ИПИ обвинява правителството в непрозрачно харчене на излишъка

За поредна година станахме свидетели на абсолютно непрозрачно харчене на излишъка от страна на Министерски съвет (МС), без гласуване на промяна в закона за бюджета от парламента и без ясен разчет откъде се взимат допълнителните разходи. Това пише в анализа си за изпълнението на Бюджет 2017 г. икономистът Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ). Всяка по-сериозна промяна на бюджетните параметри без санкцията на парламента е грубо погазване на Закона за публичните финанси, което стана практика още с приемането на този закон, допълва тя.
Според Десислава Николова към момента няма публична информация излишъкът по консолидираната програма в края на 2017 г., който стана ясно, че е в размер на около 800 млн. лева, на националния бюджет ли се дължи, на европейските средства ли, или и на двете. Ако съдим от данните до ноември и обявените допълнителни разходи по националния бюджет в последните 2-3 седмици на 2017 г. обаче може да се предположи, че основната причина за излишъка през 2017 г. е националният бюджет - очевидна промяна спрямо 2016 г., когато програмата за саниране (1 млрд. лева) и други разходи погълнаха през декември натрупания излишък дотогава.
Тази година програмата за саниране на многофамилни блокове усвои поредния си милиард от излишъка след решение на МС от декември. Излишъкът до ноември по консолидираната програма беше около 2,4 млрд. лева. От него най-големият разход през декември е именно вторият милиард за саниране.
МС на заседанията си през декември одобри и редица по-малки допълнителни разходи по различни бюджети, но сумата на тези не нахвърля 200 млн. лева от излишъка. От съобщенията на МС не винаги става ясно кой допълнителен разход е в рамките на планирания бюджет, и кой - от излишъка, т.е. извън плановете.
Прегледът на допълнителните бюджетни харчове навежда на мисълта, че са дадени средства на който е поискал, пише авторката. Тя посочва примери с одобрените от МС допълнителни разходи като 23,2 млн. лв. за лицензи на "Майкрософт" за администрацията, 20,6 млн. лв. към общини за общински пътища, ВиК мрежи, 19 млн. лв. на Министерството на образованието за осигуряване на превозни средства за ученици и безплатния им превоз, 14,2 млн. лв. на БНТ "за разпространение на програми чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване" и др.
Според Николова правителство или не поиска, или не успя, в малкото оставащо време до края на годината да похарчи целия излишък.
Слабостите и порочните практики в бюджетното изпълнение от предходните години също се запазиха - Законът за публичните финанси продължи да се нарушава от МС, допълнителните харчове от излишъка се разпределяха непрозрачно и на принципа "който поиска, ще му се даде", а спестявания от капиталовите разходи отново се прехвърляха към текущи разходи и заплати без свян или опит за аргументиране, смята още Десислава Николова.