Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Септември 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Страхил Делийски:

"Борбата" на ГЕРБ с корупцията я превръща в емблема на България

Ще бъде направен сериозен опит резултатите от българското европредседателство да бъдат интерпретирани като отлични, за да може Борисов да се оттегли за трети път от властта, казва политологът

Ина Михайлова

12. Януари 2018 , брой: 8   1232   0
Снимка

Снимка Емилия Костадинова

СТРАХИЛ ДЕЛИЙСКИ е роден на 10 февруари 1981 г. в с. Дерманци, Ловешка област. Завършил е езикова гимназия в Плевен, а след това политология в Софийския университет. Асистент в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава политически комуникации и политическа антропология.

"Опитите на ГЕРБ да атакуват президента ще им носят все по-малко ползи, дори негативи. Той има шанса да върне част от легитимността на политическата система. Да каже, че в нея има институция, която е на страната на хората"

- Г-н Делийски, защо не можем да говорим без ирония за българското председателство на ЕС?
- Причината не е една. Но е факт, че основният разговор и коментари, свързани с европредседателството, са на равнището на иронията. Това не е добре. Но не е някакъв нихилизъм, а резултат от ситуацията в България и отношението към политическата власт. Тук не става въпрос само за тези, които управляват. А за политическата власт като инструмент за регулиране на социалните и икономическите отношения. Когато хората нямат доверие в политическата власт, в политическата система, много вероятно е всички нейни действия да бъдат интерпретирани или като неуместни, или като грешни, или с ирония. Това до голяма степен е резултат от цялостния климат на политически цинизъм, на цинично отношение към политическия процес. И говори за изтънена връзка между елементите на политическата система - управляващи, от една страна, и граждани, гражданско общество - от друга.
Има и конкретни причини за иронията. До старта на европредседателството имаше възможност тези, от които зависи, да дадат алтернативен на иронията повод за размисъл. Да дадат динамиката и темите, през които като общество да разговаряме за европредседателството. Тази инициатива липсваше. Наскоро попитах студентите да ми кажат един образ, мотив, тема, сюжет, рамка, която им хрумва, когато чуят българско европредседателство. Масовият отговор беше: "Да не се изложим". Това е резултатът от неспособността на тези, които ръководят европредседателството, да формулират дневен ред, смислени послания. Затворихме се в приказки за технологии, плочки, столове и пр.
- Това обаче потвърждава тезата, че нямаме български приоритети за това председателство. Че не ги заявихме ясно.
- Нямаме! Говори се много за успешно или неуспешно европредседателство. Трудно е да се даде критерий за това, след като няма ясно формулирани цели. Има три К-та (консенсус, кохезия и конкурентоспособност), които нищо не говорят на хората. Те изглеждат по-скоро като новогодишни пожелания, отколкото като политически план за действие.
Да не се лъжем - да домакинстваш подобен форум не означава да си началник на Европа. Това председателство е шанс в две посоки: от една страна - за натрупване на административен опит, което означава научаване на това как Европа функционира (което не е малко), и от друга страна - идеален повод за популяризиране на България (подобряване на имиджа й, привличане на инвестиции и пр.) Оттук нататък страната е просто медиатор. Но за да бъдеш медиатор, каквато роля си поставят нашите управляващи по отношение на Западни Балкани, бюджетна рамка и пр., трябва различните страни в преговорния процес да ти имат доверие. Това означава да имаш авторитет. Не мисля, че притежаваме необходимия авторитет, за да изпълним успешно ролята на медиатор. Най-простият пример е поредицата от публикации в европейските медии в навечерието на председателството. За държава с авторитет такива неща не се пишат.
- Тези публикации бяха свързани с корупцията. В същото време, в навечерието на еврепредседателството президентът наложи вето на антикорупционния закон, написан явно на инат от управляващите, а те отхвърлят ветото...
- Този сигнал също не е в позитивна посока за България, той препотвърждава онова, което се мисли и се говори за страната. Много жалко! Защото като държава сме в ситуация на голям риск в рамките на ЕС. Големият риск е въпреки нашето председателство да се превърнем в новото лошо виновно дете на европейското семейство, каквито бяха Гърция по-рано и сега Полша. Ние сме следващите, които чакат на опашката да бъдат посочени с пръст за виновниците за лошото състояние на ЕС, и то заради корупцията. Това е чудесна тема, която се разбира от всеки европейски гражданин. Не че там я няма, но начинът, по който се работи в България по този въпрос, дава повод корупцията да се превърне в отличителната характеристика на българската политическа система. Влезем ли в рамката на лошия, на непослушния, всяко наказание ще изглежда морално оправдано.
- Управляващите не започват ли да се досещат, че антикорупционният закон може да им изиграе мечешка услуга? В последните дни усилено говорят, че усещането за корупция намалява, че се борим с нея...
- Корупцията като усещане е част от академичната традиция за изследване на явлението. Ако управляващите бяха изследователи, да ги аплодираме. Само че те са политици, които би следвало да се опитат да направят така, че усещането на хората да се промени. Много е удобно да се приказва, че корупцията е усещане. Доколкото разбрахме от властта, навсякъде в Европа убиват, дори и бизнесмени убиват. Всичко било нормално, нямало за какво да се тревожим... Подобен тип интерпретации и оправдания няма да променят усещането за корупция. То се променя с действия, а не с приказки. Това също го пише в академичните изследвания.
Мина моментът, в който казвахме за едно и друго, че е нормално. Мина моментът, в който бяхме свикнали с разни неща. Мина моментът, в който имаше малко хора, които смятаха корупционните взаимоотношения за нещо изключително неприятно. Това вече не е така. И всеки, който управлява държавата, трябва да си дава сметка за променената ситуация. Легитимността на всяко правителство оттук нататък до голяма степен ще зависи от отношението му към борбата с корупцията. Не че това е единственият въпрос, който ще реши проблемите в България, но със сигурност това очакват голяма част от българските граждани.
- Ще спъне ли борбата с корупцията пълния мандат на третото издание на кабинета "Борисов"?
- Не съм от анализаторите, които още в началото на мандата твърдяха, че този кабинет е стабилен. Той е стабилен дотолкова, доколкото вътре в него има негласно споразумение, че трябва да се пази властта колкото е възможно повече. "Борисов 3" е кабинет на оцеляването, а оцеляването не е стабилност.
Борисов в прекалено голяма степен се оттегли от вътрешнополитическите процеси и разговори. И ги остави на втория ешелон, на коалиционните партньори. За да се посвети на геополитическа кариера. Това допълнително ще създаде напрежение вътре в коалицията. Осезаема е липсата на център, който да събира различните интереси и да ги подчинява на обща идея. Имам чувството, че Борисов казва: "Не ме интересува, оправяйте се!" А това е сложно правителство - освен различни партии, има различни опити за влияние върху отделните елементи в него. Когато едно правителство не предлага ясна голяма позитивна политическа програма, а това правителство няма такава, единственият инструмент за удържане на властта е не през доверието на гражданите, а през балансирането и удържането на различни корпоративни интереси. Този кабинет е по-зависим от корпоративни интереси, отколкото от общественото мнение.
- Тези корпоративни интереси вече трудно се удържат...
- Това е големият проблем. В разнородния кабинет самата партия ГЕРБ не е еднородна, там също има кръгове на интереси. Към този кабинет има корпоративен натиск от различни интереси, някой път те дори са в противоречие. Така че, освен лекото оттегляне на Борисов, и диверсификацията на корпоративния натиск създава предпоставки за нестабилност. Процесите ще се задълбочават въпреки председателството.
- На хоризонта не се вижда спокойствие - протести, скандал около Истанбулската конвенция, вот на недоверие, вето на антикорупционния закон, мафиотско убийство, показен разстрел на данъчен и показно убийство на бизнесмен, близък до ГЕРБ, в центъра на София...
- И протестите, и начинът, по който произлезе публичната дискусия около Истанбулската конвенция, говорят за силно поляризирано общество. Разделени сме на множество малки групички, които трудно общуват помежду си, а много често изпитват дори непоносимост. Това е състояние, близо до социалната ентропия, социалния разпад. В състояние на полуразпад трудно се формулира обединяваща, голяма идея. В такава ситуация е тежко за властта, защото го няма основния разказ, който да държи хората. От друга страна, е благоприятно за властта. В поляризирано общество могат да се настройват едни социални групи срещу други на принципа "Разделяй и владей!" и властта да има своя комфорт.
Това правителство има противници от различни страни - БСП като парламентарна опозиция, част от старата десница, екологични и браншови организации, социални групи. Само че различните опозиции не могат да говорят помежду си, да формират общ фронт. Способността да поставят клинове между опозиционните гледни точки гарантира по-дълго оставане на ГЕРБ във властта.
Има обаче един фактор, който трябва да отчетем. И това е ролята на президента. Неслучайно атаката от втория ешелон на ГЕРБ срещу Румен Радев е толкова силна. Той в момента достатъчно ефективно и успешно се позиционира в разделението "ние - властта".
И като че ли успява или поне се опитва с различна степен на успех да говори на всички парчета от опозицията. С което акумулира в себе си авторитета на политическа алтернатива, без това да означава проект "партия". Опитите на ГЕРБ да уязвят, да атакуват президента ще им носят все по-малко ползи, дори негативи. Президентът като институция по Конституция има своеобразна омбудсманска роля. Той може да е част от властта, но неговата позиция като пряко избран му дава възможност да заема гледната точка не на властта, а на тези, които не я харесват. Ветото на Радев на антикорупционния закон е част от това позициониране. И то по ключова тема, която разделя "нас" от "тях", властта. По подобен начин Радев се позиционира и по Закона за концесиите.
Президентът има шанс да даде смисъл на институцията си, и то не толкова поради собствените си качества, без това да звучи грубо, а по-скоро поради недостатъците на представителите на останалите институции. Шанс, който може да използва, за да се опита да върне част от легитимността на политическата система у нас. Да каже, че има институция в тази система, която е на страната на хората. Без това да звучи популистки. Което допълнително ще създаде проблеми на правителството. Конфликтите между правителството и ПГ на ГЕРБ, от една страна, и между правителството и президента, от друга, са видими. В момента президентът печели повече от тях, отколкото ГЕРБ.
- Бойко Борисов не завършва мандатите си. Не вървят ли ГЕРБ по утъпкана пътека? Като че ли търсят само повод...
- Борисов търси конкретен повод за избори. Добър повод би бил радикална промяна в изборното законодателство. Такава беше идеята, която да му позволи да каже: свърши европредседателството, имаме ново изборно законодателство, хората искат друго, понеже съм демократ - дайте да направим избори... Това обаче не се случи. Ако приемем хипотезата за предсрочен край на мандата, това ще е третото излизане на Борисов от властта, и то не може да е като другите. Той трябва да излезе като герой, защото от това зависи бъдещото му политическо оцеляване.
Ще бъде направен сериозен опит резултатите от българското европредседателство да бъдат интерпретирани като отлични. Не знам дали ще е успешен този опит, защото засега няма индикации. Но е много вероятно това да е евентуалният повод, заради който Борисов да подаде оставка и да каже: "Ето, ние свършихме нещо, изпълнихме това, което бяхме обещали, има напрежение в страната, но за да продължим доброто, което видяхте и за което беше тук цяла Европа и ни ръкопляска, искаме вашия вот..." Поводът може да дойде отвсякъде. Но Борисов трябва да отчете огромен успех и да слезе на върха.
Каквото и да говори властта за икономиката, реалността е друга. Връщам се на усещането. Също като при корупцията, 2/3 от хората усещат "икономическото развитие" на гърба си. Няма обективни основания Борисов да изкара мандата си. Затова е време, макар и малко позакъснял, да започне разговорът какво се случва в България след Бойко Борисов. Нормално е опозицията да се опита да го инициира.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"