Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Септември 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Мила родино

Да покажем как се умира за България!

Преди 150 години, в началото на 1868-а, Хаджи Димитър и Стефан Караджа започват да събират легендарната чета и начело на 127 юнаци тръгват по пътя на безсмъртието

Михо Червенков

19. Януари 2018 , брой: 13   932   0
Снимка

Българските четници под предводителството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа полагат клетва

Сред хъшовете в Гюргево тръгва вестта, че Хаджи Димитър и Стефан Караджа събират чета. Било е в първите месеци на 1868 г. Вестта се предава с радост между момчетата, но тайно от румънските власти и от турско ухо. А обстановката е много благоприятна.
Кризата на феодална Турция все повече се задълбочава. Затрудненото състояние на империята дава отражение в съзнанието на поробените християни. Те виждат слабостта й. Особено силно това се чувства сред българската емиграция в Румъния. При нея настъпва раздвижване. Раковски е създал "Привременен закон за народните горски чети за 1867 лето". Същата година четите на Панайот Хитов и Филип Тотю преминават Дунав и нарушават спокойствието на турските управници.
Хаджията - Димитър Николов Асенов, е роден в революционния град Сливен, от рода на Асеновци, който води началото си от средновековното селище-крепост на два часа път от Сливен.
Син е на предприемчив и трудолюбив търговец, в семейството на който царял здрав български дух и борчески традиции. Когато е на две години семейството му заедно с него отива на поклонение в Йерусалим и оттогава малкият Димитър е хаджия.
Сред своите връстници той се налага като буен, смел, с непреклонен характер. Още тогава, в детските игри на война, другарчетата му го наричат Войводата и нерядко подгонените турчета се прибират вкъщи с пукнати глави. Оплакванията срещу малкия немирник зачестяват.
Виден сливенски чорбаджия при една среща на улицата казва на баща му:
- В очите и в деянията на твоя син се вижда жив хайдутин и кеседжия.
Момчето научава това от баща си, един ден отива в кафенето, където чорбаджиите си пият кафето и премятат броениците, и изстрелва:
- Вие ме ковладите пред баща ми, но като порасна, всички ще ви изколя!
Учи се при местния учител, полага старание, но трудно произнася и изписва гръцките букви, затова прекъсва училището и започва да помага на баща си в хана. След нов скандал той напуска града и се пазари за полски пазач, а след това е слуга при Осман бей в Нова Загора.
И отново смела постъпка - разкрива разбойническа ядка под закрила на бея, убива двама от разбойниците и оставя труповете им в двора на самия Осман бей. Беят е обвинен и хвърлен в затвора. Така отмъщава и на разбойниците, и на господаря си!
Поредицата от негови дръзки постъпки в защита на поробените българи продължава. И за никого не е изненада, когато през 1860 г. Хаджията преминава в Румъния. Включва се в малка чета на Панайот Хитов. С това започва революционната дейност на младия поборник. През 1862 г. излиза с чета в Балкана и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 г. е в четата на Стоян войвода от Сливен като знаменосец. След завръщането си в Букурещ се среща с Раковски и бързо спечелва доверието му.
Стефан Тодоров Димов - Караджата, е роден в с. Ичме, сега Стефан Караджово, Ямболска област, в семейството на земеделеца Тодор Димов. Потомък е на два стари и много известни рода. Чрез майка си Каля се родее с прочутия Момчил войвода и с Бимбеловци от с. Факия. В село Ичме баща му е също от прочутия род Узуновци.
За разлика от Хаджи Димитър малкият Стефан има твърде нерадостно детство - остава сирак, а и беднотията е постоянен спътник в къщата на Тодор Димов. Когато Стефан е на 4 години, семейството се преселва в Северна Добруджа, мести се последователно в няколко села и през 1854 г. се установява в град Тулча. В този град е учител патриотично настроеният Енчо Кузманов, при когото Стефан учи известно време и показва прилежание и любов към знанията. Но поради недоимъка вкъщи будният ученик се разделя с училището и помага на баща си, който е пазвантин (нощен пазач).
Като юноша Караджата се слави с неподозирана сила и изключителна ловкост и неведнъж залепвал плещите на земята на турски пехливани. Вероятно по този начин излива омразата си към поробителите. Неговият свободолюбив и непокорен дух му спечелва открити врагове и е принуден през 1862 г. да се прехвърли в Румъния.
Скъсал с мирния живот, попаднал сред емигрантите, без колебание се отзовава в Белград и постъпва в редиците на Първата легия на Раковски. Младият, пъргав и красив Стефан Димов бързо изпъква с личните си качества и става любимият и уважаван Караджата сред новите си другари. След разпускането на легията, дълбоко огорчен и разочарован, Стефан Караджа се прехвърля в България.
Стига Сливенския балкан, прехвърля се в Ямболско и Бургаско и е погълнат изцяло от революционното дело - учредява революционни гнезда, които да набират съратници за предстоящата освободителна борба, събира пари и отново прекосява реката към Букурещ.
През 1864 г. Стефан Караджа заедно с Хаджи Димитър, с когото се запознават чрез Раковски, и с други войводи, преминават с чета Дунав и стигат до Сливенския балкан, за да проучват ситуацията за бъдещото въстание според програмата на Раковски. На 21 май в жилището на Раковски се сформира чета с участието на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която навлиза в България и се отправя към Котленския балкан. През пролетта на другата година от Румъния преминава чета с трима войводи: Желю войвода, Хаджията и Караджата. Така в продължение на няколко години Хаджи Димитър и Стефан Караджа придобиват голям революционен опит и се доказват като истински борци за национална свобода.
Предвижда се през 1867 г. сформирането на няколко чети за едновременно преминаване в България, но планът не се осъществява най-вече заради недостиг на средства. Обаче Хаджи Димитър и Стефан Караджа не се отказват, а решават да обединят четите си и през първите месеци на 1868 г. започват организирането на тази най-голяма и най-добре подготвена чета, достигнала върховете на революционната борба.
Войводите не срещали трудности при набирането на четници. С желание и пламенна готовност се отзовават много родолюбиви чеда на България. Голяма част от четниците били от разтурените легии на Раковски, главно от втората, а Стефан Караджа бил и в двете легии. Основно ядро на четата са емигранти, които имали солиден революционен стаж. Хора като Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Христо Македонски, Димитър Заралията, синовете на пламенната родолюбка Баба Тонка - братята Ангел и Петър Обретенови, и мн.др. били завършени революционери, посветили себе си на предстоящата борба.
Това е първата чета с истински военни командири. Двама от ръководството са професионални военни: Иванчо Христович-Ванката е с военно образование, бил офицер на руска служба, определен е за началник щаб на четата, военен ръководител и писар-секретар; Еремия Петров Българов е подофицер от сръбската армия, с военно образование, също член на щаба на четата. Сам се е нарекъл Българов - от любов към родината.
Двама знаменосци са избрани на двамата войводи: Димитър Николов-Заралията и Георги Чернев. По-малкият брат на Хаджи Димитър - Тодор, 25-годишен, пък е определен за касиер. Посочени са и 12 десетници измежду по-решителните момчета.
За войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа Захари Стоянов пише:
"Тези двамата станаха пътеводна звезда на всичко младо, честно и неокаляно, което пъплеше по Балканския полуостров, което ламтеше за човешка свобода и независим живот. Имената на тия двама войводи се шепнеха с евангелско благоговение".
Когато някои от момчетата попитали двамата войводи имат ли споразумение с братята в родината, буйният Караджа отговорил:
"Ние отиваме да измреме за свободата на отечеството си България и нищо повече. Който желае, нека ни последва!"
Твърде пъстър бил съставът на четата в социално отношение. Около една четвърт от четниците са от семейства на бедни селяни. Част от тях са подгонени от постоянния недоимък, а други бягат от преследването и отмъщението на младите турци. Такъв е случаят с Нено Маринов. Още като дете бил овчар на чуждо стадо, но израства силен и снажен момък. Един ден няколко турчета го нападнали, той се защитава, развъртял гегата и успял да се спаси. И тръгва да се бие не само за личната си свобода, а и за орисията на своите събратя.
Наред с бедните селяни и дребни разоряващи се занаятчии, потърсили препитание в чужбина, се нареждали и заможни търговци. Те отрано емигрирали в Румъния и проявили там природната си надареност, жив практичен ум и не могли да забравят съдбата на поробените си съотечественици.
Четниците произхождат от цялото ни етническо землище - селища от сегашната Северна България, Тракия, Южна България, Македония. Имало и от изгнаническите общности в Румъния. Един от двамата най-млади - 18-годишният Александър Василев, е от изселническо семейство. Роден и израсъл е в Плоещ, но тръгва да умре за България, която никога не е виждал.
Дълго време се протакало организирането на четата. Планът на войводите бил да тръгнат още в началото на месец май, след Гергьовден, но разни спънки се изпречвали и най-вече - недостигът на пари. Въпреки широката обществена подкрепа, наложило се много грижи да положат войводите по събиране на средства за комплектуването и въоръжаването на една бойна единица от близо 130 души!
Месеци наред те обикалят от град на град и молят за доброволни вноски. Хаджи Димитър ръководи подготовката главно в Букурещ и Плоещ, където живее компактна маса българи преселници, които горят с народните въжделения. Стефан Караджа пък набира четници и събира помощи в района на градовете Браила и Гюргево. Но и двамата се оплакват, че най-богатите българи не се отзовават...
Включват се обаче търговци и занаятчии, пламенни родолюбци, които милеят за поробеното отечество. С готовност се отзовават българи-еснафи от Браила, които даряват около двадесет пушки. Когато Райчо Попович от Габрово, търговец в Плоещ, научава за четата, с готовност доставя униформи и оръжие, купено от Русия, и изпраща с благословия по-малкия си брат Иван да се бие за свободата на България.
Възхищение буди постъпката на Христо Дряновски. Трудолюбив и с пъргав ум, в Румъния натрупал завидно състояние, когато удря часът, без колебание продава всичко, предоставя цялото си състояние на революционното дело и сам се посвещава на него.
Отзовали се Никола х. Стоянов, Иванчо Стоянов, Михаил Колони, Георги Найденов. Включва се румънецът Николае Крецо от Букурещ с парична помощ. Но това било все още недостатъчно - най-богатите българи не развързват кесиите си...
Центърът на подготовката е в стопанството на Никола Х. Балкански, родом от Котел, братовчед на Раковски - там се леят куршуми, складира се оръжие, настанени са голяма част от изгонените легисти от Сърбия.
И старанието на самите четници е голямо, но от тях само 5-6 имат възможност да си купят дрехи, оръжие, манерки, лопатки, патрондаши, торби, превързочни материали и мн. др. потреби. Димитър Мънзов похарчил 150 жълтици за облеклото и оръжието си! Но не само той - навсякъде кипи трескава подготовка. Момчетата подхвърлят:
- Ние отиваме на сватба и трябва да бъдем облечени в... сватбени дрехи.
Голяма роля изиграва и идеологическата подготовка на четниците. Те всички са готови да се жертват за Отечеството. Хаджи Димитър дължи на Раковски идеологическото си израстване. Вече не му е достатъчно да мъсти за себе си и за близките си, борбата вече е освободителна мисия. И той, Хаджията, заявява пред един румънски министър, в присъствието на д-р Селимински:
- Аз съм политически хайдутин!
Обучението ръководи Иванчо Христович-Ванката и четата е способна да води модерен за времето си начин на бой с противника, включително и окопаване.
При оформянето на четата Стефан Караджа изпраща писмо до българина Иван Стоянов от Гюргево, в което пише:
"Не преставам да вярвам в сполучването на целта ни и в скоро време в освобождение на Отечеството ни и всеки от нас ще намери наслада и утешение от многовековните страдания".
Четата е стъкмена - 127 души. Двамата войводи са равноправни и все пак някой автори наричат Хаджи Димитър Първи войвода, а Стефан Караджа - Войвода. Те много си приличат, в живота на двамата има удивителни съвпадения. Родени са почти в един и същи ден - Хаджията на 10 май, а Караджата - на 11 май. И двамата през 1840 г. На ръст са еднакви.
Двамата много добре се разбират, взаимно се допълват, те са като едно цяло. И двамата загиват на 28 години, през 1868 година, Караджата - на 31 юли, а Хаджията - на 5 август. И двамата са титани на четническото движение у нас. И не случайно в баладата на великият Ботев, Хаджи Димитър търси духа на Караджата.
Обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е най-добре организираната и най-добре подготвената за предстоящите битки. Тя не си е поставяла за цел да превзема Цариград, но твърдо е вярвала, че има сили и възможности да стигне до Стара планина и там да създаде Привременно българско народно правителство, да подготви условията за други чети, за съчетано действие с въстаналия вътре в страната народ.
В края на юни подготовката е към своя край. И част от боеприпасите са пренесени в чифлика на братя Колони край село Петрошан на двайсетина километра от Гюргево. В град Браила са ушити знамената на четата от Султана Русева.
В началото на юли започват да се придвижват малки групи четници, преоблечени като жътвари, за да не изглеждат подозрително и да не създават проблеми на румънското правителство.
Тази чета е много по-различна от предишните. Войводите са носили със себе си важни документи, съчинени от Иван Касабов, представител на бившия БТЦК, показващи политическа зрялост и самочувствие: Правилник на привременното правителство в Балкана, Прокламация до българския народ, Меморандум до великите сили, Меморандум до султана. Ще избързам да кажа, че след разбиването на четата Иван Касабов отпечатва текста на двата меморандума във в. "Народност".
В последният момент всички обличат униформите: от жътвари стават стройни левенти с тесни беневреци и калпаци с лъвчета и надпис "Свобода или смърт!" Красиви са в униформите си и двамата войводи.
Преди да преминат реката, четниците са строени за полагане на клетва. Иван Христович чете текста и юнаците повтарят. Хаджи Димитър произнася слово:
"Колкото и да сме, ние сме решени да минем на нашето поробено отечество. Нашата цел ще бъде не да превземем Цариград, а да покажем на братята си как се умира за България!"
След това двамата войводи вдигат сабите. Развято е знамето. Дружината тръгва по пътя на безсмъртието!
Реката преплават с гемия и стъпват на българския бряг.
- Това ли е България? Колко хубаво било моето отечество! - възкликва младият хъш, за когото стана дума по-горе, че е родом от Плоещ в Румъния и не е виждал още България.
За по-малко от две седмици четата изминава дългия път от м. Янково гърло, Свищовско, до Бузлуджа, поставена при най-неблагоприятни условия. Лишени от всякаква помощ и подкрепления, четниците водят пет тежки битки с врага, всяка от които е проява на голям героизъм и на завидно военно майсторство.
Бунтовният поход на двамата титани на четническото движение у нас нарушил спокойствието не само на Високата порта, но и на великите сили. За тези герои в борбата за свобода гениалният Ботев написа най-силните си стихове:

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят 
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят.

Посрещнал с възторг новината за обявеното Априлско въстание, поетът повежда чета от 200 души към великия подвиг - свободата на Отечеството!


Хаджи Димитър                                               Стефан Караджа


Второто сражение на юнаците в Карапановата курия                          
Бойният път до Бузлуджа

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"