Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Септември 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Коментари

С лице на дете...

Ева Костова

24. Януари 2018 , брой: 16   365   0



Деца пребиха до смърт бездомник във Варна. Трудно е човек да си представи лицата им, когато ритат и удрят мъжа - безпомощен и невярващ на очите си... Лица на палачи. Дали са били разкривени от демонстрацията на сила, на злоба, на непоносимост към по-слабия? Или са дали израз на безсмислената жалка победа над човешкия живот, като израз на насилие над тях самите? Или просто всичко е било нечовешко забавление, след като и са снимали геройството си?
На 14 и 13 години, представете си! Кого да виним? Родителите ли, които сигурно глава не могат да вдигнат от работа и проблеми, докато други ненаситно само грабят? Институциите ли? За тях отдавна се знае, че са там, където не трябва, и правят това, което често не им е работа. Обществото ли? Че къде е това общество, което гледа собствения си пъп и нехае за ближния? След като може три дни да цъка с език за поредните жертви на кървави престъпления, а на четвъртия да ги забрави. С малки изключения.
Ей, хора, трябва да виним себе си. Защото на непоносимостта сме подвластни всички вече. От върха на т.нар. елит до най-малката брънка от веригата на съвместното ни съществуване. Ние предаваме крепостта си отвътре, после отвън тя лесно се превзема. С простащина, с бедност, с внушения от далечни земи, с лицемерие, с показност и пошлост. С насилие под път и над път, с пиар акции на магистрати и власт. И така полека губим човешкото си лице. Губим мярата си и зажадняваме за мъст. За да заиграят юмручното право и чувството за безнаказаност. Над нечий живот, уви. А и след като животът днес не струва нищо дори за тези, които сме избрали да ни го пазят, какво да очакваме? Може би повече човещина у нас самите? Сигурно така няма да решим изведнъж проблемите. Но все пак помага.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"