29 Март 2024петък02:12 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Имена

140 години от рождението на П.К.Яворов

Кръстниците на Яворов

Пенчо Славейков измислил псевдонима Яворов, младият поет от Чирпан го харесал

/ брой: 13

visibility 1990

Александър Михайлов

Някои от първите си стихотворения още неизвестният Пею Крачолов изпращал до сп. "Мисъл" (1892-1909), което излизало в София под редакцията на д-р К. Кръстев и играло голяма роля в литературния живот на България. Списанието оглавявал петчленен комитет, в който, освен д-р Кръстев, влизали Иван Ст. Андрейчин, Пенчо Славейков, Кирил Христов и Тодор Г. Влайков. Кореспонденцията и ръкописите се получавали в дома на директора, а редакционните въпроси се обсъждали в стаята на Славейков в ниската му бащина къща.
Преди да се подредят материалите за първата книжка, Кръстев предал на Славейков цял куп стихове, от които Пенчо подбрал най-добрите.
- Ще направим - казал - малка китка от лирически стихотворения, нещо като "Албум", и на първо място ще поставим две стихотворения от някой си Крачолов.
- Крачолов... какво грозно име - засмял се Кирил Христов.
- Колкото е грозно, толкова са хубави стиховете - заявил Пенчо. - Но под тях не може да стои такова име, дайте да му намерим друго.
- Друго име ли? - иронично подхвърлил Андрейчин.
- Някой хубав псевдоним - добавил Пенчо.
- Да му пишем той да си намери, какъвто си харесва - отговорил Кръстев.
- Няма защо да се протака тая работа - намесил се Кирил Христов. - Да му турим ние новото име и ще не ще, ще го приеме.
- Вие-ние... ще го прекръстим - решил Пенчо. И започнал да прехвърля с нисък глас разни имена: Детелинов, Тополов, Яворов... ах, да, Яворов!
- Виж, хубаво е! - съгласил се Кръстев.
- Яворов, така да бъде! - отсякъл Славейков.
От този момент под стихотворенията на Крачолов, непознатият, живеещ някъде в провинцията, поет, които продължавали да се печатат в сп. "Мисъл", вече стояло името П.К. Яворов.
Един ден, когато Тодор Г. Влайков преглеждал в дома на д-р Кръстев кореспонденцията на списанието, намерил препоръчан бандерол със щемпел от Анхиало и в него цяла тетрадка с гъсто написани стихове. На първо място авторът поставил "Калиопа", а в края на поемата - подпис П.К. Яворов.
Поетът с грозното име, комуто Пенчо дал ново, го възприел.
Зачитайки се в "Калиопа", Влайков бил поразен от естествените, меки и игриви стихове и от пламенното чувство, което лъхало от образите и картините.
Бавно и изразително поемата прочел и Кръстев, а Пенчо, малко поприведен, слушал с голямо внимание.
- Хубава, много хубава работа! - възкликнал докторът. - Бива си го тоя Крачол. Има у него божествена дарба. Заслужава името, което му турихме.
След запознанството си с даровития и обещаващ поет, д-р Кръстев издействал Яворов да бъде преместен в София.
Тодор Г. Влайков пише в своите спомени:
"Млад момък, слабичък, малко поприведен, с мургаво лице, с високо чело под буйна смолеста коса, с големи черни и святкащи очи, които често свежда надолу. На устата му трепти свенлива усмивка. Говори тихо и като че се смущава. Ала взрете ли се в погледа му, ще прочетете в него сила и упорство. Кръстев, който го доведе в нашата среда, се отнасяше към него с благосклонно внимание, а Пенчо, като му стисна сърдечно ръката, насърчително го потупа по рамото."


Сантиментални песни от Александър Михайлов

                     На П.К. Яворов

Бялата роза

            Миличка!
            Преди четвърт час предадох на
            слугините в санаториума една малка
            роза за тебе, една недоразцъфтяла
            бяла роза.
         (Из писмо на Яворов до Мина)

Розата недоцъфтяла
е за тебе, мила!
Вземи тази роза бяла,
с листенца от свила.

В нея цъфнал е копнежа
на душата моя -
да цъфтиш от хубост свежа,
да съм радост твоя.

Ти си бялото ми цвете
сред треви зелени.
Музика си в стиховете,
от любов родени.


Унес

Какви ли чувства буйно са горели
дълбоко в твоето сърце, поете,
когато бил си сам, със стиховете
за любовта - епоха надживели?!

Приседнал край безмълвната камина,
извайвал си на своя блян жената
с блестящ, брилянтен пръстен на ръката
и в бяла рокля, с вейка от маслина.

Забравил що е грижи и несрета
и самота, и мъка в самотата,
стоял си в унес тих пред силуета
на приказна вълшебница - мечтата.



Това си ти, любов, това си ти!

Безсъницата в образ на жена,
на бялата възглавница, до мен.
Дъхът й - до червено нажежен,
изгаря ме на нощна светлина.
От пламъци са нейните коси,
очите, жадно впити в моя взор.
Изгарят мисли, търсещи простор -
терзание и жал не ги гаси.

Неканената гостенка до мен,
на бялата възглавница, пламти!
Това си ти, любов, това си ти!
Как дълга е нощта! Не идва ден.

Безсъницата в образ на жена,
мой неотменен жребий, пристан мой
на лъст, душевни бури и покой,
на погледи невинни и вина.
От бога тя е моя сватбен дар
за тази нощ, потайна като гроб.
Дали ще съм покорния й роб
или ще бъда неин господар?

Не си отивай, мой разпален дух!
Без твоя плам не ще се утеша
и безпощадно моята душа
навеки ще замръзне в мрака глух.


Отдадох щедро на живота


Отдадох щедро на живота
копнежи, нежност и любов,
но той ми обеща Голгота
и подир мъките - покров.

Недоразлисти своите пъпки
трендафилът на любовта.
И ето, с вледенени стъпки
утеха носи ми смъртта.

Смъртта с воала пред очите -
печално-тъмния воал.
Нима за нея под звездите
ме беше жребият венчал?!

Отдадох щедро на живота
най-съкровените неща,
но той ми окачи хомота
на горест и на самота.

Светът за мен венци ще сплита,
ако в надгробната ми пръст -
за вечен сън, стои побита
звънлива лира, вместо кръст.


Пейо Яворов




 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ