Гъливер в страната, където „Не“ е „Да“

И като видя празничния клип за България, страната, в която където кимването с глава „Не“ означава „Да“, реших, че непременно трябва да отида и там. Пристигнах в София капнал от умора, паркирах колата си пред хотела, качих се в стаята си и заспах. Събудих се с белезници на ръцете. До леглото ми седеше служебен адвокат: -----
- Грози ви тежка присъда! – поклати глава той. – Как сте могли да оставите автомобила си на паркинга?
- А къде другаде?
- Господи! Нима не знаете! В София за паркиране на паркинг дават до пет години! Тук колите се паркират единствено в кварталната градинка, на детските площадки или на тротоарите!
- И сега какво? – прошепнах аз и се опитах да освободя ръцете си.
- Трябва да платите на съдията. Съдът тук е неподкупен, но съдиите са! Ако платите както трябва, всичко ще е наред.
Пребърках джобовете си, намерих някакви пари, връчих ги на адвоката си, той излезе, бави се почти час и се върна с вещо лице, което поиска да си покажа езика. След това ме обяви пред начумерена съдийка за идиот, който не отговаря за постъпките си и бях освободен...
С облекчение излязох на улицата, но и ненаправил и няколко крачки, спрях изумен. Срещу мен момиченце на не повече от петнайсет години тикаше бебешка количка, в която седеше момиченце на около осем, което кърмеше бебе на няколко месеца! Зяпнах сащисан от гледката!
- Тук е така! Млада майка отива с дъщеря си, която също е майка, до близкото бюро за социални помощи! Бебенцето обаче все още не е станало майка!– обясни адвокатът ми. – Ние зачитаме правата на етносите, а при тукашните цигани е така - женят се деца и веднага почват да раждат други деца! Така е, защото се прехранват единствено от детски надбавки и кражби на решетки за канални шахти!
А после, край бяла училищна сграда, видяхме достолепен мъж на средна възраст с окървавен нос да лази на колене и, опипвайки земята наоколо, да търси очилата си. Оказа се учител, когото учениците му току-що са го набили, понеже им бил дал трудни задачи на класно по математика.
- Това наистина е невероятно! – изумих се аз.
- Невероятно ли?! – разсмя се битият. – Пак добре, че само ме биха! Фичева я и изнасилиха!
Привечер ми казаха, че тукашният министър-председател иска да се срещне с мен, щото България била поела председателството на ЕС и той се интересувал от всеки чужденец, попаднал в страната му. Срещнахме се и той с жестове, флагове и „конгратюлейшъни“ ми разказа за големите успехи на България под неговото ръководство. Оказа де, че това е единственият министър-председател в света, който не знае никакъв международен език… След това се снима с мен, за да го покажат по телевизията как общува с европратеник…
Веднага след тази среща се втурнах към колата си и отпраших обратно към Англия…
Оказа се, че в България не само поклащането на главата за „Не“ и „Да“ е обратно на европейското…