Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

16 Октомври 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Светът е малък

"Малките" опасни инциденти

Николай Коев

19. Януари 2018 , брой: 13   723   0



Точно в месеците, през които балканските политици преднамерено енергично демонстрираха своята привързаност към евроинтеграция и споделяне на понякога неразбираеми и за самите тях ценности, в северната част на Косово изстрели отнеха живота на местен сръбски политик. Убиец или убийци разстреляха една от активните личности в косовския север Оливер Иванович. Това бе човек с лична харизма, създаващ впечатление на готовност за диалог и компромиси, приобщаван в управленски структури на Сърбия и Косово, но и често недолюбван от свои и чужди. Някои го определят като личност, с която може да се преговаря, и търсят решения в сложния междуетнически косовски конфликт. А други виждат компрометиращи петна в неговото минало, противоречия и непостоянство в политическата му и обществена дейност.
Но както често става не само по нашите географски ширини, след показното убийство в Митровица всички съжаляват и убедително настояват за разкриване и наказване на извършителите. Наред с разследването обаче идва ред и на разсъжденията - на кого или на кои бе нужно да отстранят физически Иванович? И защо това убийство бе извършено точно в деня, когато след многомесечно прекъсване сръбската и косовската страна седнаха отново на масата на преговорите на експертно ниво под егидата на ЕС? Преговори, които се възприемаха като подготовка за дългоочаквания диалог на високо равнище между Белград и Прищина. А дали регионални екстремисти не търсят чрез покушението някакво отмъщение или запазване на съществуващото статукво на организиран хаос и съхранение на своеобразната хранителна среда за своя "бизнес"? И нима местният аспект на проблема може да бъде водещ или все пак става дума за геополитика с използването на известни прийоми за дестабилизация?
Това са само някои от въпросите след покушението, което все пак бързо доведе до оттеглянето на сръбския преговарящ екип от масата на разговорите с косовската страна в Брюксел. Очакван акт, който се възприема болезнено от привържениците на политиката за по-голямо балканско разбирателство, но и вероятно с удовлетворение от противниците му отблизо и далеч. Но ако отстраним хипотетично вътрешните причини за убийството и някои обвинения от критиците на Иванович, то действително изстрелите в Митровица волно или неволно поразяват и далеч по-голяма мишена. А именно - забелязващата се общобалканска готовност да се напусне донякъде политическият провинциализъм и да се открие истински път за самобитен принос на държавите от полуострова в европейското обединение. Което, забелязваме напоследък, в стила на своя централноконтинентален егоизъм съвсем не бърза със своето разширение с определянето на почти обезсърчителен времеви хоризонт за приемането на нови членки. Да не забравяме, от друга страна, и старите, и нови геостратегически линии в региона, който по стара традиция може да се използва ако не като фактор, то като повод за далеч по-сериозно противопоставяне.
А дали в недалечното ни минало безумното босненско кръвопролитие (1992-1995 г.) не бе възпламенено от наглед битов инцидент? Та нима липсваха формални поводи за бомбената атака над остатъчна Югославия през Косовската криза от 1999 г., или подобни инсценировки и от двете противопоставени страни във войната в Босна, или разиграването на опасни въоръжени театрални етюди  в Македония и Турция, пък и в Сърбия след атентата над премиера Зоран Джинджич. Да не говорим за масовата манипулация на масите от страна на Милошевич срещу косовскте албанци и ръководството на Войводина. И още, и още, та без край. Но с прозрачни цели - задоволяване на безмерните властови цели на местни лидери и провокирането на конфликти от суперсилите с амбиции за установяване на свои зони за влияние и да го кажем ясно - управление.
Някои вероятно ще възразят, че сегашната кървава драма в Косовска Митровица едва ли има капацитет за балканска дестабилизация. Вероятно са прави, но ако очакваме бърз ефект от разстрела на Иванович. Имплантирането на допълнително напрежение в лесно ранимите сръбско-косовски отношения обаче са със заряд за бъдещо неблагоприятно развитите на регионалния политически климат. Защото сръбско-косовската рана е трудно лечима и разпростира влиянието си непосредствено върху Македония и не толкова дистанцираната Албания. А когато няколко субекта от балканския държавен пъзел са подвластни на междуетнически и междурелигиозен проблем, вече има предпоставки за по-сериозна и широка конфронтация. При това положение, дори и да не са директни провокатори на опасните процеси, големите играчи на световната политическа сцена с удоволствие биха влезли в ролята на умиротворители и ментори. Но единствено и само от позицията на своя държавен интерес.
Ето защо балканските политици и народи трябва да се пазят от "малките" инциденти, за да не повторят големите грешки от миналото. Затова е необходимо да се действа отговорно и да се мисли, но умно!

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"