Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Глобус

Полша между двата стола

Отдавна страната се опитва да тъче на два стана, но рискува да се провали навсякъде

Георги Христов

16. Януари 2018 , брой: 10   525   0
Снимка

Момент от церемонията по смяна на министри, провела се миналата седмица при президента Анджей Дуда / БГНЕС

Преди няколко дни новият премиер на Полша Матеуш Моравецки смени ключови министри в правителството си. Новината бе отбелязана от световните медии, след което новинарският поток продължи в обичайното си русло. По всичко изглежда обаче, че тази смяна не е просто рутинна операция, а сигнал за промяна на курса от страна на управляващата партия „Право и справедливост“.
Формално промените се предлагат от министър-председателя, а самата церемония по смяната на едни министри с други се води от президента на страната. Неформално обаче зад тези рокади стои друг човек – известният сред поляците с шеговитото прозвище „председател на държавата“ лидер на „Право и справедливост“ Ярослав Качински. Макар той да не заема официален пост в държавните структури, това е човекът в сянка, кукловодът, ако щете, на полската политика в момента. Нищо не се случва без одобрението на човека, концентрирал в себе си цялата власт. За хората на Запад това може би е необяснимо и ненормално. Ние обаче този филм вече сме го гледали повече от веднъж и ни е до болка познат – тук същите методи използваха хора като Бойко Борисов, Ахмед Доган, дори Иван Костов в годините на ранното ДСБ. Партии като ГЕРБ и НДСВ пък съвсем официално бяха заченати по този начин от самото си начало.
Но да се върнем в Полша. През изминалата седмица кореспондентът на БНР във Варшава Боян Станиславски разказа една любопитна случка покрай прословутите промени в съдебната власт, станали причина за толкова дрязги между Полша и Брюксел, която е изключително показателна за разпределението на властта и маниерите на действие на Качински. Та, въпросната случка се разиграва, след като може би в опит за някаква еманципация от задушаващата прегръдка на „председателя“ президентът Анджей Дуда първоначално отказа да подпише законите, с които се кодифицират въпросните промени. Реакцията на Качински? Чрез общ познат той изпраща следното послание на Дуда – „Имаш 1 час да си промениш позицията“. Представяте ли си за какво става въпрос? Един човек, който дори не участва в управлението, си позволява да поставя ултиматум на президента на страната, държавния глава, който е избран на избори, от народа. При това дори не лично, с СМС или обаждане (както знаем, че действа настоящият ни премиер и бивш „неформален лидер на ГЕРБ“), а чрез посредник. Посланието е ясно: може и да си президент, но аз дърпам конците, ти не си ми в категорията. Твърде илюстративно за контрола, който Качински упражнява над полския политически живот. И макар да извоюва известни промени в законодателните текстове, в крайна сметка президентът склони пред волята на „председателя“ и подписа…

От два стола на земята

Полша отдавна се опитва да играе двойна игра – хем с Европа, хем със САЩ. Тази игра вървеше сравнително безпроблемно в годините на управлението на Барак Обама. Защото тогава Европа и САЩ гледаха в една посока, различията се изглаждаха на масата за преговори, а НАТО процъфтяваше. Така се родиха куп безсмислени фрази като „евроатлантически ценности“ (не знам за вас, но аз поне не знам Атлантическият океан да има някакви кой знае какви изявени ценности), но и съвсем реални инициативи като например „трансатлантическия“ договор ТТИП, който трябваше да „обвърже“ неделимо Европа с американската индустрия. После обаче на сцената излезе Доналд Тръмп, който отхвърли всякакви търговски договори, като дори ги обвини, че те са виновни за лошото положение на американските работници, обяви, че НАТО вече е морално остаряло и няма нужда от него и обеща да слага Америка винаги на първо място, т.е. да не се съобразява с никой, дори с най-големия си съюзник Европа. В началото Тръмп дори си позволи да посегне на „свещената крава“ на западните елити – демонизирането на Русия. И още плаща цената за това. По това време конфликтът Варшава-Брюксел вече течеше с пълна сила по отношение на съдебната реформа, демокрацията, сечта в Беловежката гора, имиграционната политика и др. В Полша привидяха в Тръмп „свой човек“, доколкото той също говореше за национален суверенитет, а позициите му по много въпроси можеха да се определят като крайнодесни и попадаха в същия спектър като тези на "Право и справедливост". А и самият той също отвърна на жеста, тъй като избра да направи първите си стъпки в Европа не къде да е, а именно там. Заговори се за доставки на американски газ вместо руски, за три морета, за силно партньорство… Въобще, първоначално всичко течеше по мед и масло. Да, обаче американският газ се оказа още от началото по-неизгоден като цена от руския, а Тръмп постави черешката на тортата, като каза, че поляците са си извоювали една много добра цена, която той сега им е отпуснал в знак на приятелство, но за в бъдеще би желал да повиши малко. Което си беше предупредително шамарче за поляците, които си мислеха, че ще могат да бъдат партньори на САЩ (и че те ще им бъдат опора в борбата срещу ЕС), но се оказаха в ролята на обикновен клиент.  Откровено антируската инициатива „Триморие“, която трябваше да се осъществи под егидата и благосклонния поглед на НАТО и да застави Източна Европа да се бие за американските интереси в евентуален конфликт с Русия, пък зацикли още в самото начало и към момента намира израз повече в мокрите фантазии на натовските „ястреби“, отколкото в действителността. Големите приказки и надуването на мускули се оказаха повече въздух под налягане, отколкото нещо друго.
Междувременно само година обаче трябваше на Тръмп да изживее „катарзис“ по отношение на много от предизборните си обещания. И макар че той вече не се различава кой знае колко от досегашните американски президенти, разделителните линии, които прокара между САЩ и Европа, останаха. Но както се казва в любимата на всички ни детска песничка, “тече, всичко тече” и все повече европейци осъзнават, че действията на елитите на континента  защитават не техните интереси, а тези на  глобалните играчи в областта на международната търговия и военната индустрия. Икономическите санкции срещу Русия пък ясно показаха, че прегръдката на Големия брат отвъд Океана е толкова гореща, че чак задушава. И че неговата цел не е силна и просперираща  Европа, а подчинена Европа. Европа, която яде американски ГМО хамбургери и крещи „Руснаците на сапун!“ Доколкото тук наистина американските интереси са на първо място и се считат за единственото важно нещо, тази доктрина бе възприета и от Тръмп в някаква степен. Но освен че сделките, които той предложи на поляците, не оправдаха техните очаквания, Тръмп се показа и като доста непредсказуем съюзник.
Така Полша се оказа в ситуация, в която може да бъде лишена от право на глас в Съвета на ЕС, почти сигурно ще се наложи да плати сериозни суми заради откритите процедури срещу страната от страна на ЕК, а бленуваната подкрепа от САЩ се оказа недостатъчна по размер, за да компенсира тези загуби. С две думи - опитвайки се да седи на два стола, Полша се изправи пред реалната опасност да изпадне в пълна изолация, без нито един истински съюзник извън Вишеградската четворка. Тя обаче е регионална инициатива, която по никакъв начин не може да гарантира мястото на Полша на международната сцена.

А сега накъде?

Всички тези развития няма как да не разтревожат всеки управник поради кризисния потенциал, който носят със себе си. Вероятно затова Качински реши да направи изпреварващ събитията ход и замени Беата Шидло начело на правителството с Матеуш Моравецки - високообразован човек, говорещ няколко чужди езика, свързан със световната финансова система посредством работата си в една от най-големите банки в света - JP Morgan. Още това трябваше да бъде възприето като сигнал, че Полша вече не иска толкова силно "да се цепи от колектива". Сега, след като с постовете си се разделиха ключовите министри на външните работи, отбраната и екологията, няма съмнение, че полското правителство се опитва да се "преформатира" така, че да се хареса поне малко повече на Брюксел и да се пристъпи към затопляне на отношенията и изглаждане на противоречията. Разбира се, освен външни причините са и вътрешни - досегашният външен министър масово се възприема като прекалено некомпетентен за поста, този на отбраната пък изявява прекален афинитет към конспиративните теории по отношение на инцидента в Смоленск от 2010 г. и руското участие в него, докато този на околната среда, много подобно на нашия Нено Димов, заплашва да предизвика сериозни протести в обществото заради продължаващата сеч в Беловежката гора и цената, която Полша ще трябва да плати заради своеволията му.
Целта на всичко това е Качински да запази контрол върху властта и да се освободи от поне в някаква степен от "товара", който го притиска заради конфликта с Брюксел. Доколко това ще е успешно предстои да видим, защото не бе сменен друг ключов министър - този на правосъдието, флагман на така оспорваната съдебна реформа. Качински обаче просто не може да си позволи да го смени току-така, защото освен че се е нагърбил с тежката задача да облече в закон желанията на "председателя", Збигнев Зиобро е и коалиционен партньор и лидер на партия. Смяната му сериозно може да разклати както управляващата коалиция, така и имиджа на "Право и справедливост", доколкото именно тази реформа е един от символите на управлението й.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"