Десетте риска през 2018 г.

Ян Бремър
"Тайм"


Днес либералната демокрация е по-малко легитимна от всеки друг период след Втората световна война и световният ред се разпада. През последните 20 години в международната политика имаше много сътресения и кризисни ситуации, но изглежда, че през 2018 година ще се заформи особена ситуация, в която ще бъде заложена неочаквана геополитическа криза, съпоставима с финансовата криза през 2008 година.
Опасността от геополитическа депресия създава фон за 10 основни риска през 2018 година, съгласно данните на изследователския център "Юразия груп", който консултира в сферата на политическите рискове и чийто основател и президент съм аз.

1. Нараства влиянието на Китай

Докато във Вашингтон отсъства съгласувана и последователна политика, правителството на Китай преосмисли външните условия, в които съществува страната, установи в тях нови правила, разработи най-ефективната в света глобална търговско-инвестиционна стратегия и използва китайските технологични компании за прокарването на държавните интереси. Пекин инвестира и разширява своето влияние, обещавайки ненамеса в политическия и икономическия живот на другите страни, които в момента са по-склонни да се присъединят към Китай, да се ориентират към него и да му подражават. Глобалната бизнес среда трябва да се приспособява към новите правила, стандарти и метод. През 2018 година ще стане по-вероятен американско-китайски конфликт, особено в търговията.

2. Възможност за възникване на катастрофални инциденти

След терористичните удари от 11 септември не е имало сериозна геополитическа криза, но днес има много области, в които едно невярно действие или неверен извод могат да провокират сериозен международен конфликт. Опасността от инцидентът е свързана най-вече с конкуренцията и конфликт в киберпространството, борбата около Северна Корея, грешки на бойното поле в Сирия, нарастващото напрежение в отношенията между САЩ и Русия и преместването на екстремистите от "Ислямска държава" от Сирия и Ирак.

3. Технологичната Студена война

Най-ожесточената борба се води за центровете на икономическо влияния при разработката на новите информационни технологии. САЩ и Китай ще се конкурират за първото място в сферата на изкуствения интелект и суперкомпютърната техника, а освен това ще се борят за доминиращо положение на пазара. Страните от Африка, Индия, Бразилия и дори европейските държави ще трябва да решават на кого да се доверят и чия продукция и стандартни да приемат. Раздробяването на общия технологичен пазар създава както пазарни рискове, така и опасност, свързани с нарушение на информационната безопасност, особено на фона на борбата с глобалните вируси на националните компании.

4. Мексиканският фактор

2018-та ще стане решаваща за Мексико, защото преговорите за преразглеждане на Северноамериканския договор за свободна търговия (NAFTA) достигнаха критичен стадий, а мексиканците ще трябва да избират нов президент. Провалът на преговорите няма да означава отмяна на споразумението, но неопределеността относно бъдещето му ще се отрази твърде отрицателно върху мексиканската икономика, отчитайки сериозната зависимост на страната от САЩ. Що се отнася до президентските изори на 1 юли, заради корупционните скандали, дейността на наркокартелите и бавния икономически растеж се засилва общественото недоволство от властите. Необходимостта от промени е аргумент в полза на кандидата Андрес Обрадор (Andres Manuel Lopez Obrador), който олицетворява принципния отказ от благоприятната за инвеститорите икономическа политика.

5. Напрегнатите отношения САЩ-Иран

Доналд Тръмп изпитва неприязън към Иран. През 2018 година ядрената сделка може и да остане в сила, но има сериозна вероятност тя да бъде разтрогната. Тръмп ще подкрепя Саудитска Арабия и ще провежда политика на сдържане на Иран в Сирия, Ирак, Ливан и Йемен. САЩ по-често ще налагат санкции срещу Иран заради тестването на балистични ракети, предполагаемата подкрепа за тероризма и нарушенията на човешките права. Иран ще се съпротивлява. Ако ядрената сделка бъде анулирана, Иран ще форсира ядрената си програма и регионът отново ще бъде изправен пред заплахата от удари от страната на САЩ и/или Израел.

6. Отслабване на институциите

Правителствата, политическите партии, съдилищата, медиите и финансовите институции, които осигуряват мира и процъфтяването, продължават да губят доверието на обществеността, от което зависи тяхната легитимност. През 2018 година популизмът, проявил се при гласуването за "Брекзит" и избирането на Доналд Тръмп, ще даде тласък на опасен неформален популизъм и в развиващите се държави.

7. Неопротекционизмът

Заради активизирането на движението срещу елитите в страните с развита пазарна икономика политиците са принудени да променят подхода към глобалната икономическа конкуренция и те заемат неотстъпчива позиции, използвайки тактиката за изтощаване на противника. В резултат се увеличава изолацията и отчуждеността. Неопротекционизмът създава бариери не само в обработващата промишленост и селското стопанство, но и в цифровата икономика, и в иновационните отрасли. Новите бариери са по-малко забележими: вместо търговски мита и квоти, днес най-предпочитани са такива инструменти като ограничителните мерки вътре в страните и в обединения между тях, програмите за финансова помощ, дотациите, субсидиите и изискванията да се купува продукцията на местни производители.

8. "Брекзит" главоболията на Лондон

Великобритания изпитва сериозни трудности както заради трудните преговори по излизането от ЕС, така и заради рисковете от вътрешнополитическа криза. Що се отнася до "Брекзит", принципът "нищо не е договорено, докато не бъде всичко договорено" ще се превърне в причина за безкрайни спорове за дреболии между представители на двете страни и сред представителите на всяка от тях. Що се отнася до вътрешната политика, ходът на процедурата за излизане от ЕС може да доведе до оставката на премиера. Ако това се случи, мястото на Тереза Мей най-вероятно ще бъде заето от политик консерватор, който ще се придържа към по-твърда позиция, което значително ще усложни преговорите по член 50 (от Лисабонския договор - бел.ред). Или пък след нови избори Мей ще бъде заменена от лидера на Лейбъристката партия Джеръми Корбин.

9. Политиката на идентичност в Южна Азия

Ислямизмът в някои части на Югоизточна Азия е източник на местни форми на популизъм, което е най-видимо в Индонезия и Малайзия. Недоволството на етническите китайци, които в няколко държави притежават непропорционално голям дял богатства, напоследък рязко се засили. Преследването на мюсюлманското малцинство рохиня в Миянма предизвика хуманитарна криза. Догодина в Индия ще има избори и за засилване на позициите си премиерът Моди може още от тази година да използва национализма, прикривайки радикализираните елементи в обществото, които се стремят да насочат своя удар срещу мюсюлманите и индусите от низшите касти.

10. Безопасността на Африка

През 2018 година негативните последици от дестабилизирането на периферията на Африка (Мали, Южен Судан, Сомалия) ще се разпространяват върху основните държави (Кот д'Ивоар, Нигерия, Кения, Етиопия). Основните заплахи са свързани с войнствеността и тероризма. Чуждестранните партньори, които в миналото помагаха да бъдат стабилизирани държавите, днес са объркани. Кения, Нигерия, Уганда и Етиопия се сблъскват с необходимостта да отделят повече средства за безопасността си във време, когато техните правителства трябва да съкращават разходите, а терористичните актове може да се отразят негативно върху настроенията на чуждестранните инвеститори.

Китайски строителни работници минават пред огромен плакат, показващ как ще изглежда столичният бизнес район с небостъргачи, който те изграждат
Снимка Бгнес