Добрите учени винаги намират начин да се реализират

Христиан Даскалов  роден през 1989 г. Сега е докторант в катедра "Икономика, индустриален инженеринг и мениджмънт" на Стопанския факултет към Техническия университет в София. Работи по въпросите на управлението на заинтересованите страни при проекти с отворен код под научното ръководство на проф. Огнян Андреев, ръководител на катедрата.


- Г-н Даскалов, наскоро получихте наградата за докторант на годината. Каква е стойността на отличието за вас?
- По време на церемонията пожелах на всички млади хора в залата на Народния театър "Иван Вазов" да се стремят към академично и научно съвършенство не като самоцел, а първо да намерят своята кауза, която да преследват в живота. Намерят ли я, тази кауза ще ги мотивира и води към високи постижения във всеки един аспект. Нещо по-важно - тези постижения ще бъдат насочени към създаването на един по-добър и справедлив свят, което следва да е мисията на всички нас като общество. В този смисъл аз съм намерил своята кауза и наградата оценявам именно като положителна обратна връзка от широката общност за нейната значимост. Като докторант в Стопанския факултет на ТУ-София под научното ръководството на проф. Огнян Андреев, ръководител на катедрата по икономика, индустриален инженеринг и мениджмънт, работя върху теоретичните и практически аспекти на технологично решение, което да създаде нови възможности в образованието и кариерното развитие за милиони по целия свят и вчерашният приз е потвърждение, че с моите колеги сме на прав път в преследването на правилната кауза.
- С какво смятате, че заслужихте това признание?
- Не бих казал, че в строго персонален план се чувствам заслужил титлата "Докторант на годината". Смятам, че в БАН и българските висши училища има редица колеги, които работят изключително усърдно и успешно, надминавайки моите постижения в различни отношения. Това, което вярвам, че е спечелило вниманието и признанието на експертното жури, е голямата актуалност и международният интерес от страна на изследователи, технологисти и предприемачи, които се формират около изследователския проект, върху който работя. По-конкретно, с колеги от над 10 страни работим върху създаването на първата в света базирана на блокчейн платформа за търсене, организиране и верификация на учебно съдържание и професионални умения.
Целта е чрез едно децентрализирано приложение да се свържат повече от 20 000 висши училища със стотици хиляди компании и десетки милиони учащи по целия свят, като по този начин се създадат нови възможности за всички заинтересовани страни, участващи в системата. Развойният проект се нарича "Университет с отворен код" (Open Source University) и в момента е на фаза отворена комерсиализация, т.е. привличаме инвестиции от общността от потребители, у която остават и дивидентите от експлоатацията на бъдещото платформено решение.
- Разкажете повече са работата си по платформата Open Source University?
- Проектът се стреми да зададе технологичен стандарт за дигитален образователен и квалификационен портфейл, който да съхранява данни за прогреса на студенти и учащи през целия живот. Нашето решение ще бъде от полза както за тези, разполагащи с възможност за избор и предпочитащи мобилността в личното си и кариерно развитие, така и за онези, които нямат избор пред себе си поради състоянието на местния трудов пазар или поради невъзможността да си позволят качествено образование в класическа институционална среда. В онлайн пространството съществуват изключително много ресурси, но няма инструмент за организацията, верификацията и разпознаването на придобитите знания и умения.
С оглед на настоящата ситуация в системата на академично образование в световен план, проблемът с достъпа до него засяга над 80% от населението на някои от най-големите икономики като Индия и Бразилия. За пример, четвъртата индустриална революция се очаква да заличи огромен брой от работните места в много сектори на икономиката.
- С какви проблеми се сблъскват младите учени в България? Имат ли потенциал за развитие младите хора, които се занимават с наука у нас?
- Младите учени в България се сблъскват с проблема със загубата на житейско време. Защо точно време? Защото добрите учени винаги намират начин да реализират себе си и своите разработки. Това става рано или късно. Колкото по-късно и бавно става заради липсата на подкрепа там, където ученият се развива, толкова повече губи съответният учен, неговата общност и светът като цяло поради неосъществения във времето потенциал за позитивна промяна. Обществата, в които съществува адекватна "бърза писта" за амбициозните и перспективни учени и техните проекти, са най-богатите. Инвестициите не са панацея, но са катализатор. А когато ги има, трябва да са адекватни, за да катализират процесите в правилната посока.
- Има ли бъдеще българската наука?
- Националното в науката има значение дотолкова, доколкото то намира изражение в изградените в годините традиции, от една страна, и във връзката между науката и нуждите на националната икономика, от друга. По повод на първото - българската наука има огромни традиции и постижения, с които да се гордее. Постигнатото в сферата на информационните технологии например дава плодове и днес под формата на десетките компании и хилядите специалисти, които превръщат София в технологичен хъб. Да, няма ги голяма част от изградените изследователски институти и центрове, но натрупаното в тях знание и експертиза стоят в основата на днешния бум в тази сфера. Те не са единственият фактор, разбира се, но са важен фактор, за да има този сектор устойчивото развитие, което му е необходимо. Подобна е ситуацията в много други ниши на икономиката. Моят личен извод е, че там, където има традиции в науката, бъдещето е обещаващо отвъд всяко колебание в моментното икономическо състояние на определен сектор или на националната икономика като цяло.
Различни стратегически документи и ангажименти от последните години предвиждат по-добра интеграция на учените в процесите по стратегическо управление на ниво разработване и приложение на проекти, програми и политики в съответните сектори. За момента не виждам реалното приложение на тези добри намерения. По време на своя изследователски обмен в Университета по технологии в Бърно видях прекрасни центрове за върхови постижения, изградени с европейско финансиране. Дано към 2020 г. и България да може да се похвали с такива - нека внимателно следим етапите по тяхната реализация, за да не пропуснем тази стратегическа възможност. Отвъд тези две измерения смятам, че научните постижения, а и образованието, не би следвало да се ограничават до една или друга държава. Въпросът е доколко съответните държави се възползват от своя собствен потенциал или оставят това на останалите.
- Как вие самият виждате бъдещето си?
- В краткосрочен план виждам себе си във Великобритания - през първата половина на 2018 г. ще премина през 6-месечен партньорски обмен в компания от финансовия сектор на Лондон. Обменът се финансира от програма "Еразъм за млади предприемачи" на Европейската комисия, благодарение на които реализирах и тази успешна в академичен план година на изследователски обмени в Чехия и Латвия. Препоръчвам на всички български студенти и млади учени активно да преследват възможностите по тези и други паневропейски програми като "Хоризонт 2020", защото само така ще превъзмогнем дефицитите на местно ниво и ще поставим България в центъра на научната и развойна дейност в Европа.
Вярвам, че интернационализацията на българското висше образование е стратегическа възможност за него, тъй като има многомилионни икономики, които биха намерили отлична възможност за развитие на свои кадри в България. Но за целта трябва стратегическо усилие от хора с модерна визия за развитие на системата. За пример, имаме голяма научна диаспора по света - нея бихме могли да спечелим за тази кауза, ако дигитализираме образователните процеси и операциите на университетско ниво, правейки възможно включването им от дистанция.