел, Швейцария или Германия, не се оправдаха. Израел също се оказа несполучлива прогноза, защото Тел Авив няма как да приеме за посещение представител на партията на свободата, макар и безпартийна всъщност.  Оказа се, че алтернативата са страните от Вишеградската четворка. Тези страни са критикувани от Брюксел заради позицията им относно проблемите с мигрантите и ясния им отказ да приемат квотите за бежанци. Будапеща, Варшава, Прага и Братислава открито говорят за слабостта на ЕС. Не са тайна разделенията в Европа на Източна и Западна. Във Виена това се отчита за опасно и грешно. Защото "малко неща могат да навредят на Австрия   повече, отколкото тази пропаст". Австрия има качества да направи необходимото за компромис и посредничество в тази насока. Виена все пак стои близо до тези страни, не само поради общо минало в Австро-Унгария. Тя "изрече на глас това, което Меркел само мислеше" т.е. "така повече не може да продължава ". Става въпрос за бежанци или мигранти. Това е причината да се счита, че Австрия има възможност "да бъде честен посредник", защото, от една страна, "ясно осъжда дефицитите на правовата държава в Будапеща и Варшава, а от друга, предлага алтернатива на политиката за бежанците, която разцепва Европа". Някои твърдели, че Виена може да стане част от Вишеградската четворка, но по-вярното е, че ще направи необходимото да е мост между тези страни. Ако успее, това ще е несъмнен принос на новата външна министърка и ще се отчете като успех на цялото правителство. Без значение, че Ердоган е заявил, че "австрийската политика е политика на разделението" и то само защото Курц открито посочи, че Анкара няма място в Брюксел. Каквото и да се казва, полезно е да се следи австрийската политика и вътре, и извън страната. Съзвучна е с времето, в което живеем, и проблемите, които светът трупа, без да им намира решения.