Къде остана борбата срещу социалната неправда?

Членовете на НС на БСП, гласували против приемането на Истанбулската конвенция на Съвета на Европа, заслужават поздравления за това, че не се поддадоха на натиска и защитиха християнските ценности и традиционното семейство като основа на обществото ни.
Сега манипулациите продължават. Насилват ни да приемем конвенцията срещу насилието на всяка цена. Трябва да сме примерни пред ЕС, де! И много да слушкаме. 
Но ние си имаме действащ закон срещу домашното насилие. Тогава?
А от ПЕС се ядосаха на БСП, че не подкрепила конвенцията. За съжаление е факт, че една част от левите партии в Европа се заиграват с разните там "джендър" (извинете за чуждицата!) движения. Това обаче става за сметка на такива важни теми като социалното неравенство, борбата с корупцията... Няма какво да се чудим, че в Европа все повече симпатии печелят крайнодесните партии, които поне на думи се обявяват за съхранение на традиционните ценности и добродетели. А левите губят своите поддръжници.
Не е вярно, че като лява партия трябва да подкрепим конвенцията. Едва ли обикновеният човек на наемния труд, прибиращ се преуморен вкъщи при семейството си, се вълнува от съдбините на хората с различна сексуална ориентация. Едва ли очаква в училище детето му да се чуди като какво да се определи. Но си задава въпроса защо така несправедливо са разпределени благата в света и защо никой не се наема да промени това статукво. 
И нека не забравяме, че навремето истинските комунисти, които са основавали нашата партия, са се ползвали с името на честни и морални хора, които са се борили за едно по-справедливо и по-морално общество. 
Накрая ще си позволя един виц.
 
Бизнесмен изпаднал в криза и трябвало да съкрати работник.
Първият бил представител на ромското малцинство. Вторият бил хомосексуалист. Третият бил млад интелигентен българин със здраво семейство с две деца. Шефът го погледнал и казал:
- Тях не мога да ги съкратя, защото ще ме обвинят в расова и сексуална дискриминация. Съжалявам, ще съкратя теб.
Младият мъж се замислил за семейството си, което щяло да остане без хляб, и казал на бизнесмена:
- И мен не можеш, шефе! Днес, като идвах на работа, забелязах, че съм започнал да се заглеждам по мъже.

Но и този виц, като повечето неща у нас, е по-скоро тъжен, отколкото смешен.