Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Септември 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Мирослав Попов:

Равенство на половете или равенство на джендърите?

Крият доклада към Истанбулската конвенция, хората са неинформирани, казва юристът, експерт на БСП по етническите и малцинствените проблеми

Велиана Христова

19. Януари 2018 , брой: 13   837   0
Снимка


- Как мислите, ще настъпи ли успокоение, след като от Съвета на Европа ни обещаха нов превод на Истанбулската конвенция? 
- Спорни моменти около превода на Конвенцията безспорно съществуват, но по-сериозни са проблемите със самия текст. Те не са езикови, а твърде концептуални. Моето първо възражение е, че ни предлагат Конвенцията за ратификация с декламации, че едва ли не оттук насетне след нейното ратифициране на насилието над жени ще бъде сложен край. Защитниците на ратификацията всъщност блокират разговора по същество, разговора за сложните фактически социални реалности. В България има прекалено много насилие и то е неприемливо. Има насилие в домовете, в училищата, по улицата, по магистралите и т.н. Има и в семейството. Обща трябва да е социалноправната философия, чрез която да се понижи агресията в българското общество. Поддръжниците на ратификацията на Конвенцията представят нещата така, сякаш от утре, след ратификацията, започва борбата. Това не е много сериозно. Правилна бе бележката, изказана в хода на европейското обсъждане на Конвенцията преди няколко години, че ако една страна не е инкриминирала насилието над жени, тя просто не е трябвало да бъде приемана - нито в Съвета на Европа, нито в Европейския съюз. 
България може да се гордее с последователно утвърждаване на принципа за равенство между мъжете и жените. В ЕС ние сме страната, която най-рано има закон за равенството на двата пола, още от септември 1944 г., и втори след Италия, които на конституционно равнище го прогласяват през декември 1947 г. Нямаме никакви нормативни проблеми от международноправна гледна точка за защитата на жените от насилие - чрез утвърждаването на конституционното равенство на половете, чрез Наказателния кодекс, чрез законите срещу дискриминацията, за равенството на мъжете и жените и чрез специалния Закон за защита на жените от домашно насилие, приет през пролетта на 2005 г. Възражението ми е, че в досегашните публични изявления по повод конвенцията просто отсъства анализ на действащата нормативна база. 
- Защо вместо за насилието над жени се говори за гейове и лесбийки? Откъде идва проблемът? 
- Ясно е, че това, което могат да направят държавата и обществото, е много повече, от фактически извършваното. Не се осъзнава, че през последните десетилетия в западния свят въпросът за равенството на половете някак неусетно се трансформира във въпрос за равенството на джендърите. По-правилно е да се казва равенство на гендарите - другото е дан към глобалното англицизиране, иначе терминът е по-скоро с латински произход. Спорните пунктове в Истанбулската конвенция са свързани именно  с това - под правна защита и правна санкция да бъдат поставени не просто мъжко-женските отношения, а и другите, наподобяващите ги.    
Алтернативите, поне в нашия западен свят, се оказват или "Лунна светлина", или "Ла-ла ленд". Това е, друго няма. Първият филм бе обявен за победител при раздаване на наградите "Оскар", след десетсекундно тържество на втория. Лентата, която окончателно получи награда, е за пробуждането на сексуално, по-точно на хомосексуално чувство у 15-годишен афроамериканец. Някак антидискриминационен се оказва филмът. Това са алтернативите. Така казва Холивуд. Първият филм не съм го гледал, вторият не ми хареса особено. Вместо да се дискутират публично такива въпроси като полицейската и съдебната процесуална пасивност при случаите на семейно насилие, обществеността се подвежда да привиди като централен "джендърният въпрос". 
- Как се прави тази подмяна?
- Нещата опират до принципа, съдържащ се в чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека - принципа за забрана на дискриминацията. Този ключов за модерната левица текст, ефективно, но не съвсем порядъчно бе усвоен от десничари. Днес особено в България, се игнорира цялото налично и историческо законодателство за правата на жените. Изоставя се като някаква непотребна стара вещ. През последните 15-20 години въпросът за равенството на половете неусетно се трансформира във въпрос за равенство на гендерите. Натрупани са и нормативи, и съдебна практика. Например отпреди двадесет години е решението на Европейския съд за правата на човека по повод разликите в наказателноправното третиране по белега "възраст" при даване на съгласие за секс между хетеросексуални и между хомосексуални лица. Решението на Съда в Страсбург е, че различната изискуема възраст е дискриминация...
- Затова ли се оказва, че ранното еднополово общуване е право на детето?
- За множество подобни решения нашата общественост просто не знае нищо, а те са факт и реално европейско правораздаване. Юридически механизмът е да се обяви някаква разлика в третирането. Игнорира се такъв принцип на антидискриминационното право като този, че не всяко различно третиране е дискриминация. Няма дискриминация, когато въведеното различие има законосъобразна и обществено оправдана цел.
Насилието е сериозен проблем, също както безработицата, бедността или наркоманията. Следва да се подкрепят всички конкретни мерки за намаляването на насилието в българското общество, в частност и насилието срещу жени. Удачно е предложението на БСП да се възстанови правилото, че престъпленията, придружени с насилие над жени, са от общ, а не от частен характер.
В телерепортаж от митинга на привържениците на ратификацията на конвенцията видях плакат "В България съпружеското изнасилване не е престъпление. Конвенцията ще промени това". В правната доктрина до 1990 г. нямаше спор, че съпругът също може да изнасили съпругата, ако тя не желае секс. Като му се противопоставя на предвоенната доктрина, която в България, както и в цяла Европа, е твърдяла, че съпругата не може да откаже интимност на мъжа си - за това са се женили. След 1990 г. с познатия реставрационен патос, това нормативно решение бе иронизирано, като се правеха опити и в това животът някак да се върне назад. Днес с укор ни се казва, че това е въпрос на равенство и именно Истанбулската конвенция го въвеждала. Имали сме нещо доста напредничаво. После сме го оспорили.
- Как изглежда на практика приложението на конвенцията?
- Някои фактори зорко бдят не толкова за нашето целомъдрие, колкото за нашата неинформираност. Да разкажа интересен казус, за който четох наскоро в български специализиран правен сайт. Двама хомосексуалисти живели в двойка. Били бездомници. Намерили пари, купили си алкохол, напили се. Единият легнал на пейката в градината да спи. Другият почнал да го буди, да му иска секс. Легналият отказал. Правостоящият  го убил. С две правни фикции опитни правозащитници ще подведат случая под действието на дискутираната конвенция. Съжителството е брак, двойката е семейство, значи - ето още едно убийство, резултат на семейно насилие. Впрочем, до 1990 г. подобни инциденти по едни щадящи мотиви често се третираха като убийство по хулигански причини.
- Какво още не трябва да знаем и го крият от нас?
- От гражданите на ЕС и особено на България се крие, че след ратификацията на конвенцията срещу насилието над жени от Европейския парламент, всички те имат по принцип правото да сключват еднополови бракове, независимо от това какво пише в националното им законодателство. Такъв е правният ефект на ратификацията. Извън България се говори по-често за граждански партньорства.
    Принципен е въпросът колко дълбоко може да интервенира Брюксел в сексуалните отношения на европейците. Мисля, че фаворизирането на гендарната проблематика някак става за сметка на всички останали социални проблеми. Дискусията по социалния стълб, която се проведе в Гьотеборг, бе напълно подмината от българските медии и от политическите сили. Иначе и в Западна Европа, и в САЩ се стига едва ли не до инкриминиране на ухажването. Никой не е спечелил битка срещу природата. Ако случайно е надделял, се оказва, че е било за кратко и с тежки последици за него самия. Социалният пол, т.е. "гендерът", не може да отмени или замести биологичния. Не може да го детронира.     
- А какво ще кажете за спора в БСП?
- Бях на пленума, изказах се. Вътрешнопартийната опозиция в БСП май се подведе. Ясно е, че някои не понасят Корнелия Нинова и не по конюнктурни причини, но да се обявиш против читавата позиция на Изпълнителното бюро по такъв значим проблем, какъвто е Истанбулската конвенция, не е много прозорливо. Гендерният въпрос скоро отново ще стане актуален общоевропейски въпрос и не точно като въпрос за насилието над жени, а по-скоро под друга някаква форма. Неизбежно е. Европа трябва да се отърси  от някои недостоверни представи за нещата.
- Според мен е скандално, че конвенцията се представя пред обществото у нас без съпроводителния доклад към нея, който обяснява за транссексуалните. 
- Наистина е скандално. Съпроводителният доклад е близо три пъти по-голям по обем от самата конвенция. Проблемът не е само в превода, а е в текста и в контекста. Докладът просто бе скрит. Той трябва да се представи на обществото. Едва след това дебатите ще може да започнат. Иначе те, както е сега, ще текат в условията на неинформираност. Скрит бе и фактът, че конвенцията не може да се преработва, изменя или допълва. Изключително ограничена е възможността, да бъде ратифицирана с резерви. Те са допустими само по несъществени въпроси. Затова мисля, че нищо не налага конвенцията да се ратифицира през тази година. Разумното е сега ратификацията да се отложи за следващата година, като междувременно се проведе спестеният реален обществен дебат. Нужен ни е дебат на гражданите, а не на НПО-тата. Българският закон за насилието срещу жени бе приет през пролетта на 2005 г, по него има вече 12-годишна практика. Тя следва да се анализира и обобщи. От Истанбулската конвенция можем да извадим онези полезни пунктове, които евентуално отсъстват от нашия закон и той може да бъде допълнен.
- Разминава ли се конвенцията с Конституцията ни?
- В нея има поне два пункта, по които може да се спори за евентуална противоконституционност. От Конституционния съд може да се поиска предварително становище по тях. Мисля обаче, че в  близките дни и седмици ще има интензивно съблазняване на патриотични и социалистически депутати. Проправителственото мнозинство може да се подведе и да тръгне по тази линия - ратификация на всяка цена. Би било глупаво. Какъв ще бъде крайният резултат в НС не бих могъл да кажа. Но че правителството сгреши, за да се хареса не знам точно на кого, е факт. 

 
Европейска конвенция за правата на човека
Чл. 14. Забрана на дискриминацията
Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.
 
     
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"