Гледа ни намръщен през бездната на времето

Инж. Георги Мъндев

170 години от деня, в който проплака на този свят дете, станало символ на българската свобода. Сякаш е поличба - то, и друг символ в тези дни, на християнството, Исус Христос. Кръстено е на него - Христо, с баща Ботьо Петков.
Съдбата му е да умре млад, Голготата - Врачанският балкан, за да остане винаги в сърцата на благодарните българи.
Няма човек на тази наша отрудена земя - Майка България, да не е чувал поне веднъж в живота си "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира", няма българин да не е чел и Вазовото "На Волът, сред пустинния Балкан, огласян някога от диви орди, седях в глогините, де в кръв облян, паднал певецът горди".
И нито времето, нито пространството могат да заглушат и затъмнят светия образ на един велик поет и революционер, който на своите 28 години можа да напише на любимата си: "Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те Христа". 
Сега, в тези също кипящи и преломни години, ни е нужно да погледнем назад, да се посъветваме дори с героите на тази отминала епоха, да вземем малко от тяхната вяра, от техния плам и да продължим напред. Да бъдем или не народ и държава.
Когато се загледаме в телевизионния екран или разгърнем вестниците, ни облива помията на днешното време: едните са маскари, и другите са маскари, едните са Вип, а другите Биг... Но къде остана поуката от тези хора, дали живота си за свободата?
Кой от тези 205 герои си е представял, че отива ей така, на разходка, нима те не са имали семейства, деца, любими?
 Много въпроси, на които забравяме или не искаме да дадем отговор.
 И още: потомците на героите днес не разрушават ли сами държавата си - тази чудно красива земя, завещана ни от дедите чиста и свята? Нима след 170 години от земя, родила и откърмила Ботева, ние толкова лесно бихме се отказали?
 Много скръб напира в сърцето ми и много "Защо", "Защо"!
Да трудни са годините, превърнахме се пак в роби на грабителите си и:
 
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!

Много мастило е излято за Ботев, мнозина са се упражнявали върху името му. Кога добронамерено, кога - не. Но сякаш се сещаме за него само в дните на рождението му и в дните на смъртта. А всякогаш забравяме завета му, саможертвата му и любовта му към Родината.
За сегашните политици надали някой ще си спомни след години, те минават и отминават, но героите, жертвали живота си за свободата, вечно ще се помнят. И както е казано от дъщеричката на Ботев, Иванка, при откриването на паметника му на 27 май (стар стил) 1890 г. във Враца, че трябва да сложим знак на единство на всинца ни, така следва и ние да прогледнем написаното над входа на Народното Събрание: "Съединението прави силата"!
Силата и куража да се преборим за съществуването и добруването на Родината ни.
Накрая искам да завърша с един стих на Ботев от "Моята молитва", който винаги си повтарям в моменти на трудности и несгоди. Който дава увереността ми и духовната ми връзка с тези наши велики предци, пред чието дело трябва да се поклоним доземи: 

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Българите имаме силен дух, вярвам, че този дух ще ни води още хилядолетия напред!

- - - - -
Бел. на редакцията: Днес, в 12 часа на обяд, инж. Георги Мъндев открива в Музея на София (сградата на Централната баня) изложба за 170-годишнината от рождението на Ботев. Ще бъдат валидирани пощенска карта и специален таксов знак



Откритият в мазето на "Пирогов" бюст на Христо Ботев,
изработен от скулптора Юрдан Кръчмаров,
ще бъде представен днес на изложбата в Музея на София

Сабята на Войводата

Имал ли е Ботев сабя и къде е тя сега?

Според описанието, което дава Иваница Данчев в неговите записки, "...Облеклото на Ботева било от тъмносиньо сукно, със златни нашивки по ръбовете, долната част на ръкавите и на яката. По двата ръба на панталоните му - лампази. Калпакът му бил от хубав чер астраган, с бяло перо, отпред на калпака - златен лев, а отгоре над него думите :"Свобода или смърт!". Сабята му била със златен ремък, а револверът - в лачен калъф. Обут бил в ботуши".
Интересно е да отбележим, че около 1900 г. в района на Делиормана при странни обстоятелства се намира една сабя, тип кавказка шашка с надпис по нея: "Хр. Б." и от другата страна - "17 май 1876 г." Тази шашка сега се съхранява във Военноисторическия музей.
Сам Никола Обретенов описва, че Ботев се е качил на кораба и до слизането е държал в ръката си такава по-малка сабя. И впоследствие брат му, Кирил Ботев, му дава другата - голяма, офицерска румънска сабя, подарена му от Иван Стоянов. Но истина ли е това, надали ще разберем. Ние не можем да си представим факта Ботев на Козлодуйския бряг, другарите му, целуващи българската земя, а Ботев без онази величава сабя в ръка. 
Пръв Катерински през 1922 г. дава сведения за сабята, съхранена в Черепишкия манастир. Идеята да се потърсят сведения за сабята на Ботев идва от д-р Хараламби Нейчев, който през 1910 г. е гост на манастира.
Според свидетелствата манастирският слуга Нено Нешков донася и предава в манастира една сабя със счупена кания и съобщава, че е сабята на покойния революционер Христо Ботев. Тя му е дадена от четник от четата на Ботев. Това отговаря и на записките на Никола Обретенов, че Апостолов взема калпака с лъва, шашката, револвера и мундира на загиналия войвода.
Сабята е била закопавана на разни места около манастира от страх да не бъде открита и в резултат на това е доста ръждясала. Едва в 1882 г. е била поръчана нова кания при един тенекеджия във Враца.
Когато Нено я получава от четника за съхранение, тя е имала хубава жълта кания, сърмени каиши, които според същия слуга вземал калугера Герасим, и пискюли. Дълга е заедно с дръжката 1,03 м., само острието е дълго 89 см. Широчината на острието е 2,5 см. 
Сабята от Черепишкия манастир е предадена на Врачанския исторически музей през 1976 г. във връзка със 100-годишнината на Ботев - за съхранение за вечни времена. Тя е символ на героизма и саможертвата на Войводата, оставил ярка диря в историята на България.


Сабята на Войводата


Портрет на Ботев от Иван Богданов, 1970 г.


Тържество в памет на Войводата