28 Март 2024четвъртък16:45 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антология

Белетристика

Притчи от Христо Ганов

/ брой: 13

visibility 1078

Притча за алчността

Няма нищо по-лошо от това да си стар и беден...
А тази година беше жестока - суша и градушка, глад и мор - и това можеше да доведе до отчаяние дори и него, който живееше живота на просяка, и който мислеше, че вече е изтърпял всичко.
Дни наред не беше слагал залък в устата си, всичко го болеше от глада и той имаше сили само да промълви: "Господи, помогни ми да намеря дори само една коричка хляб, ще бъда най-щастливият човек на земята, нищо друго не искам, само една коричка хляб , господи... " 
И ето,
че по пътя на просяка
се задал белобрад старец - Господ. Той се спрял пред него, погледнал го със сините си очи и рекъл:
- Какво каза, че ти трябва, за да бъдеш напълно щастлив?
- Едно парче хляб, един единствен хляб - почти изкрещял просякът.
И
посочил
Господ
с ръка
търкулналия се на пътя камък, който мигновено станал златен; стойността му щяла да стигне за хляб през целия живот на човека.
Но просякът не се хвърлил върху златото - неговото спасение, както очаквал благодетелят му, а го гледал трескаво в ръката.
- Какво има? - попитал Господ. - Или искаш още нещо?
- Посочи ей онази скала! - задавено изхриптяло обезумялото същество.
Не му станало приятно на Господ, той вече изпълнил желанието на човека, но виждал жаждата в очите му и затова посочил пак с ръка скалата, която на секундата станала златна.
Още повече
се разширили
очите на просяка,
направо щели да изскочат от орбитите, той въобще не мислел за огромната златна канара, която стигала да се изхранят богато хиляди хора, страшни спазми го разтърсвали, хилавото му тяло се тресяло, той напълно и отчаяно забравил състоянието, в което бил само преди минути, и с безумен поглед пълзял в прахоляка към стареца.
- Какво още искаш, човече?
- Ръката ти, Господи!



Притча за бащиния урок


Нещастието никога не идва само...
Той изтърпя наказанието на съдбата да няма деца - смисълът  да съществуваш на този свят - мълчаливият  присмех и  безобидното щастие на онези, които бяха благословени да видят продължението на живота си; безкрайните нощи на сляпото отчаяние; всичко, което може да преживее човек, когато бе чута неизречената му молитва... И се роди този син, който беше всичкото му упование и награда и който тръгна по най-лошия път, съсипа сърцето му, затри всичките му години и го доведе до прага на смъртта.
- Тогава той повика сина си - суетен, красив и безгрижен младеж - в деня на събора на селището, когато улиците и полощадите гърмяха от хора, и му каза :
- Аз вече си отивам от този свят. Мислех, че ти ще бъдещ гордостта и радостта ми, а се оказа най-големият ми срам и най-тежката ми мъка. Нямам време и надежда да те променя, затуй ще направя това, което съм решил: виждаш ли онзи съд, препълнен с вода - ще го пренесеш по всички улици, ще минеш през площада и ще се върнеш тук. Ако разлееш само една капка - ще умреш!     Потреперил синът и разбрал, че родителят му ще изпълни страшната си закана, защото той най-добре знаел, че неговият баща през целия си живот е бил човек на думата. И усетил ужас, смъртно предчувствие го сковало, но срокът започнал да тече, минутите бързали, идвало времето на присъдата и затова с несигурни ръце се отправил към съдбоносния съд. За първи път в живота си той трябвало да извърши нещо абсолютно сам и да го извърши като мъж. И тръгнал, и вървял, обезумял от страх да не падне нито капка, а пред очите му тъмнеел страшният ръб на издутата вода, която всеки миг заплашвала да се разлее...
Гърмели музики, люшкали се хора и танци, гълчава изпълвала всяка улица, познати го поздравявали, гонели се деца като на всеки празник - съборът бил в своя най-весел и най-шумен връх. А синът пристъпвал, вторачен в ръба на водата, събрал всичките си сили, целия си живот, защото се оказало, че страхът от смъртта е по-силен от всичко, което бил преживял до този момент.
Сто пъти умирал и се връщал към живота обреченият баща (защото именно той бил обречен, нали ?) знаейки, че ако само една капка е паднала, той ще убие този недостоен син и ще умре заедно с него. Дали портата е скръцнала, дали шепотът на отчаяните стъпки или може би стиснатата зад зъбите въздишка на сина са го докоснали, но бащата отворил очи и видял как се връща Надеждата, неразляла нито една капка. И тихо попитал сина си:
- Видя ли колко много хора има навън и спря ли се, както друг път, да поговориш с някого?
- Не видях нито един човек, татко, всички улици бяха пусти, аз през цялото време гледах само в съда.
Бащата се усмихнал за пръв път от много години и умрял щастлив, защото знаел, че синът му е спасен.     



Притча за приятелството


Все за лошо ли е това необяснимо предчувствие на родителя?
...Още
с внезапното му появяване
бащата усети тревогата, която проникна във въздуха, нахлу в коридора и връхлетя панически в стаята: лицето на двадесетгодишния му син беше неузнаваемо, очите - пълни със сълзи.
- Татко! - не можа да скрие изхлипването синът. - Толкова съм нещастен, разделих се с най-добрия си приятел, бяхме се заклели винаги да си бъдем верни, никога не съм предполагал, че може да ме предаде, вече не ми се живее, няма смисъл...
- Истинското приятелство е за цял живот, сине. То може да изтърпи всякакви изпитания ...
- Не, не е вярно, не е така, преди малко то свърши пред очите ми. Няма приятелство!
Бащата беше готов да умре за това дете - живота му, повече от живота му! - но уви, сега разбираше, че думите и утешенията са безпомощни. Той много добре знаеше простата и велика истина, че светът се нуждае не от съвети, а от примери...
- Слушай, нали знаеш чичо ти Г...
- Твоят най-добър приятел?
- Иди при него и му удари една плесница. Кажи му... че аз съм поръчал така...
Синът погледнал втрещен баща си и разбрал, че нещо повече дори от него е поставено на изпитание.
Навярно
много дълъг
е бил пътят
между двете съседски къщи; светът на тези мъже пулсирал пред очите на сина, достойните им жестове, мъжкото им и мъжествено приятелство, осветено от многократно проверяваните доказателства на един цял живот. 
И ето,
пред него стоял
наистина най-добрият приятел на баща му, чиято фигура излъчвала естествена сила и великодушие; гордата му осанка справедливо отговаряла на заслуженото уважение, с което неизменно се ползвал този достоен човек.
И като в абсурден
сън
момъкът нелепо замахнал, денят почервенял от обида и позорната плесница отекнала по цялата земя. Гневът залял като полудяла мътна река очите на мъжа, юмруците мигновено побелели от стискане да ги удържи да не отговорят и с окаменялото си лице стоял пред това момче, което обичал като свой син и което единствено от всички хора по света си позволило така да го оскърби.
- Татко ми каза да дойда и да ти ударя една плесница.
Дълго
го гледал мъжът
още по-дълго мислел,
бавно се прибирала в коритото яростната река на гнева... И разбрал всичко.
- Иди и кажи на баща си, че нашето приятелство струва повече от една плесница.



Причта за щастливия човек

Стара истина е, че най-голямото богатство е здравето на човека... И това най-добре разбирал владетелят на най-богата страна в древността, когато тежка болест повалила единственото му дете. И настанал мрак над двореца, хората говорели шепнешком, сякаш да не ги чуят призраците на злото, оглеждали се плахо, смут и тревога се разлели наоколо като гъста мокра мъгла.
Всичко бил готов да даде отчаяният баща - само да намери лек за детето си, смисълът и светлината на живота му.
И тръгнали към двореца най-известните мъдреци, най-прочутите знахари от всички краища на държавата се притекли на помощ, мними и истински лечители поискали не само да се прочуят, но и да получат щедро обещаното владетелско възнаграждение,
но уви!
Детето отивало все по на зле, отровата на най-лошите предчувствия парализирала бащата, а угрозата от смъртта се приближавала с усещането за градоносна буря в средата на жътвено лято,
когато
се явил
непознат
човек
и поискал да влезе при владетеля. Въвели го. Поклонил се. И казал: 
- Господарю, открих средство, с което ще излекувам детето ти... 
- Благословен да си, човеко, кажи ми по-скоро наистина ли си открил такова средство? Нищо няма да пожаля за живота на най-скъпото ми същество на земята.
- Да, има. Трябва само да открия оня човек, който е напълно доволен от живота, който е напълно щастлив - да ми даде ризата си, от нея ще направя лекарството, което веднага ще спаси живота на детето ти.
- Тръгвай веднага! Не се бави нито минута! Ще бъдеш най-щедро възнаграден!
Тръгнал
уверено
непознатият
и веднага свърнал към най-близкия богаташки дом. Та кой друг би бил по-щастлив от богатия човек - помислил си обнадежденият пътник. И още пред огромната порта разбрал, че не е сбъркал: тежка, обкована от метал и сребро, тя недвусмислено говорела за натрапващото благоденствие на стопанина си.
- Не, не съм доволен от живота, не съм щастлив - казал богаташът. Знаеш ли колко много грижи, колко неприятности и страхове имам всеки ден и всяка нощ как да опазя богатството си, как да го умножа... Та аз нямам минута покой, сън не ме хваща, а ти ме питаш щастлив ли съм...
Това не само озадачило, то направо смаяло  непознатия лечител, но той все пак не изгубил надежда: в края на краищата не може да няма в целия свят поне един доволен и щастлив човек...
Но
следващият
също не бил щастлив - вярно, снаха му била добра и работлива, но не донесла толкова богата зестра, колкото очаквал старият скъперник.
Друг
денем и нощем мислел как да заграби земите на съседа си;
четвъртият бил ненаситник и сластолюбец;
петият се топял от завист...
Голяма е земята,
но големи са и страстите и слабостите човешки...
И
съвсем се бил отчаял
непознатият пътник,
когато стигнал гъста гора, след която бълбукала бистра река, простирали се тучни ливади и зелени хълмове, по които кротко пасяло стадото на беден овчар. Млад и силен, той свирел безгрижно на собственоръчно направения си кавал и цялото му същество излъчвало неподправена радост, която спохождала само щастливите хора.
- Да, пътнико, доволен съм от живота си и съм щастлив. Какво повече ми трябва, щом съм здрав, щом мога да работя и имам хляб в торбата? - рекъл усмихнат овчарят.
Светнали очите на непознатия, най-после намерил търсения човек и бил сигурен, че няма да му откаже нищо, защото благият поглед и ласкавият глас издавали добро и великодушно сърце.
- Тогава, моля те, дай ми ризата си и от нея аз ще направя чудотворно лекарство, с което ще излекувам умиращото дете на владетеля ни. Той и двама ни ще възнагради пребогато.
Посърнал
жизнерадостният овчар, руменина избила по бузите му и бавно повдигнал парцаливия си ямурлук, с който бил наметнат.
А под ямурлука - само голото му тяло.
Той дори нямал риза на гърба си...


Христо Ганов е роден на 3.01.1938 г. в село Брест, Плевенска област. Завършва Първа мъжка гимназия, след това - медицина в град Пловдив. Работи като лекар четири години в Ардино. След това е редактор в ДИ "Христо Г. Данов", журналист във в. "Народна младеж", редактор в сп. "Дружба", зав. отдел към Дирекция "Творческа" при ДО "Българска кенематография", референт в Съюза на българските писатели, редактор и отговорен секретар в сп. "Пламък", административен секретар на СБП и главен редактор на алманах "Мизия". Автор е на стихосбирките "Самооткритие", "Същност", "Червени есени", "Времето е път", "Следобед", "Кафяви острови", "Суеверие, наречено Любов", "Антизвезда", "Лирична азбука", "Студеният връх на огъня", "Евангелие за българи", "Цвят и дума", "Потъмнели отблясъциФ, "Случайната сълза в окото", "Вървя към дъжда", том литературна мемоаристика "Животът на думите и думите на живота". Автор е на текста на три музикални оратории на композиторите Александър Йосифов, Александър Текелиев и Милко Коларов и на кантата "България и Русия" на композитора Димитър Николов. Сценарист на 10 документални научнопопулярни филми и филмови импресии. Заслужил гражданин на Плевен.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ