Свободата, Санчо...

"Свободата Санчо, е едно от най-ценните блага, с които Бог дарява хората", пише Мигел де Сервантес преди много време. В днешна България този текст трябва да се разбира по следния начин: "Свободата, Санчо, е едно от най-скъпите блага. Свободата даряват управляващите. Те слагат границите й. Те определят цената й".
Дни след като стана ясно, че български журналист има достатъчно основания да съди "наш" министър заради атаките към труда му, оказа се, че бивш депутат е завел дело срещу медия, позволила си да напомни шизофренното му поведение спрямо ГЕРБ и управляващите. Антон Тодоров, ексдепутат на ГЕРБ и настоящ чиновник в централата им, преживял тежка психологическа драма, защото в "Барикада" го нарекли измекяр. Във въпросния текст обаче много ясно е обяснено какво значи това определение, авторската позиция е подплатена и с много цитати от книга на същия този чувствителен Тодоров. Господинът толкова се разстроил от материала, че станал раздразнителен. Освен това изведнъж взел да проявява "влошена комуникация с околните, разсеяност и намалена работоспособност". Доколкото си спомняме и преди публикацията г-н Тодоров бе силно раздразнителен и трудно общуваше с околните. Нима от "Барикада" са виновни, че той сам измени на себе си и думите си, като пристана на въпросната "шайка ГЕРБ"?
Сега Тодоров съди сайт за сума, която много вероятно надхвърля годишните възнаграждения на автора, позволил си да му посвети текст. Някой би казал, че това е чудесна реклама за сравнително малката медия. Да обаче, ако съдът реши да я осъди, финансовите загуби могат да предопределят съдбата и съществуването й. Да не говорим за знака, който ще бъде отправен към всички останали журналисти, дръзнали да изразяват позиции и мнение.
Ако властта мачка, глобява, преследва и унищожава, как бедните да се правят на герои? Как да търсят истината и да разобличават лъжата? Всеки има сметки да плаща и семейство, за което да се грижи. Глобичка тук, делце там... Накрая на човек му писва да рови мръсните сделки на властимащите и напуска професията или се превръща в поредната "дръжка за микрофон". С псевдожурналисти страната се напълни. Гледали ли сте наскоро пресконференция на управляващите - журналистите са тихи и примирени, задават се беззъби питанки, даващи възможност властта да разгърне мечтанията си за чудеса.
У нас медийни награди се раздават под път и над път. Пулицър в България обаче скоро няма да кацне. Разследвания трудно се правят - малко останаха смелчаците. Искаме да водим в класации по свобода на медиите. Само на думи. Свободата ни е мачкана и окована във вериги. Ако се почувстваме сравнително свободни - започва се със заплахи, дела и преследване. Тодоров бил обиден, а ние, които сме обидени от отношението и лъжите на управляващите? Но престои да видим дали и доколко свободен е съдът. Защото свободата на изразяване е не само ценност, а и право!