Критика
Книга - очерк за безсмъртието на Щастливеца
/ брой: 3
Георги Драмбозов
Една интересна книга - очерк, издадена от "Белло принт" ООД, със съдействието на община Пазарджик, излезе на бял свят - "За 30 наполеона и безсмъртието на Щастливеца". Така списъкът на "алековедите", на литературните критици и биографите на Алеко Константинов нарасна с още един млад изследовател на гениалния сатирик.
Един от първите биографи на Алеко, който е вникнал в същината на неговия неподправен хумор и в социалната значимост на неговата сатира, е Пенчо Славейков: "Алековите фейлетони са произведения, в които се огледва цяла една епоха от нашия обществен живот". Професор Иван Шишманов го нарича "възпитател на своя народ", а Петко Ю. Тодоров - "аристократ на духа". В предговора към съчиненията на Алеко от 1901 година Димитър Танев го определя като "нежния" сатирик, а героите от тогавашната епоха, отразени в творчеството му - "спиртосани редки екземпляри от екзотичните животни, които потомството с удивление ще съзерцава"... Ненапразно в началото на този отзив цитирам имената на мастити писатели и учени люде, защото автор на литературно-критическия очерк за фейлетонното творчество на Алеко е наистина младият (точно сто години по-млад от своя кумир!) поет и журналист, педагог и композитор на име Валери Иванов. Той живее и твори в Пазарджик, преподава български език и литература, същевременно е редактор и литературен критик, ръководи рок група и вокална студия, има десетки авторски песни по БНТ и БНР. Валери използва редица примери от монографиите за Алеко на Александър Ничев, Георги Веселинов, Елена Димитрова, Елка Константинова и Петко Тотев, но само за да стъпи върху тях и да ни поднесе свои собствени художествени обобщения. След като издаде няколко стихосбирки с високо стойностна поезия и написа прекрасна монография за поета Иван Пейчев - "последния гладиатор на българския Монпарнас", този наш млад съвременник и писател сам "си вдигна летвата" и задълба във фейлетонното творчество на Щастливеца. А за това се иска не само обич и преклонение пред голямата личност на Алеко, а и творчески талант, ерудиция и дълбоко познаване не само на личността, а на епохата. В седем, наричам ги "по-малки очерци", написани вдъхновено, изпъстрени със собствени тълкувания, даже с някои открития като това за автобиографичния момент във фейлетоните, Валери Иванов доближава по-плътно Щастливеца към Ботев и Каравелов, към Вапцаров и Смирненски, защото "житейското поведение на Алеко е в пълен синхрон с творческото му присъствие на страниците на неговите фейлетони". Определен принос към съвременните литературно-критически тълкувания на Алековото фейлетонно творчество е "есеистичният очерк" под наслов "Художествено-образни обобщения на пошлото и грозното във фейлетона "Разни хора, разни идеали". Особено съм впечатлен от демаскирането на псевдопатриотизма и скритата препратка към днешните "патриоти" в съжденията за фейлетона "Освободителят на Македония". Наред с тълкуванията и анализите на конкретни художествени произведения, младият изследовател на Алековото творчество вероятно се е ръководил и от принципа на Сент Бьов за "неразривното тълкуване на творчество и биография". Валери пише настойчиво за "синхрона между житейското и творческото начало", което, според него, "е в основата на достоверното тълкуване на биографията на автора". Авторът на очерка ни поднася ненатрапчиво и макар познати до болка биографични факти за Алеко, (благородния дунавски и царския по майчина линия шишмановски произход, политическите борби и пристрастия около известния писател - адвокат, интервюто-въпросник на проф. Шишманов и т.н.). Всичко това обаче е подчинено на основната задача, която Валери Иванов сам си е поставил: да даде своя литературно-критически принос в по-точното определяне на мястото на Алеко Константинов в историята на българската литература и да обоснове неговото творческо безсмъртие... Според моето скромно мнение - успял е!
Георги Драмбозов