Чемериката - от върха на славянските стрели до лечението на косопад

Преди война славяните намазвали остриетото на стрелите си с чемерика (Veratrum Lobelianum Berhn). Това става ясно от стари писания за развитието на медицината по българските земи.  Билката е силно токсична, поради което пероралното й прилагане и е забранено. Назначава се само по лекарско предписание, когато се ползва за намаляване на кръвно налягане. В по-високи дози едновременно с рязкото понижение на кръвното налягане се потиска дишането. Експериментални данни показват, че препаратите на чемериката (екстракти) повлияват функцията на щитовидната жлеза.
Чемериката като повечето билки за стимулиране на косата и ограничаване на косопада е отровна. По-късно лечители по нашите земи използвали билката за приготвяне на мехлеми против въшки и краста.
В наши дни билкари препоръчват билката да се вари в проветриво помещение, за да не се вдишват парите. Чемериката е може би най-силно токсична, дори при външно приложение. Затова се препоръчва да се използват водни екстракти (отвари и запарки) на билката, защото те проникват в по-малка дълбочина от спиртните и маслените.
- Срещу косопад се препоръчва 1 ч.л. изсушени корени от чемерика да кипнат в 500 мл вода и да се оставят да се запарят за 2 часа. Течността се прецежда и се втрива в корените на косата. Оставя се 30 мин. и се отмива.
Процедурата се повтаря два пъти седмично в продължение на един месец.
- По 50 г корени от чемерика, бръшлян и коприва се смесват в купичка. В огнеупорен съд се смесват 2 с.л. от билките с винен оцет. Поставят се на тих огън за 10 минути. Когато течността изстине, се прецежда и се втрива в кожата на главата, през ден. Оставя се да престои 5 мин., след което се измива обилно с натурален шампоан и хладка вода.
Чемериката расте във влажни и мочурливи места, покрай реки и блата. Представлява многогодишно растение с право стебло, високо до 1—2 м. Цъфти през юни-август. Използват се корените с коренищата, които се вадят през есента.