Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Септември 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

На първа страница

На Балканите в началото на нашето председателство

Остава играчи като САЩ, ЕС, Русия, Турция и Китай да ни оставят поле за изява

Зорница Илиева

16. Януари 2018 , брой: 10   473   0
Снимка

Западните Балкани вярват, че пътят им към ЕС е отворен

Прие се, че българското председателство на Съвета на ЕС и лансираният за целта приоритет за приобщаването на Западните Балкани към съюза са силен коз на външната политика на България, което "ще има ключова роля за обуздаване на политическите и икономическите страсти в региона". Ако се излезе от станалите вече стандартни фрази, че нашият регион исторически винаги е бил на "ръба на бръснача", че Европа винаги го е определяла като "барутен погреб", но почти никога не го е разбирала, няма как да не се посочи, че пред София стои повече от сериозно дипломатическо предизвикателство. Има много препъни-камъни и много неизвестности, за които няма гаранция, че ще бъдат своевременно разчетени и преодолени в наш интерес. Защото има доза истина в редица твърдения на сръбски медии, че на този етап няма единни и еднозначни отговори на предизвикателствата пред Балканите, особено на фона на този "сложен период на преход към многополюсен свят и стремежите за възстановяване на отдаден суверенитет на някои европейски страни членки при разтърсвания от натрупващи се кризи ЕС". Прав е Доналд Туск, който при официалното откриване на нашето председателство казва (и то на български език, урок по показна, според някои, дипломация), че "хората на Балканите заслужават стабилност, сигурност, благоденствие". В същото време "Вашингтон пост" пише, че "САЩ и Русия се изправят един срещу друг на президентските избори в Чехия", а преди това САЩ обявиха своята стратегия в областта на външната политика, която  включва "завръщане на Балканите, за да се възпре Русия" т.е. на практика

някой някъде се намесва

в политическите процеси в отделни държави и региони, включително на Балканите. А това подкрепя тезите, че на Балканите не само се преплитат интереси на геополитически играчи, но и че именно големите решават в свой интерес посоките на самите процеси, които протичат в отделните балкански страни. Регионът е стратегически и си струва да се имат предвид мнения на сръбски експерти, които открито посочват, че "Западът трябва да завладее Балканите, ако иска да завладее Русия, а за да завладее Балканите, трябва да завладее Сърбия" (кръгла маса в навечерието на 2018 г. в Белград на малката евроскептична сръбска партия "Заветници").  Е, ако човек се абстрахира от традиционните великосръбски настроения, събитията в Сърбия не би трябвало да се пренебрегват, когато демонстрираме амбиция при нашето председателство да дадем тласък на заявеното желание за евроинтеграция от всички страни в региона на Западните Балкани. За повече едва ли ще имаме сили, въпреки фанфарите в тази посока. В своята пресконференция в София, след среща с българския премиер, Жан-Клод Юнкер заяви, че едва в следващия мандат (след 2019 г.) на ЕК ще се предприемат конкретни стъпки за членството на кандидатките от Западните Балкани за присъединяване към ЕС. Ясно е, че проблемите в тези страни не са решени според правилата на съюза и се налага да бъдат не само назовани, не само да се говори за тях, но и да се действа, за да се отговори на изискванията и на Брюксел, и на гражданите на Западните Балкани. Познатото замитане на проблемите определено ще е пречка за решаване на казуса "ЕС", дори и да се изготвят т. нар. пътни карти за целта. В Белград са удовлетворени, че Жан-Клод Юнкер е посочил конкретно "времева рамка" за присъединяването на Сърбия и Черна гора към ЕС, до 2025 г., като "най-напреднали от Западните Балкани кандидати за членство в съюза". Ивица Дачич, външен министър на Сърбия, е наясно, че по време на нашето председателство Белград може само да увеличи броя на отворените глави от предприсъединителните преговори, но според него това е успех и признание за положени усилия. През 2017 г. Сърбия отвори 6 глави т.е. има общо 12 отворени,  а 2 са временно затворени.   
В тази връзка е известно, че София е дала политическата си подкрепа за еврочленството на Сърбия, нашият премиер и президентът Вучич се срещат няколко пъти напоследък, но Белград дава сръбско гражданство на експремиера на Румъния Виктор Понта, защото той е съветник от 2016 г. на президента Вучич и съдейства с опита си за интеграцията в ЕС, за сътрудничеството между двете страни. България заявява, че може да играе балансираща и водеща роля на Балканите, особено по време на председателството, готви се да покани лидерите на страните от Западните Балкани в София в периода на нашите 6 месеца, но Сърбия наистина е "костелив орех в това разпределение на силите" (по БГНЕС). В Белград не са оставили в миналото известната фраза, че

"сърцето на Сърбия е на Изток, а джобът на Запад",

което наистина е илюстрация на настроенията на почти всички сърби, които "припознават Русия като най-голям приятел, но предпочитат да работят в Германия". В дневния ред на управляващите в Сърбия и на обществото е признаването на Косово, което е условие за членство в ЕС, но са наясно и с натиска от страна на САЩ, че е време да реши дали да продължава на "седи на два стола", което пък ще отвори път към структурите на НАТО. А НАТО не е тема за обсъждане, защото на този етап отговорът е категорично "не", макар и казвано дипломатично в стил "достойният компромис е по-добър вариант от риска за бъдещо поражение". Приоритетни ангажименти в областта на външната политика на Белград за 2108 г., според Дачич, си остават не само отварянето на преговорни глави за членство в ЕС, но и диалога с Прищина под покровителството на ЕС, но "при очаквания Косово да изпълни задълженията си". Този диалог вече е под егидата на ЕС, а не на ООН (със съгласие на Белград), което няма да позволи на Русия да влияе при провеждането му. Защото се знае, че Сърбия блокира присъединяването на Косово към различни международни организации, включително ЮНЕСКО, не без съдействието на Москва. На искането на Прищина в преговорите с Белград да се включат и САЩ, Белград отговори с искане Русия също да участва. Както се вижда, отново САЩ и Русия на балкански терен са в традиционно противопоставяне в защита на собствени стратегии. Сърбия си остава с "твърд ангажимент за развиване отношенията с Русия", казва Дачич в първите дни на 2018 г. и думите му се потвърждават от поредицата срещи на високо и експертно ниво между двете страни, включително осъщественото в края на 2017 г. посещение на президента Вучич в Москва. 
Интерес представлява и другата тема за дебат в Сърбия, т.е. известната Стратегия за запазване на сръбската нация, която е проект на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, БиХ, и Сърбия. В Деня на държавността на Сърбия, 15 февруари, изготвената в тази връзка декларация ще бъде официално представена и тя има за цел да "защити интересите на всички сърби, независимо от това на чия територия живеят", казва президентът на РСръбска Мирослав Додик. Оказва се, че запазването на сръбската национална идентичност, култура, език и кирилица намират разбиране в Москва и дори се говори за присъединяване към тази декларация. Дали има връзка и с решение да се чества официално и Денят на Св.Св.Кирил и Методий в Сърбия? Каквото и друго да се твърди, това е политика, която укрепва роля и влияние на Белград сред балканските държави, в които живеят сърби и са били в състава на бившата СФРЮ. Според Белград тази политика не пречи на отварянето на глави за членство в ЕС и няма връзка с натиска страната да се присъедини към НАТО. По този въпрос най-откровен е министърът на отбраната Вучич, който заявява, че "НАТО уважава нашия военен неутралитет, както и се съобразява с подписания Договор за колективна сигурност с Русия". Един вид мощта на сръбските въоръжени сили е достатъчна на Белград да гарантира сигурността си, а за тази мощ Москва има съществена роля, като доставя на "приятелски" цени необходимото модерно въоръжение. Всъщност Сърбия се оказва обкръжена от страни членки или кандидатки за членство в НАТО, но засега смята тази ситуация за "минус за тези страни". В Белград има сили, които са убедени, че сръбската карта за "пословична вярност към приятелска Русия" може да се окаже печеливша при новите геополитически условия. Дали разчитат, че Сърбия може да стане член на ЕС, без да е член на НАТО (бомбардировките още болят), което ще бъде прецедент или експеримент в практиката на тези съюзи? Има такива случаи в световната история, когато някоя Ялта или Берлински конгрес носи дивиденти на определени страни за сметка на други. Ние не сме успявали или не са стояли зад нас по начин, който да ни крепи докрай.
В днешните условия президентът Мирослав Додик в РСръбска също подгрява ситуацията в региона с проведения на 9 януари т.г. военен парад в Баня Лука, което не бе съгласувано със Сараево. На Запад смятат, че Русия е в дъното на подобни демонстрации, които "дестабилизират Балканите и са отпор за разширяването на НАТО в региона", според британския в. "Гардиън". А слуховете, че "обучени от Русия наемници подкрепят сръбските сепаратисти в БиХ" (отново "Гардиън") чрез създаване на милиции "Сръбска чест", може да се приемат като част от т.нар. хибридна война, която се води в региона и може да бъде сигнал за нашите амбиции да нормализираме отношенията със съседите чрез председателството ни като лост.

Нужна е дипломатическа гъвкавост,

познания и добра информираност поне да реализираме на практика предложенията за  решаване на инфраструктурните и транспортните проблеми между балканските страни, да развиваме съвместно градивни връзки, които да са в полза на стандарта на гражданите на Балканите. Красиви думи, като онези на Туск, но има ли гаранция, че няма да останат само на хартия? Засега ЕС в лицето на Юнкер и Туск дават сигнали, че разбират ситуацията на Балканите и ще съдействат за реализиране на обявения основен наш приоритет - Западните Балкани. Ние поне така разчетохме словата им в София при официалното откриване на нашето председателство. Явно и ЕС се връща на Балканите, където всъщност европейски страни като Германия, Италия, Франция или Австрия винаги са били.
Ако по нещо в София не се спори, това е по въпроса за "нормализирането на отношенията ни с Македония". Вдигнахме доста шум около подписването на прословутия Договор за сътрудничество и добросъседство, а сега стискаме палци кога и дали ще бъде ратифициран от всички партии в парламента на Македония, за да направим същото и в София. Няма да е лесно на управляващите от СДСМ в Скопие, защото не е само този договор, за да се отвори вратата за членството им в ЕС, а преди това и в НАТО. Разделението сред политическия елит и обществото в Македония не може да се скрие. Признаването на албанския език за официален на територията на цялата страна и във всички институции, което бе изискване на албанските партии да подкрепят Зоран Заев за формиране на кабинет след последните извънредни избори, отново поляризира страната. На 11 януари парламентът в Скопие утвърди Закона за употреба на езиците, като за него гласуваха със "за" 69 депутати от 120, но депутатите от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ не присъстваха в залата и не дадоха своя глас. ВМРО-ДПМНЕ предложи 84 поправки в този законопроект, те са били приети, но в крайна сметка решението е било да не се подкрепи в зала този щекотлив за обществото закон. Пред парламента имаше протести след гласуването на закона, имаше закани да се атакува пред Конституционния съд, имаше призиви към президента Георге Иванов да не подпише указа за прилагането му, имаше остра декларация на Обединена македонска диаспора, която е категорично против приетия закон и смята, че "историята ще осъди онези, които са го гласували", имаше становища на учени от Института за македонски език, че "ще се създаде паралелна езикова система, ще се загуби статутът на македонския език и ще се намали неговото значение в страната" и т.н. Съвсем друг въпрос е за какъв точно македонски език става дума. Незабавното поставяне на табели на албански език, явно предварително подготвени, пред всички институции в страната, допълнително напряга обстановката. Не е лесно, дори и с подкрепата на ЕС и САЩ, които и без това са обвинявани не само от проруски деятели, че действат в подкрепа на т.нар. албански фактор на Балканите. В същото време на Зоран Заев ще му се наложи да реши и другия спорен с Гърция въпрос, който 26 години виси над Скопие, за името на страната. Това пък ще отвори пътя към НАТО, защото Атина вече няма да може да налага вето. Напоследък има доста признаци, че  най-после ще има компромисно решение и най-често цитираното име е "Нова Македония". Дипломатическата активност говори, че макар и "при затворени врати" преговори се водят. Първо Зоран Заев посрещна новата 2018 г. в Солун, вицепремиерът Буяр Османи бе в Атина, на 11 януари външните министри на двете страни заседаваха тайно в центъра на Солун, макар и в хотел с име "Македония палас", ген. секретар на НАТО ще бъде в Скопие на 17-18 януари, на 23 януари Заев и Ципрас ще разговарят на форума в Давос, а с Матю Нимиц на 17 януари ще има нов рунд преговори. Цялата тази "шетня" дава основание да се предполага, че ще се намери

компромис за изход

от задънения проблем с името на Македония. Албанските партии в Скопие нямат проблеми с името, но по-различно стоят нещата при православните македонци. Ако няма Македония в името, преглъщането с промяната няма да се получи. Мнозинството от македонските граждани и без това са срещу каквато и да било промяна на името. Разбира се, че атмосферата се подгрява с цел "заемане на по-добра позиция при водените преговори", както казват в Скопие, но няма партия в страната, която да не иска референдум за името, след като се договорят управляващите с гърците. Струи оптимизъм от страна и на Заев, и на Ципрас, но на последния също не му е лесно във връзка с договорките за името на Македония. Натискът върху него и от гръцката диаспора, и от опозиционни или коалиционни партии, най-вече от страна на гръцката църква са в степен, която изисква наистина смелост и политическа воля, за да устои на протестите. На 21 януари в Солун се готви голям протест срещу използването на Македония за име на съседната страна. Спокойно може да се приеме, че в Гърция "ври и кипи" по този повод. Партии и общество са разделени по въпроса. Съобщението, че външните министри Никола Димитров и Никос Кодзияс ще участват директно в разговорите не успокои обстановката. Имената се отсяват и от оставащите Северна Македония, Вардарска Македония и Нова Македония, определено натежава последното (без превод). Очаква се, че дори при яростната съпротива на гръцката църква, обвинена от правителството, че "упражнява непропорционално влияние", компромис с името ще бъде постигнат. С писмо на премиера Ципрас до архиепископ Йероним се прави опит да се омиротвори обстановката след "яростна реакция" към становището на църквата от страна на гръцкото МВнР. Много сили в Гърция смятат, че това е битка от национално значение и предричат "отчаяние", ако се постигне предлаганото компромисно решение. Сложно е в Гърция, особено на фона на икономическите проблеми, пред които е изправено гръцкото общество. Натискът на ЕС и САЩ за постигане на решение във връзка с името не са тайна. Македония се надява до април ситуацията да се избистри, през юли да получи покана за НАТО, а през 2019 г. да стане 30-ият член на алианса. В това отношение Македония не крие, че много разчита на нашето председателство. В Скопие, казват, че дори подписването на нашия договор е само, за да се реши членството в ЕС и НАТО. Засилената активност на България в това отношение е в полза на целите на управляващите в Скопие. Всъщност същественото е да се постигат решения в диалог и при зачитане интересите на всяка страна.
Иначе

в региона винаги си е напрегнато.

В Тирана ще се организират протести срещу управлението на Еди Рама, в Косово трябва да се примирят, че САЩ не дават виза на премиера Харадинай и трябва да приемат изискванията за диалога с Белград, Загреб и Белград имат нерешени проблеми, границите между бивши югорепублики не са уточнени и т.н. Ние пък се надяваме, че ще осигурим възможност за стабилност и сигурност в региона чрез икономически, търговски и културни взаимоотношения. Остава играчи като САЩ, ЕС, Русия, Турция и Китай да ни оставят поле за изява. Без да споменаваме Саудитска Арабия, която настрои толкова много джамии на Балканите, че промени облика в страни като БиХ. Остава да вярваме, че след като оцеляхме исторически, можем и с днешна дата в сътрудничество да си осигурим добруване в целия регион.

Албанската опозиция се готви за нови протести срещу управлението на Еди Рама
БГНЕС

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"