Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Февруари 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Глобус

Тъпо и упорито

САЩ продължават да разговарят чрез езика на санкциите, въпреки техния провал

Георги Георгиев

16. Януари 2018 , брой: 10   114   0



Февруари може да се окаже повратна точка в отношенията на САЩ с Русия и Китай, а и с други страни, и така да покачи напрежението в международните отношения на още по-високо ниво. Работата е там, че именно следващият месец се очаква поредната порция антируски санкции, насочени срещу множество едри предприемачи и чиновници, нарочени за приближени към властовия връх, и техни близки. Според информация на в. Комерсант" става дума за около 300 души, списъкът с чиито имена трябва да бъде предоставен на Конгреса не по-късно от 29 януари. Внасянето на този списък не означавало автоматично, че срещу тези хора ще бъдат въведени санкции, но по думите на бившия координатор на Държавния департамент за санкционната политика Даниел Фрид това ще "увеличи риска" за тези хора.
В същото време японската агенция "Никей" съобщи на 10 януари, че има информация за подготвен пакет от санкции и срещу Китай и до един месец щяло да се реши дали той да се прилага. Като вероятен мотив се сочи сътрудничеството на китайците със Северна Корея. Действително, ако не е основно Китай режимът в Пхенян ще се намира в тотална търговска изолация. Според колумниста на РИА "Новости" Иван Данилов под удара на американците могат да се окажат китайските металургични предприятия, които подбивали цените на стоманата в САЩ. За разлика от руския случай, където санкционната машина работи все по-уверено, по отношение на Китай засега се пише в условно наклонение.
Трябва да си даваме сметка обаче, че самото появяване на тази информация, е вече свидетелство за обсъждане на

промяна на американския курс

спрямо Пекин. Странно съвпадение е, че същият ден агенция "Блумбърг" обяви, че по нейна информация китайските власти разглеждали възможността да спрат покупките на американски държавни облигации, в които да съхраняват валутните си резерви. На другия ден китайски официални лица отхвърлиха слуховете, но информацията на "Блумбърг" бе схваната като един вид предупреждение от страна на азиатската страна.
Действително, за разлика от Русия, която няма особено големи икономически, да не говорим финансови възможности да отговаря реципрочно на американските санкции, Китай има такива. И това притеснява мнозина. По данни на агенция "Никей" дори Пентагонът е бил против налагането на санкции срещу КНР поради възможността Пекин да отговори, като започне да разпродава американски облигации, да ограничи производството на някои критични за САЩ видове стомана и да настрои срещу американците важни техни съюзници. Впрочем за последното стратезите отвъд океана трябва действително сериозно да се опасяват. Умората от санкционната политика на САЩ започва да обхваща и най-близките им съюзници. В средата на декември м.г. "Вашингтон пост" публикува статия, озаглавена "Германия се умори да плаща за санкциите срещу Русия". В нея се посочва, че от 2014 г. западните страни са загубили над 50 млрд. долара от санкциите срещу Русия, 90 на сто от която загуба е за сметка на Европа. На Германия се падат 40% от загубите на западните държави. Американското издание прави извода, че в условията на обтегнати отношения между САЩ и Германия, немските политици ще бъдат по-склонни да чуят призивите на бизнеса за смекчаване на санкциите. Сега си представете, че американците освен с Русия, решат да влязат в конфликт и с Китай, посредством налагането на различни санкции. Това не би добавило симпатии към Белия дом от страна на големите европейски икономики като германската, френската и италианската, които и сега обявиха, че се противопоставят на екстериториалния подход на САЩ при налагането на санкции.
Администрацията на Тръмп, а и не само тя, но и законодателната власт в САЩ изглежда нямат никакво намерение да се

вслушат в гласовете на разума

които казват, че езикът на санкциите и диктатът никога не са давали резултати. Нито срещу Куба, в продължение на над 50 години, нито срещу Ирак, който устоя на тях дори с цената на стотици хиляди умрели от липса на лекарства и продоволствие, нито срещу Северна Корея, която накрая дори принуди Белия дом да обяви, че е готов да разговаря с официален Пхенян. Санкциите срещу Иран, за ядрената програма на страната, също не сработиха. Ислямската република съхрани ядрените си разработки и обекти, като се съгласи само на инспекции. Години наред тя се намираше под най-жестоки финансови санкции, но не може да се каже, че е била сломена от тях. Болезнената реакция на Израел и САЩ, са свидетелство, че санкционният натиск не е довел до търсения от тях ефект.
По същият начин не са ефективни и санкциите срещу Русия, страна несравнимо по-могъща и силна от досегашните обекти на американския натиск. За това съвсем наскоро свидетелстваха както френският министър на търговията Брюно Ле Мер, така и външният министър на Австрия Карин Кнайсел. Първият каза, че в рамките на санкционния механизъм има възможност "за маневриране", което може да се схване като неприкрит намек за нарушаване на санкциите. Австрийският министър пък направо отсече, че те изобщо не работят. Впрочем ситуацията около "Северен поток-2" показва, че когато става дума за националните интереси, поне на Германия, мераците на Вашингтон могат с лекота да бъдат загърбени. Още повече след като самите американци и съюзниците им от Великобритания показват, че нямат скрупули да закупуват руски "санкционен газ", когато имат нужда от това.
На всички е ясно, че с времето ерозирането на санкционния механизъм, независимо за коя държава става дума, само се засилва. Това е естествен процес. Но в сегашния американски случай има нов момент. Това е непредвидимостта на външната политика на администрацията на Тръмп или май е по-правилно да се каже нейната праволинейност.
Освен, че се кани да започне атака срещу китайците на икономическия фронт, Тръмп сериозно се зае да демонтира и договореностите с Иран по ядрената му сделка, като плаши Техеран с нови санкции, които да обезсмислят сегашните договорености. Има голяма вероятност в течение на следващите месеци американците да са проявили едновременно санкционна агресия срещу две велики сили и една регионална суперсила като Иран. Това със сигурност ще

внесе голямо напрежение

в международните дела. Не само между САЩ и мишените им, а и между американците и техните партньори. Защото санкциите не могат да бъдат ефективни, ако се прилагат  само от една държава, пък била тя и най-силната. Европейците, които започнаха открита политика на еманципация от американците през последните месеци, само ще получат нови доказателства за нейната навременност.
Европа, поне адекватната част от нея, и сега трудно преглъща ситуацията, при която е ограничена в тъй изгодните икономически контакти. Едва ли някой в Берлин, Париж, Рим, дори в Лондон, вярва сериозно в басните, че ако няма санкции Русия ще нападне Прибалтика или Полша с Украйна. По същият начин никой не вярва, че Северна Корея спи и сънува как ще атакува САЩ с единствената си ракета, за която не е сигурно колко километра може да измине, преди да се самовзриви. А сега американците искат да сервират на ЕС и нов агресивен подход към иранския ядрен въпрос, а вероятно и към Китай. Към това трябва да добавим и напрежението, което се поражда между американците и друга ядрена държава - Пакистан. Този почин на САЩ към съществуващите проблеми образно е описан от колумниста на РИА "Новости" Иван Данилов с американска поговорка, която гласи, че когато имаш само чук, виждаш всички проблеми като гвоздеи.
Политиката на САЩ, спрямо държавите обявени за "проблемни" от самите американци, става все по-неприемлива за самостоятелните европейски държави като Германия. Реакциите по севернокорейския ракетен проблем, по иранската ядрена програма, по статута на Ерусалим варират от сдържани до отрицателни. Европа в лицето на водещите икономики вече отхвърли екстериториалния характер на последния пакет санкции срещу руската икономика. Можем само да гадаем, каква ще е реакцията, ако и Китай бъде прибавен към този списък, но тя няма да бъде одобрителна. Опитите на американците, не само на президента Тръмп, но и на политическата класа като цяло да игнорират интересите на другите държави няма да доведе до нищо добро за самите САЩ. Те не просто имат "шанса" да се окажат в изолация, но и окончателно да подтикнат държавите от санкционния списък към координирани действия за противостоене на американската агресия. Т.е. да нарушат един от водещите принципи на американската външна политика от времето на държавния секретар Хенри Кисинджър - да не се допуска съюз между Русия и Китай.
САЩ няма да спрат да разговарят с неудобните им държави чрез езика на санкциите. Те не могат да го направят, защото, без да получат отстъпки, това ще бъде схванато като тяхно поражение. Поради това, заслепени от могъществото си или по-точно от усещането си за могъщество, те ще засилват натиска срещу една или друга държава. Докато се стигне до момент, в който арсеналът им се изчерпа. Тогава те ще трябва да решат - или да воюват, или да преговарят. Като имаме предвид с кого са се захванали, втората опция е по-вероятната. И пак ще бъде изтълкувана като поражение за тях.

Санкционният натиск е част външната политика на САЩ, формирана от консенсус между водещите партии
Снимка БГНЕС
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"