Нови стихотворения от Георги ДРАМБОЗОВ

АВТОИНТЕРВЮ

1. Кога пишеш?

Обикновено пиша само нощем,
в прегръдката на пълната луна,
прогонила в мен сънищата лоши
и възкресила спомен за жена.
Тогава, както Пастернак, разгръщам
аз "гордата наука на страстта",
желанието в мъжка гръд се връща,
жребчето цвили пак пред любовта...

2. Откога пишеш?

На юношата казват днес тийнеджър,
но точно в тази възраст се видях -
с наивен стих от вестника поглеждах,
класът ни се огласяше от смях.
Ерато бе чаровницата властна! -
тогава хвана пустото перце,
сто думички по листа бял надраска
и пак го топна в моето сърце...


3. Докога ще пишеш?

Стихът, роден от капка вдъхновение,
не се влияе ни от възрастта,
нито от злостното критично мнение,
ами от точно попадение в целта.
И като питаш: До кога ще пиша? -
дано все пак това те утеши:
надявам се, че докогато дишам...
И докогато Господ разреши.


Към тъжната жена

Теб не те ли е любил поет? -
ти си толкоз красива, но тъжна жена...
Захвърли си на грижите черния креп
и отпий светлина, и отпий светлина.

Теб не те ли е любил поет? -
да шепти, да целува, да гали веднъж
или да те възпява я в стих, я в куплет -
да е рицарят влюбен, скрит в днешния мъж.

Теб не те ли е любил поет? -
да му бъдеш Ерато в безсънната нощ,
да разцъфнеш, подобно трендафил на плет
и да вкусиш от ямб, и от рицарска мощ.

Теб не те ли е любил поет? -
той приспива, той буди с лирични слова,
той изпива тъгата, натрупана в теб...
Боже мили, не е справедливо това!
 

Любовта няма възраст

За смях ли сме? -
Уж стар съм, уж излишен,
любов уж правя за последен път,
а всички луди спомени предишни
възкръсват в уморената ми гръд.

За смях ли сме? -
Вън зима зла наднича
и с устни топля твоите ръце,
целувам даже белия ти кичур,
и бръчките по твоето лице...

Не сме за смях! -
Любов, ти нямаш възраст,
робиня си ми, аз съм твоят роб.
Била си смешна, безвъзвратно късна?
Дано да бъдем смешни с тебе чак до гроб!


Майчица

Мила майчице,
как се превърна на вейчица,
как ни чакаше с брат ми до древния скрин,
как над кръста църковен потръпна добрата вечерница,
звън прозвънна и попчето рече: Амин...

Как отмина животът,
как Господ те викаше там, пред райския клас,
да изнасяш урок,
как в градината плачат цветята, след тебе поникнали,
учениците как дипломират се в срок.

Там баща ми те чака
и стърже с цигулката,
и на райския ангелски хор дава тон,
ти за втори път в рая навярно ще си му пак булката -
Бог брада ще поглади в небесния трон...

Мила майчице,
мое слънце и моя учителко!
Прекопавам градинката, чакам за плод,
ти навярно ме виждаш, усмихваш се там одобрително -
епилог съм лиричен на твоя живот.          


Вечната песен

            В памет на Доменико Модуньо

Ти летиш...
Марк Шагал с цветове ти рисува крилете,
над Сан Ремо се носи аплауз щастлив,
няма как да те стисне за гърлото пак битието -
ти от славей в небето си по-талантлив.

Ти летиш...
С теб се носи мечтателят малък от Юга
и примигва уплашен пред гордия Рим,
но си вярва, че утре ще плачат от щастие людете,
че ще бъде кумирът, певецът любим.

Ти летиш...
И красивата песен кънти над земята,
и очите на Франка пред тебе горят,
и разрошват косите ти южните пръсти на вятъра,
и разпалва той огънче в мъжката гръд.

Ти летиш...
А пък с тебе, Маестро, лети любовта ни,
ти ни светиш - звездица по Млечния път...
Volare*, kantare** ни пееш... Така ще остане
жива вечната песен след теб... Няма смърт!
 
=====================================

* летя
** пея





Георги ДРАМБОЗОВ е роден през 26 декември 1945 г. в Свищов. Завършил е машинно инженерство в Русе и педагогика в Санкт Петербург. Работил е като инженер-конструктор, директор на професионална гимназия по строителство и заместник-кмет в родния си град и читалищен деятел. Автор е на 20 стихосбирки, сред които "Два въглена от музика и стих", "Реката на забравата", "Кръстопът на музите", "Безлюбие" и др. Негови стихове са превеждани на руски, украински и унгарски. Член е на Съюза на българските писатели.