Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Октомври 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Култура

"В меката есен" си отива в меката зима...

Лозан Такев

8. Януари 2018 , брой: 4   297   0



Един от най-добрите рецитатори на Валери Петров и на поемата "В меката есен" - Вели Чаушев, си тръгна от нас в началото на меката зима на 2018 г. На 83 години ни напусна любимият актьор, един от последните големи "сатирици" от театъра на малката софийска уличка "Стефан Караджа". И останаха неизброими роли, изброими детски книги и книги за възрастни, много усмивки и много вицове, остана една недописана биография на артиста, на писателя, на приятеля и човека Вели от Златоград - родния град, на който посвети творбата си "Кафе в Златоград". Тя беше и неговият искрен поклон към родопчани.
Във ВИТИЗ влиза благодарение на поощрението на големия Апостол Карамитев, а с випуск 1958 г. поставят и преди 60 години началото на Учебния театър с цели десет премиери.
Вели Чаушев заедно с Гинка Станчева, Апостол Карамитев, Милчо Червенков са душата на младежките увеселения в столицата през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век. Техният работен ден в това време започва от градския комитет на Комсомола и завършва в залите "Универсиада" и "България", младежките културни домове и клубове.
Той не се умори и продължи в годините на Прехода с подобна рецитаторска страст да разнася българското слово по сцени и площади, в зали и в клубове, да доказва, че доброто слово може да ни промени, да ни прави по-добри и по-малко да хленчим, както ни упрекваше приживе Станислав Стратиев.
Като ученик и младеж Вели се увлича от поезията на Атанас Далчев, на Александър Вутимски, на Богомил Райнов, а по-късно любимият  му автор е Валери Петров. Скоро отново слушах с любопитство с нищо несравнимото и недостижимо художествено слово на поета, артистично поднесено от Вели. Отразило му се и другаруването с Мирон Иванов, с Радой Ралин, с Георги Мишев, особено със Станислав Стратиев. И самият той остави за децата и възрастните "Сламчо", "Гръмчо","Белият чудак", "Хей", както и "Амбалаж", "Ще се видим довечера" и "Сламчови работи".
За Вели Чаушев някак нелепо е да се говори в минало време, той гореше в театъра и гореше за театъра. Четох негово посмъртно послание за колегата му Никола Анастасов: "Кольо обичаше театъра и театърът обичаше Никола Анастасов. Кольо обичаше естрадата и естрадата го обичаше. Кольо обичаше публиката и публиката обичаше Кольо Анастасов..." Всичките тези думи и сравнения напълно важат и за Вели Чаушев.
И той сега, сигурен съм, в меката зима на годината, заедно с "В меката есен" на Валери Петров се пренася в гримьорната си и на сцената на Небесния театър, където са Апостол Карамитев, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Димитър Манчев, Никола Анастасов, Хиндо Касимов, Васил Попов, Енчо Багаров, Невена Коканова, Катя Паскалева, Нейчо Попов, Димитър Вълчев, Коста Карагеоргиев, Саркис Мухибян, Младен Киселов, Станислав Стратиев, Божидар Лечев, Ангел Георгиев и всички останали негови колеги и приятели от Мелпомена...


Вели Чаушев

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"