Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Септември 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Глобус

Чехия избира президент

Това ще се случи едва за втори път в историята й

Георги Христов

9. Януари 2018 , брой: 5   285   0



На 12 и 13 януари в Чехия ще се проведат избори за президент. Осем претенденти ще си оспорват поста заедно с досегашния му титуляр Милош Земан. Както и на много други места, президентската надпревара най-вероятно ще протече в два тура, тъй като не се очаква никой от кандидатите да успее да спечели повече от 50% електорална подкрепа още на първия тур. При това положение първите двама по резултат ще спорят за президентството в директен двубой на 26-27 януари.
Чехия влезе в новините преди няколко месеца, когато се нареди във все по-разрастващия се списък на държави, в които гласоподавателите разчупват досегашните клишета, отхвърлят традиционните леви или десни партии и гласуват масово за „популисти“. Точно такъв е случаят с партията „АНО 2011“ на милиардера Андрей Бабиш, която спечели убедително парламентарните избори. Оттогава тя се опитва да получи необходимата парламентарна подкрепа за правителство на малцинството, засега обаче неуспешно. Партията спечели 30% на изборите, които не й дават необходимото мнозинство в двукамарния парламент, а Бабиш твърдо настоява на самостоятелно управление, като описва участието си в предишното коалиционно правителство като "ужас". Бабиш бе заместник министър-председател и министър на финансите от 2014 до 2017 г. като миноритарен коалиционен партньор в правителството на социалдемократите с премиер Бохуслав Соботка. АНО (Akce nespokojenych obcanu – Действие на недоволните граждани) е центристка партия, поредната в новата вълна европейски партии, които твърдят, че не са „нито леви, нито десни“ и се обявяват срещу досегашните „традиционни“ партии.
Президентската институция в Чехия, както и у нас, има предимно представителни функции, но все пак президентът е важна фигура при съставяне на правителство, при някои назначения в съдебната власт, както и в централната банка. Освен това президентът като държавен глава има своето място в определянето на външната политика на държавата, макар и неформално. Може би затова в момента чешкото общество изглежда се вълнува повече от предстоящия на 10 януари вот на доверие към правителството на Бабиш в долната камара на парламента (който трябва окончателно да утвърди новия кабинет), отколкото от изборите за президент. В чешките медии вървят най-различни спекулации с кого може да постигне договорка АНО, тъй като разполага само със 78 места от общо 200 и няма как да спечели вота самостоятелно.

Кандидатите

Интересно е, че преки избори за президент се провеждат за първи път в Чехия през 2013 г. Дотогава той се избира от парламента. Именно тези избори спечели сегашният президент Милош Земан и сега социологическите проучвания го сочат за основен претендент за втори мандат с над 30% подкрепа. В предизборната кампания Земан следваше интересна стратегия, като отказваше да се явява на дебати с опонентите си и отказа да си направи рекламен клип, който да бъде излъчван по телевизиите. Вместо това Земан разчита на дейността си като президент за "видимост" сред гласоподавателите, за което е остро критикуван от другите кандидати. Освен него само осем души бяха допуснати до изборите, въпреки че първоначално се кандидатираха 19. Почти никой от тях обаче няма реалистични шансове за победа.
Земан е на 73 години, бивш лидер на Социалдемократическата партия и бивш министър-председател в периода 1998-2002 г. През 2009 г. Земан основава Партията на гражданските права, а 4 години по-късно става и президент. Женен два пъти, с две деца от двата брака, известен като човек, който обича да пие и страстен пушач, Земан много пъти е влизал в новинарските емисии с откровените си, недипломатични и много често поляризиращи обществото изказвания. Въпреки че е обвиняван за прекалено меко отношение към Русия и Китай и дори симпатии, през 2014 г. Земан призова за директна намеса на НАТО по повод "анексията" на Крим и дори за разполагане на натовски военни части на Кримския полуостров. В същото време обаче Земан е твърд противник на санкциите, наложени от ЕС и е за подобряване на отношенията с Русия. Една наистина противоречива фигура... По отношение на Европа Земан се определя като "европейски федералист", т.е. за по-голяма независимост от Брюксел. Той, както и много други чешки политици, включително новия премиер Бабиш, е непримирим противник на политиката на "отворени врати" за бежанците на германския канцлер Ангела Меркел. Друга "любима" тема за Земан е исляма. Чешкият президент многократно е показвал неприязънта си към мюсюлманите, с което е забърквал не един и два скандала. Така например през септември миналата година Земан обяви, че Босна и Херцеговина, държава с мюсюлманско мнозинство, може да се превърне в база на "Ислямска държава" на Балканите, с което си навлече гнева на босненския политик и де факто президент на страната Бакир Изетбегович, както и други официални лица. Земан често е обвиняван в близки връзки с премиера Бабиш, като за доказателство се цитират приватизационни сделки от миналото, позволили на Бабиш да натрупа сегашното си състояние, както и подкрепата, която двамата си оказват в политическите си кариери. Именно тези връзки станаха причина бившата партия на Земан - социалдемократите - да откаже да го подкрепи за нов мандат с аргумент действията му по време на коалиционната криза между тях и партията на Бабиш АНО през 2017 г. Въпреки всички противоречия и скандали обаче Земан си остава един от най-популярните политици в Чехия и макар че повечето агенции предричат, че ще получи около 30-35% на вота, се чуват гласове, че може да спечели още на първи тур.
Основен претендент за поста на Земан се явява Иржи Драхош, независим кандидат, отново определящ се като центрист, но подкрепен от десния консервативен Християнски и демократичен съюз - Чешка народна партия. Драхош е на 68 години, бивш председател на Чешката академия на науките (ЧАН), химик по образование. През март 2017 г., накрая на втория си мандат в ЧАН, Драхош обяви намерението си да се кандидатира за президент. Известен е като пълна противоположност на Земан като маниери. На базата на това Драхош се представя като умерен човек, който може да обединява, вместо да разделя нацията и като уважаван човек, който ще следва стриктно конституционните разпоредби (отново атака към Земан, който е обвиняван именно, че не се придържа към законите). По ключовия въпрос за отношенията с ЕС Драхош е много близо до нашите политици от десния спектър - според него Чехия трябва да играе активна роля в определянето на бъдещето на съюза и трябва да бъде част от "западния свят". Той се противопоставя на евентуален референдум за членството в ЕС с аргумента, че такива важни геополитически въпроси не трябва да се решават с допитвания до народа. Социолозите очакват той да получи минимум 20% от гласовете, някои прогнози стигат дори до 30%, но това е малко вероятно да се случи. При всички положения обаче очакването е Земан и Драхош да си оспорват президентството на втория тур след две седмици, като там се очаква изключително напрегната битка поради факта, че всеки от двамата ще трябва да привлече гласоподаватели, които на първия тур са гласували за някой от другите кандидати, а към момента агенциите дават практически равни шансове на двамата за повторното гласуване.
Всички други кандидати се ползват с около 10% или по-малка подкрепа и едва ли биха могли да очакват нещо повече от достойно поражение. Все пак трябва да се отбележи, че на трето място засега се класира Михал Хорачек - още един центрист, този път обаче с повече уклон вляво. Хорачек има богата кариера извън политиката като композитор, журналист и предприемач, но досега на практика не е участвал в политическия живот на страната. Той е единственият извън двамата фаворити, на когото агенциите дават реални шансове да прескочи над споменатите 10%. След него по подкрепа се класира бившият премиер в периода 2006-2009 г. Мирек Тополанек, консервативен по отношение на социалните въпроси, но пък либерал по икономическите. Интересно е, че подкрепата за него варира в доста широки граници, като повечето агенции говорят за около 5%, но отделни други му дават около 15%. Другите кандидати са Павел Фишер, бивш посланик във Франция, но на практика непознат на широката публика; Марек Хилшер - лекар, но и специалист по международни отношения, също непознат на мнозинството чехи; Вратислав Кулханек - бивш шеф в автопроизводителя "Шкода"; Иржи Хинек - председател на Асоциацията на отбранителната индустрия на Чешката република; Петр Ханиг - ексцентричен кандидат, композитор на попмузика, който от 2002 г. участва на всевъзможни избори, но все безуспешно.

Очаквания

Едва ли може да се очакват някакви сериозни сътресения в чешката политика след президентските избори. Разликите между кандидатите не са чак толкова големи - в чешкото общество се наблюдава консервативен консенсус по отношение на темата за миграцията и на практика всички кандидати са за рестриктивен подход. Кандидатите имат различия по темите "ЕС" и "Русия", но доколкото функциите на президента са ограничени и влиянието му е неформално той няма да има кой знае какво поле за действие. Можем да очакваме продължение на досегашната официална линия на чешката политика - солидарност на първо място с другите страни във Вишеградската четворка и чак след това Брюксел (в случай, че Земан бъде преизбран, бихме могли да добавим условно и Москва). Всъщност Брюксел може да отиде още по-назад в тази своеобразна класация, ако продължи с натиска си по отношение на чувствителния въпрос с миграцията. Но това ще зависи повече от самия Брюксел, отколкото от Прага.

Момент от предизборните дебати, никой от които не бе уважен от досегашния президент Милош Земан
БГНЕС

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"