Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Юни 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

Коментари

Клише до клише

Георги Георгиев

17. Януари 2018 , брой: 11   308   0



Министърът на външните работи Екатерина Захариева отново даде повод да се замислим дали  не е била прекалено самоуверена, когато през май 2017 г. заяви: "Подготвена съм за поста си". Вчера в интервю за радио "Фокус" тя коментира, че силата на българската външна политика е доброто познаване на Балканите, Северна Африка и Близкия изток. Описаните региони са доста обширни, най-невралгичните в света, с тях се занимават почти всички велики сили вече векове наред и оправия няма. То май и затова няма оправия.
Българската външна политика може някога да е имали силни позиции в Близкия изток и Северна Африка, но това време си отиде комай безвъзвратно с края на СССР, без който никаква агресивна, в добрия смисъл на думата, политика в този край на света не би била възможна. Огромните ни продажби на оръжие за бившите диктаторски режими секнаха, за да бъдат заменени с такива за съмнителни групировки, които се настаниха в образувалия се властови вакуум. И то само до време и номенклатура, отпуснати от модератора на процеса - САЩ. Икономическите ни връзки с този регион, някога поглъщащ огромни количества от български агнета и млечни продукти, са сведени до загар на плажа в Катар и танц със саби в Саудитска Арабия, обилно гарнирани с много обещания. Да не говорим, че там сега ври и кипи и България има сериозни "шансове" да се окаже в отбора на загубилите. Така че и да познаваме региона, какво от това? Къде е ползата за страната? Икономическата основно. Да го обясни външният министър, който трябва да икономизира външната политика, а не да реди клише до клише.
Отделна песен са отношенията с Балканите. За времето на министър Захариева те се сведоха до подобряване на връзките със Скопие и до мантрата за членството на т. нар. Западни Балкани в ЕС. В първия случай се създаде обаче впечатлението, че посолството на САЩ в Скопие подписа договор за добросъседство с посолството на САЩ в София. Във втория - Борисов го раздава геополитик за собствена слава, и за да изпълва с нещо като съдържание "любезното домакинство", в което се превърна българското председателство на ЕС. Лесно му е, защото в крайните решения той не участва.
Впрочем пощадете Екатерина Захариева. Към външен министър изрекъл: "НАТО не е военен съюз, той е съюз за мир и стабилност", трябва да бъдем по-снизходителни.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"