Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Август 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Точката на И-то

Джендърът, който нямал връзка със секса

Иво Атанасов

11. Януари 2018 , брой: 7   1044   0



Добре си бяхме с половия въпрос в родния ми Кюстендил. Като припомням това, мнозина ще се сетят за баните, които навремето пълнеха града с курортисти и най-вече курортистки. Макар че в случая въобще не става дума за флиртове. А за модното в онези години поло, както казвахме на пуловера с висока яка. Един от тогавашните заводи произвеждаше преждата, друг изплиташе с нея полата и кажи-речи половин България ни завиждаше. Даже когато отивахме в командировка, не искаха да им донесем малко череши или ябълки, а питаха можем ли да им намерим някое поло. С което подобрявахме половата ситуация и в други райони.
Ето как и по половия въпрос може да се говори едно, а да се разбира друго. Почти като с Оная конвенция, която е Истанбулска само по име, иначе си е на Съвета на Европа. Като чуем "sex", повечето у нас разбираме "пол", и то като биологичен факт. Иска ни се да е така и с другото употребено в конвенцията понятие - "gender". Да си бъде социално изградена роля, но стъпваща върху биологичната даденост. А не върху самопредставата на някой мъж, че е жена, което да му позволява да влиза в дамската тоалетна или баня. Или обратно. Ако такава е идеята на конвенцията, тя би била полезна за преодоляване на стереотипи на поведение, които обществото все още намира за подходящи за всеки от двата пола. Примерно класиката в жанра: съпругата да готви, мие и чисти, а съпругът да си чете вестник. Или жената да се смята за неспособна за дадени професии, а мъжът - за други. Или пък при милионите мигранти от първо, второ и най-ново поколение - мъжът да бъде по бански на плажа, а жената - облечена от главата до петите. Там, откъдето са дошли, може и да е така, но в Европа е друго и, който иска да живее тук, трябва да се съобразява.
Проблемът е, че LGBT-движенията доста по-рано са усвоили джендъра като свое основно понятие и са го уплътнили с желаното от тях, но не и от повечето от нас, съдържание. Сочи се, че "gender" няма за цел да измести термини като "жени" и "мъже", но едва в обяснителния доклад към конвенцията. Ако това произтичаше от основния текст, сигурно нямаше да сме свидетели на напрежението, избухнало след правителственото решение документът да бъде предложен за гласуване в парламента. Можеше вместо за джендър и социален пол, да се говори за социални роли и стереотипи, приети от обществото във връзка с биологичния пол. Можеше "gender" да бъде натовареното със социални характеристики разбиране за "sex", разграничаващо се от LGBT-представата, която отваря вратата за признаване на "трети пол" и на еднополови бракове. Това обаче не е сторено. И сега депутатите ще отхвърлят конвенцията или ще я ратифицират - цялостно или с резерви, ограничаващи приложното й поле у нас. Без нужната широка дискусия по тази свръхчувствителна тема. Поради което покрай сухото може да изгори и суровото.
Добра или лоша обаче, конвенцията би съдействала само донякъде за облекчаването на ситуацията с дискриминацията и домашното насилие. Примерите за издевателства върху жени наистина са многобройни и ужасни, всеки от нас е наясно. Но с напредъка на феминизма се открои и обратна тенденция. Имайки закрилата на закона, немалко съпруги стават все по-безотговорни към брака. Ако някога родителските съвети са били да се търсят компромиси в името на децата, сега внушенията са при най-малкия проблем да си вземат багажа и да напуснат семейното огнище. И те го правят, защото имат и сигурността, че ако не са регистрирани като проститутки или наркоманки, при всички други случаи съдът ще им даде правата върху децата. Какъвто и режим на виждане да е определил съдът,  съпругата на инат ще заведе децата на море с любовника си, и то точно когато бившият й си е взел отпуск, за да бъде с тях. Та да му покаже, че правата са празна дума, че ако не я моли на колене, все повече ще бъде отчуждаван от потомството си. Макар и правата да са първо на децата да общуват и с другия родител, пък едва тогава да са негово право да бъде с децата си.
Какво може да направи бащата? Нищо. Колкото и да си губи времето, да си къса нервите и да си харчи парите по адвокати, ефектът ще е нулев. Може и да се хване за заглушителя, но и това не е решение. И тук е голямата разлика. За защита на жените има конституционни текстове, закони и международни конвенции. И пак има безброй издевателства. А за мъжете не само няма нищо, но и почти е налице държавно организирана дискриминация. Която е стъпила тъкмо върху  стереотипа, защитаван от закона и съдебната практика, че интересите на децата могат в 99 на сто от случаите да бъдат съблюдавани от майката. Па макар и тя доказано да е развейпрах. На бащата такава функция не се възлага. Не защото не може да бъде по-отговорен и грижлив от бившата си, а тъй като неговият джендър е друг. Време е и тази дискриминация да бъде премахната. Иначе борбата срещу насилието спрямо единия или другия пол все ще е в зоната на полумерките.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"