Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Октомври 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Общество

Личности

В науката лек път няма

Навършиха се 110 години от рождението на проф. д-р инж. Михаил Герасимов

Кирил Момчилов

10. Януари 2018 , брой: 6   275   0
Снимка

Проф. Михаил Герасимов

Михаил Герасимов е роден на 18 януари 1908 г. в Солун, в семейството на известен български род оръжейни майстори-тюфекчии. Дядо му Михаил Карамихов-Тюфекчиев е бил активен участник в освободителната борба срещу османското робство. Двама от чичовците му са убити от турци и гъркомани, а третият - най-малкият - като социалист на фронта през 1918 г. Баща му Герасим Михайлов (под влияние на прогресивни учители от Солунската гимназия) става член на местния профсъюз, а през 1908 г. - и на социалдемократическата организация в Солун. През 1912-1913 г. семейството се преселва в Дедеагач, където Герасим Михайлов основава първата социалдемократическа група в града. След националната катастрофа то поема трудния път на бежанците от Беломорска Тракия и се заселва в Бургас. По време на кървавия фашистки терор през 1925 г. бащата попада в полицията. Подложен на нечовешки, жестоки инквизиции, на 1 май Герасим Михайлов се хвърля от четвъртия етаж на "Обществената безопасност" в Бургас и се самоубива.
Осиротялото бежанско семейство емигрира в Съветския съюз, където юношата Михаил завършва средно образование и е приет за студент във Висшия минно-технологичен институт "Иван Губкин" в Москва. През 1934 г. с диплома на инженер-технолог българинът постъпва на работа в заводите на "Союз-нефт" в Башкирия.

Страстта му към научноизследователска работа

го води в Института за горивата при АН на СССР. Там под ръководството на световноизвестния учен акад. Сергей Намьоткин талантливият инженер защитава блестящо докторска дисертация през 1938 г., избран е за старши научен сътрудник, а година по-късно - за доцент и заместник-ръководител на Катедрата по обща органична технология в Московския институт на стопановедите. Бил е научен ръководител на секцията "Очистване на бензините" в Академичния институт по горивата, член на Научния съвет на института и секретар на Комисията за моторните горива при Президиума на АН на СССР.
По решение на Задграничното бюро на БКП през 1940 г. Михаил Герасимов се завръща в България и работи при известни индустриалци като съветник и експерт. Бил е главен инженер на кооперативна централа "Напред". Включва се активно и в нелегалната борба срещу монархофашизма. Като специалист в химическата секция на трудовите войски е осуетил износа на 3500 тона рициново кюспе за фашистка Германия.
След 9 септември 1944 г. Михаил Герасимов оглавява отдел "Индустриално преустройство" при Министерството на търговията, промишлеността и занаятите, а от 1946 г. е директор на индустрията при новообразуваното Министерство на индустрията. Участва в разработването на първите народностопански планове. Бил е съветник-експерт по въпросите на промишлеността на министър-председателя Георги Димитров (1947). Проф. Герасимов бе един от учредителите на Научно-техническите съюзи в България, дългогодишен член на Централния съвет и председател на НТС по химическа промишленост, гл. редактор на сп. "Химия и индустрия". От 1969 г. бе председател на Централния съвет на Организацията на техническото творчество, а от 1979 г. - председател на Научния съвет по масово научно творчество. По-възрастните читатели навярно си спомнят за младежкото движение за научно и техническо творчество или сами са били участници в него.
Онези, които познаваха лично професор Герасимов, не могат да забравят бащинските му грижи и внимание, които проявяваше към младите изобретатели и рационализатори.

На младите трябва да се помага

да се напътстват - казваше той. - В науката лек път няма! Ние, по-възрастните учени, сме длъжни да правим това.
В средата на ХХ век проф. Михаил Герасимов бе един от най-ярките учени и изобретатели в България. Още докато е в Съветския съюз, разработва оригинален метод за очистване на бензин от цинков хлорид. Метод, който намери широко приложение не само в СССР и България, но и в редица други страни. Има признати 12 изобретения и 16 рационализации, които в онези години донесоха 3 млн. лева икономии на България.
Днес никой у нас не говори за икономически ефект, за икономии на горива и енергия, всеки пита за печалба. А професорът не се умори да говори и да пише за необходимостта отработените масла да се събират като пълноценна суровина и отново, след преработката им, повторно да се употребяват.
Проф. М. Герасимов е автор на повече от 300 научни статии, на 7 монографии и учебници, между които ще спомена само "Ролята на налягането при крекингпроцеса на въглеводородите" (1938, на руски език) и "Технология на твърдите горива" (1961). За

международния авторитет на учения

в областта на органичната технология е показателен не само големият брой на цитиранията на публикациите му в най-реномираните чуждестранни специализирани издания (в СССР, САЩ, ФРГ, Англия, Унгария и др.) Той бе член на Германското химическо дружество и на Американската федерация на учените.
На въпрос какво мисли за ролята на научно-техническата информация, професорът веднъж я определи като "ахилесовата пета" при внедряването. И ни съобщи, не да се хвали, а да посочи за пример други държави, които при съвсем различни от нашите условия как са я събирали: "В брой 3 на съветското списание "Журнал прикладной химии" се разказваше подробно за моето изследване на ролята на налягането върху термичните разпадания на въглеводорода - изследване, първо по рода си в света... И само след няколко дни по-късно през април за него писа английското списание "Чуждестранна технология". Представяте ли си какво означава това за ония тежки предвоенни години? А по време на Втората световна война през 1943 година в САЩ, световноизвестното списание "Петролеум инженеринг" (в брой 14 от август) публикува подробна статия "За пръв път в света хлор-цинково очистване на крекинг-бензините". В нея американците описваха моята новост, току-що добила популярност в Съветския съюз и в България. Още се чудя как за толкова кратко време бе достигнала до Америка?... Примери за "откриване" на откритото, както и за "изпускане" на първенството поради ненавременно обявяване на новополученото, колкото искаш..."
Неоценим е приносът на проф. Герасимов и за

развитието на висшето химико-технологично образование

в България. В Държавната политехника още през 1946 г. го избраха за професор по органична химия. Преподавателският си стаж завърши във Висшия химико-технологичен институт, където работи и като заместник-ректор и ректор (1968). Обаятелен лектор, отличен педагог, той подготви хиляди инженери-химици, десетки аспиранти и научни работници, учеше ги на любов и всеотдайност към професията. До преклонната си възраст проф. Герасимов продължи да ръководи млади научни колективи, да експериментира и да внедрява новости. Почина на 10 февруари 2002 г.
 За тайната на дълголетието в науката той казваше: "Преди всичко вътрешна убеденост, че науката е фронт, а ученият - воин на този фронт! Само тогава той може да бъде новатор в истинския смисъл на тази нашенска дума. Стоенето на завет - обратно - е погубило толкова много млади таланти..."

 

Преподавателският си стаж проф. Герасимов завърши във Висшия химико-технологичен институт (дн. ХТМУ)

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"