Пълна бутафория

В държавата на Борисов, където доста неща се решават "на крак", в последния момент, за да бъдат после приети, отменени, променени или отхвърлени, всичко е възможно. Парламентът в тази държава отдавна е загубил ролята си на първостепенен властови център, но дори като обслужващ персонал, съобразяващ се с прищевките на управляващата партия, трудно успява да влезе в час. Така се получи при гласуването на бюджета, който бе претупан за една нощ при второто четене, същото се очертава и по отношение на скандалната Истанбулска конвенция и внесения вот на недоверие.
Двете теми са изключително важни, с широк обществен интерес. Налаганата ни отвън конвенция е направо взривоопасна за бъдещето на държавата, но в ГЕРБ вече са решили, че трябва да бъде приета, затова и обществената дискусия за нея е само проформа. Напълно умишлено тя бе насрочена за 11 ч. на 23 януари, а от 13 ч. в залата започват дебатите по вота срещу корупцията, внесен от БСП.
Ясно е като бял ден, че за някакви си два часа не е възможно да се направи сериозна дискусия, в която да се чуят различните гледни точки на граждани, НПО-та, депутати, министри, институции. Камо ли да се стигне до някакъв що-годе консенсус, който да охлади страстите. В същото време социални мрежи и форуми се тресат от възмущение, а тепърва видни общественици и организации си казват думата. Но кой да ги чуе. В Страсбург Борисов козирува, че въпреки всичко конвенцията ще бъде приета, и то съвсем скоро. Нищо друго няма значение!
Обезличаването на парламентаризма и неглижирането на обществената воля от ГЕРБ са мерило за цялата бутафория, в която живеем. А когато всичко се прави само в името на привилегиите и монопола над истината, който властта си приписва, остава другото решение - това на улицата. То вече започна масово и все повече и все по-бързо, защото търпението в един момент свършва. А най-опасни стават тези, на които вече нищо не им пука.