Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

27 Май 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Светът е малък

Лицемерие

Николай Коев

5. Януари 2018 , брой: 3   1013   0



    Започвам първата си публикация за 2018-та с едно обвинение. Защо нароилите се шамани, врачки, предсказатели и прочее от този вид не ни предупредиха за прокарването по терлици от властта на онова странно нещо "трети пол". Дори въздесъщият Нострадамус нищо не казва по въпроса, който направо разтърси хетеросексуалната ни същност. Почувствахме се изоставени, пренебрегнати, запокитени дори - надалеч от софрата с плодовете на истинските плътски радости и страсти, от които различните уважават само бананите, наподобяващи "нещо", което все пак не е "той". И защо пък точно сега мъдрите ни ръководители се сетиха да вкарат в дневния ред на държавата прословутата Истанбулска конвенция, подписана преди доста време от Екатерина Захариева в качеството й на тогавашен министър на правосъдието? Ами то е много просто. Нали сега трябва да сме най-големите европейци и като председателстващи дори да надскочим себе си.
Вероятно заради това разбрахме с учудване, че самата заместничка на правосъдното ни министерство Десислава Ахладова е дала гаранция пред директорката на Европейския институт за равноправност на половете Вергиния Лангбак, че прилагането на Истанбулската конвенция ще бъде сред приоритетите на председателството ни на общността!
    Ето този приоритет точно не ни беше известен в навалицата от намерения за шестмесечното ни шефство. И не че сме против добре формулираната идея на въпросната конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Но някои неща във въпросния документ възбуждат сериозни въпроси, особено в държави като нашата, където мнозинството все още държи на своите си ценности. Пък и доста усилия положиха да укротяват разбушувалите се страсти сред здравите традиционалисти от двата пола назначената за външен министър Захариева и дори министърката на правосъдието Цецка Цачева, която направо каза, че конвенцията нямало да доведе до законови промени за узаконяване на гей-браковете. Двете пропуснаха да коментират обаче, че с документа от Истанбул се откриват и възможности за прокарване на учебни програми за изучаване (дали не и обучение!?) на хомосексуализъм,  травестизъм и еднополовите бракове.
    Българинът вече стана доста подозрителен към настоятелните уверения от страна на политиците. И тъй като много е лъган, хваща все по-малко вяра на приказки. Особено сега, когато искаме на всяка цена да се докараме пред началниците от Брюксел с желанието си да оставим следа със своето председателство. Да не прокараме обаче с иначе добродушните си намерения на домакини на председателството на ЕС бразда в традиционно здравото българско съзнание. Да не станем със слагаческата си политика съучастници в онова лицемерие към различността, което измества фокуса на същностните проблеми на хората.
    Споменах за лицемерието и в съзнанието ми веднага изникна евроатлантическата истерия с противопоставянето на сексуалния тормоз на работното място. Не че подобни прояви не трябва да бъдат осъждани, но в широкомащабните добре платени кампании има доста голяма доза неискреност. А защо ли? Ами, потърпевши от въпросното насилие се оказват все издигнали се жени и актриси, които обилно грабят от сладката страна на живота. Снимат се с продуценти усмихнати, получават роли и почести, богатство и слава. Сега изведнъж ни залива вълна от страдалки на блясъка и разкоша, които дълги години били таили в сърцата си унижението. Сетили се, милите. Ами да са реагирали тогава, когато са ги насилвали да правят нещо против волята си. А не сега да ридаят лицемерно за онова начало, когато са използвали чар и хитрост за пробив и кариера.
    Доста неискреност има в тези кампании. И в европейската за равноправност между половете, и в американската за посегателствата на похотливци на работното място. Вярно, на реалното насилие трябва да се противодейства решително, но натрапчивата кампанийност е изначално подозрителна. Едно е да отстояваш равни права на хората, а съвсем друго е да пропагандираш дразнещо различността и да я превръщаш в проблем, който за обикновените граждани не съществува. Или лицемерно да се хвърляш на амбразурата срещу сексуалното посегателство на работното място по инициатива на редица възползвали се от това бивши красавици, докато в същото време милиони жени да гинат с децата си на ръце от куршумите на близки и далечни агресори и са истински насилвани. На всичкото отгоре на разни "прайдове" някакви персони - изрисувани и с втъкнати къде ли не пера, демонстрират самочувствие сред един отруден народ, който е на път да бъде едва ли не обвинен за своята нормалност.
     Жалко е всичко това и за едните, и за другите, и за всички. Световното лицемерие взема връх в един опасен свят на подменени и подменящи се ценности. А проблемът е друг и всички го знаем!

 

 
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"