Приемът в забавачка - от натиска до истината

Скандалът с уволнението на директорка на столична детска градина заради установени нередности в работата й вече няколко месеца не стихва и буди основателни съмнения как се ръководят забавачки и училища у нас. Заговори се на висок тон за неща, които досега бяха обществена тайна, но само в рамките на групата на родителите на малки деца. През последното десетилетие те водиха тежки борби, за да вмъкнат някак малчуганите в оскъдните списъци за яслени или градински групи. Места за всички деца нямаше, но родителските битки бяха на твърде ниско ниво, за да им обърне сериозно внимание някой от високите етажи на властта.
Лекото увеличение на местата в детските заведения, многократно раздуто от столичната управа, и драстично спадналата раждаемост в София поуталожиха страстите през последните 2-3 години. Реално недостигът на места в момента засяга само яслените групи и първа група на детската градина, и то не във всички райони. Едва сега обаче лъснаха проблемите, които води след себе си приемът на едно хлапе в детска градина. След като премина бумът на недостига, се заговори за корупция, връзки, натиск. Едва сега някои отговорни фактори започнаха с недомлъвки да признават за проблеми, стъжнили живота на майки и бащи през последното десетилетие.
Дали обаче сагата ще се разнищи и скандалът ще стане причина цялата истина да излезе наяве? Или ще бъде потопена в плява от дребни нарушения, допуснати от една директорка, която опра пешкира заради нечии интереси?

Допреди има-няма десет години записването в градини и ясли ставаше на място. С чакане на опашки, с входящи номера, с подаване на документи няколко години по-рано. През заветната 2008-а се появи интернет системата за прием, която даде възможност за централизирано класиране на децата в София. С нея се избегна едновременното записване в различни детски заведения. След първите, обичайни за българската действителност, неуредици, системата все пак заработи с претенция за откритост, прецизност и прозрачност.
Онлайн класирането и обявяване на имена на приети и неприети деца по точкова система в интернет, пред всички обаче се оказа недостатъчно. Истинският проблем бе драстичният недостиг на места за всички, желаещи да бъдат записани в забавачки. Започнаха да излизат наяве факти за закрити детски градини и отдадени под наем на външни организации. Междувременно настъпи пикът на раждаемостта в София - драматичната 2009 г., която доведе след себе си истерична приемна кампания две-три години по-късно.
В желанието си да се справи някак със справедливото разпределение на малкото места, общината започна да въвежда различни критерии за класиране, които години наред след това изпокарваха майки и бащи. Сред най-популярните имена в родителското съсловие стана това на тогавашния зам.-кмет на София по образованието и културата Христо Ангеличин, който бе основен участник в подредбата на правила и регламенти за прием. Едва ли друг общински началник е отнасял толкова попръжни през последните години, колкото Ангеличин по време на първите кампании за достъп до детски градини.

Донагласянето на правилата за подбор

мина през няколко фази - от наличието на предимство по входящ номер през преимущество за деца с роднини в сектора на образованието, в СО и в различни административни структури до преднина за онези, чиито родители са с месторабота в района на забавачката. Всички врътки с правила и критерии обаче нямаше как да решат основния проблем - липсата на достатъчно места в градините.
Как се справи общината с него?
Не и като построи ударно детски градини в най-пренаселените квартали. Не и като компенсира финансово родителите на неприетите деца. От "Московска" 33 просто си затвориха едното око и позволиха надпланов прием. Т.е. нарушиха собствената си наредба, според която в една група може да има до 22-24 деца и евентуално 10-процентов допълнителен прием при необходимост.
Масово градините се напълниха с групи от по 35 до фрапантните над 40 деца по списък. С вечното извинение, че не ходят всички, защото все има болни. Тъй като все пак в новата интернет система за прием трудно могат да се скрият бройките на класираните деца, общината трябваше някак да легализира наднормения прием. И го направи с известната сред родителите точка от регламента 2.2.4. Или прием на деца с хронични заболявания. Тази специална точна даде възможност на директорите по свое усмотрение и без чуждо разрешение да вкарват в градините деца с медицинска бележка, че имат хронично заболяване. Списък с допустимите хронични болести обаче нямаше. И все още няма. Нямаше и проверки на медицинската документация, която установява наличието на заболяване у детето. И все още няма.

Така се отвори онази врата у поле

която не е затворена и днес. Който не можеше да се добере до градина в законноустановения срок по обичайния ред, тръгваше да търси начин да се сдобие с медицинска бележка за астма или друга болест. В безизходицата си много родители бяха принудени да изкарат децата си болни. Други отказаха да го направят, а трети се възползваха от някой маловажен здравословен проблем, който да им осигури предимство. Най-важната стъпка на общината по пътя към прегрешението бе, че се даде твърде голяма свобода на ръководствата на детските заведения да решават безконтролно кой и кога да приемат. Така общината легализира неправдата и произвола, и отхлаби напрежението по най-лесния начин. А директорите започнаха да злоупотребяват с правото на допълнителен прием, което бе разрешено от общината в критериите за класиране в рамките на системата и в същото време недопустимо в собствената й наредба.
В някои градини практиката за прием по т.2.2.4 достигна астрономически размери. Оказа се, че някъде над половината деца са приети с предимство по болест - съществуваща или не. Това не е тайна за никого и е достатъчно да се отвори и сега сайтът на Информационната система за обслужване на детските градини, за да се види коя градина колко деца е класирала и по какви критерии. С външна протекция или не, надплановият наплив вече не се смята за неприемлив - всички свикнаха с него, а някои го използват и досега. През годините стана така, че нямаше нужда от кой знае какъв натиск отгоре, за да се приеме роднинско дете. Успоредно с "хроничното" предимство властваше и правилото, че деца и внуци на заети в системата на образованието и в различни общински институции използват предимство от допълнителни точки за достъп до детските градини. В един момент се оказа, че само деца със специални привилегии могат да попаднат в редовното класиране през годината. Допълнителни точки се даваха на близнаците, на децата на самотни майки, на сираците и на онези, които имат роднини някъде по етажите на властта. Тъкмо масовата практика бабата да постъпи временно като лелка в някоя ясла, докато приемат внучето й, доведе до истеричната вълна на търсене на справедливост от другите родители. След неколкогодишни борби роднинските критерии бяха обявени за дискриминационни и премахнати.
Мнимите битки по точки и предимства обаче не увеличиха местата в градините. Нито решиха проблемите. Вместо едни деца, други останаха извън забавачките. Вместо да се възползват от законния до този момент критерий за прием по роднинство, чиновниците, учителките и възпитателките започнаха да използват правилото на връзките. И така уж прочистената система за прием се оказа още по-оплетена. За да стане ясно, че някъде в Горна баня директорката приемала деца извън регламента. Еврика! Някой откри Америка!
Истинският виновник не е никому неизвестната директор Иванова.



Виновникът е на ул. "Московска"

Крие се по етажите и не иска да понесе отговорността. Изпраща объркващи послания по мейлите на отчаяни родителки в опит да излезе от блатото. Обвинява учители, които трябва да се грижат сами за 30 и кусур деца по цял ден, че и да ги обучават. И не е нужен никакъв Ботьо Ботев да нищи дребни несъответствия и неуредици в документацията в Горна баня. Нужни са повече и добри детски градини със спокойни и отдадени учители. Тъй като това не е в капацитета на Столичната община, скандалът в 164 ДГ няма да промени нищо. Само ще затвърди практиката един човек да отнася дефицитите и дефектите на системата.