Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Юни 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

На първа страница

Кога ЕС ще накара Киев да спазва Минск-2

Европейският бизнес търпи щети и губи ползи заради саботажа на Минските споразумения от Киев. Какво може ротационният председател?

Юри Михалков

30. Януари 2018 , брой: 20   725   0



В речта си пред Европарламента за приоритетите на българското председателство, премиерът ни Бойко Борисов увери, че "ще се опитаме да търсим нормализиране на отношенията с Русия".
"По темата Русия има страни, които искат падане на санкциите, а други са изключително остри и искат задълбочаването им", посочи още той. И добави, че  задачата за нормализиране на отношенията надскача много възможностите на България, поради което решението трябва да бъде общоевропейско. Очевидно, премиерът ни си дава сметка, че санкциите заради конфликта в Донбас нито ще отслабват, нито ще паднат при нашето председателство. И все пак България може да направи нещо много важно. Кое е то?
За да стигнем до него, трябва да започнем по-отдалеч. Противниците на санкциите твърдят, че те трябва не само да останат, но и да се засилят, защото руската страна нарушава Минските споразумения от февруари 2015 година за регулирането на конфликта. Най-отявлените привърженици на санкциите са Полша, трите балтийски държави Литва, Латвия и Естония, също и Холандия. Великобритания отпада заради "Брекзит".
Какви са доводите на противниците на санкциите? Според изследване на Института за световна икономики в Кил (Германия) стойността на санкциите срещу Русия през 2014-2015 е възлязла на 97 милиарда евро. В страните от ЕС са били закрити около 400 000 работни места през 2015 година.  Заради санкциите са се изпарили 5,3 млрд. евро от приходите на страните в ЕС от аграрния износ, разкри европейският комисар по земеделието Фил Хоган. Ембаргото е нанесло на италианските производители щети за 7 млрд. евро и 200 000 италианци за загубили работа заради санкциите. Пропуснатите пък ползи за 37-те страни, които въведоха санкциите, набъбнаха до 60,2 милиapдa eвpo, посочи дoклaд нa фpeнcкия Изcлeдoвaтeлcки цeнтъp зa световната икoнoмикa.
В антисанкционния лагер са Германия, Франция, Италия, Кипър, Унгария, Чехия, Словакия, Кипър, Финландия, че дори и далечна Испания. С една дума, противниците на санкциите са в солидно мнозинство.
Има обаче и още един довод срещу  санкциите - самата Украйна, поведението на управляващата й върхушка. Минските споразумения, известни още като Минск-2, бяха договорени през февруари 2015 г. от Германия, Франция, Русия и Украйна (т.нар. нормандска четворка). Те предвиждаха първо спиране на огъня, изтегляне на тежките въоръжения от фронтовата линия, наричана по-миролюбиво линия на съприкосновение, а също размяна на военнопленници. Второ, задействане на политическия процес, който да доведе до широк автономен статут на провъзгласените Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР). И трето, след изпълнението на първите три фази да се пристъпи и към последната фаза - Киев да поеме контрола по границата на тези региони с Русия и така да възстанови суверенитета си върху цялата украинска територия.
Специфичното бе обвързаността на всички тези положения. Етапите са "закачени" един за друг - не може да се мине към следващия, без да е изпълнен предишният или предишните. Примерно не може да се мине направо към последната, четвъртата, фаза, без регулирането да е минало през предишните три. Минските споразумения бяха признати от международната общност, включително от ООН и Запада, като политическия инструмент за регулиране на конфликта.
В споразуменията бе сложена и времева рамка - до края на 2015 година. Тоест ако договореностите бяха спазени, днес кризата щеше да лежи в някой архивен файл, а Украйна нямаше повече да кърши пръсти, че не контролира границата си с Русия или пък не е възстановила териториалния си суверенитет.
Какво обаче се получи? Няма реално и движение напред по нито един от пунктовете. И вината затова изцяло е на Киев. За да не бъде куха тази констатация, ето няколко данни. Няколкото сключени примирия бяха постоянно нарушавани от Киев, не минаваше и седмица без съобщения, че Украйна подлага на обстрели

не само военни цели, но и граждански обекти

Ето само два примера от различни календарни периоди след 2015 г.  Миналата година на 28 юли, 3 и 4 август украинската армия е подложила на обстрел със забранени от споразуменията тежки въоръжения граждански обекти в един град (Първомайск), един район на град Донецк и в село от градски тип (Старомихайловка). От тези обстрели са ранени четирима души, разрушени са и къщи. По-миналата година на 10 септември украинската армия е извършила 2903 обстрела срещу ДНР - тоест толкова пъти е нарушила споразуменията. Ударени са били 13 населени места по края на линията на съприкосновение. Частично бе разрушено едно училище. На 2 декември 2016 г. ДНР информира, че през ноември украинската армия е извършила 28 000 нарушения на споразуменията с обстрели, включително от ракети, артилерия и танкове. През целия ноември на прицел са били взети 24 населени места, повредени са 47 къщи.
Статистиката на ООН показва, че във вече 4-годишния конфликт са загинали 10 056 души. От тях 3500 са мирни жители от ДНР и ЛНР. Ранените са 23 500, от които мирните жители са над 6000 души. Между другото сред жертвите има и деца - 68 убити и 183 ранени. Това е в пъти повече от жертвите или потърпевшите от ислямисткия тероризъм в Европа. Украинската пък страна е дала 2600 убити и над 9000 ранени военнослужещи. Тоест при нeя няма загинали или ранени сред гражданското население. 
В интерес на истината разбунтувалите се ДНР и ЛНР също стрелят, убиват или раняват украински войници. Но, първо, нито ДНР, нито ЛНР са инициаторите на нарушенията - те са провокирани да отвръщат на огъня.  Второ, ДНР и ЛНД не са заинтересовани от нарушенията, съответно от продължаването на конфликта. Хората там живеят под постоянен страх и ужас, че украински снаряд ще отнесе къщата им, ще удари блока им, ще попадне в хола им, докато гледат телевизия, ще ги разкъса или осакати, докато се връщат от пазар. Кой ли не би искал мир? И животът да се върне в спокойното и нормално русло отпреди конфликта!
И трето, ако се налага да стрелят, ДНР и ЛНР вземат на мушка само военни цели. Те не стрелят по болници и друга гражданска инфраструктура. Не осакатяват деца, които ритат топка в училищния двор, както се е случвало при украинските обстрели.
Пиер Малиновски е 30-годишен френски историк, който през март 2017 г. посети Донецк, където изнесе лекция за Първата световна война в Донецкия технически  университет. Коренът му е от западната част на Украйна, дори до границата с Полша - все антируска територия. Но историческите урагани от миналия век са отвяли семейството му във Франция. Ето какво каза той след завръщането си в Париж:
"Бях потресен от видяното и най-вече от това, че украинската страна води

съзнателно, преднамерено огън по гражданското население

Необходимо е западните политици са проявят мъжество и да посетят този регион. Това ще им позволи да се запознаят на място с положението".
Бойко Борисов има черен пояс 7-ми дан по карате. Не би трябвало да му липсва мъжество, за да отиде в Донецк. Ако ли пък смята, че работата не опира до кураж, а до дипломация и политическа целесъобразност, тогава да прати първата ни дипломатка Екатерина Захариева или пък военния министър Красимир Каракачанов да се запознаят на място с положението - нека отидат в Киев, но и в Донецк или Луганск. Ако ли пък смята, че и това някак не се връзва с висшата политика, да прати там техни заместници или висши ресорни служители от двете министерства. И не просто да ги прати, ами да изиска от тях да направят досие на Украйна за нарушенията на Минските споразумения. Ето това е онова важно нещо, което България би могла да направи като европредседател. И с което без съмнение ще я запомнят. Това че нормализирането на отношенията ЕС-Русия надхвърля възможностите на страната, не означава, че не трябва да се състави досие за украинските нарушения на Минските споразумения.
Защото какво се получава? ЕС твърди, че санкциите не могат да отслабнат, защото не се изпълнявали споразумения. Само че те не с изпълняват заради саботажа на Украйна. И излиза, че заради нейните нарушения го отнася една, примерно, Италия, която е загубила 200 000 работни места от санкциите. Отнасят го и други страни от ЕС с пропуснатите ползи от бизнеса с Русия.
Или пък премиерът ни няма да се реши на тази стъпка, за да не засегне Доналд Туск след прочувствената му реч на български в Народния театър - председателят на Европейския съвет е сред "ястребите" за Русия, съответно и за санкциите. Или няма да се реши, защото ще му скръцне със зъби по телефона американският посланик.

Между другото кликата Киев извършва държавен тероризъм

спрямо населението в ДНР и ЛНР. Това също трябва да влезе в досието. В дебелите книги пише, че терминът "тероризъм" произлиза от латинската дума terrere - "плаша". За Вашингтон тероризмът е предумишлено и политически мотивирано насилие, извършвано срещу мирно население. И протежетата му в Киев правят точно това - целенасочено и умишлено обстрелват жилищни райони и граждански цели, целенасочено търсят повече жертви и всяване на страх сред населението, за да го подчинят на политическите си цели и да преформатират етническия му код. 
В досието задължително трябва да влезе как Киев саботира не само военната, но и политическата част на договореностите. Върховната Рада прие закона за особения статут на ДНР и ЛНР, но той още не е влязъл в действие. Приет бе закон за амнистията на участниците в бойните действия, но той не е подписан от президента Петро Порошенко. Киев се задължи да извършва социална и икономическа реабилитация на ДНР и ЛНР, но вместо нея им наложи енергийна и транспортна блокада. Според Пиер Малиновски целта на блокадата бе "максимално да се усложни" животът на населението в ДНР. Между другото Париж настояваше Киев да снеме блокадата.
Освен това управляващата клика прибягваше до какви ли не номера и хватки, само и само да провали Минските споразумения. В един момент претендираше да се изпълни само последната точка от тях - без предишните. От месеци тя лансира предложението за разполагане на миротворци на ООН в Донбас, но по границата с Русия, а не по линията на съприкосновение, където всъщност би трябвало да им е мястото, за да спрат най-после с обстрелите и нарушенията на споразуменията. Няма да допуснем нова Сребреница, така президентът Владимир Путин разкри "невменяемостта" на това предложение.
А последната политическа диверсия бе приетият този месец закон за реинтеграция на Донбас. От закона е отпаднало приоритетното значение на Минските споразумения за регулиране на конфликта. Той дава на президента правото да използва въоръжените сили в мирно време, тоест узаконява използването на сила срещу ДНР и ЛНР, без да се обявява война.
Отпадането в закона на Минските споразумения показа на целия свят, че Киев не възнамерява да изпълнява задълженията си по тези споразумения, коментира не кой да е, а Виктор Медведчук, който е украински представител в подгрупата по хуманитарните въпроси на Контактната група. Той изигра решаваща ролята за размяната неотдавна на военнопленници. "Парламентът... със собствените си ръце

слага кръст върху мирното регулиране на конфликта"

изтъкна още лидерът на партията "Украинският избор". А според известния украински политолог Михаил Погребински законът е стъпка към ескалация на конфликта в Донбас. Между другото, ако премиерът ни или който и да е друг представител на българските власти сметне за достатъчно да отиде само в Киев, а не и в Донецк, задължително трябва да се срещне с Медведчук и Погребински, както и с ръководството на парламентарния Опозиционен блок. Ако, разбира се, искат да се доберат до истината, да съставят пълноценно украинско досие и съответно да са полезни за мнозинството в ЕС.
Във въпросното досие задължително трябва да влезе и принципната позиция на българския президент Румен Радев, според когото проблемите в Донбас трябва да бъдат решени само въз основата на Минските споразумения
Досието на Украйна трябва да включва и обяснение за нейното поведение. Едната причина е, че политиката в Киев в момента се форматира от фашизоидни националисти, които искат да изкоренят всичко руско в страната си. Въпреки, че 51% от украинците смятат руския народ за братски съгласно последното проучване на киевския Център за политически и икономически изследвания Разумков. Другата причина е, че кликата около президента Петро Порошенко прави бизнес и трупа печалби от военните контракти. Затова "властите правят всичко, за да се задълбочи военното противопоставяне", добави депутатът Вадим Новински от споменатия вече Опозиционен блок. (И него е хубаво да чуе българското европредседателство.)
На теория с такова досие България би могла да предложи

два варианта за общоевропейско решение

- или отслабване/отпадане на санкциите след половин година, когато ще изтече председателският й мандат, или пък санкциите да продължат с още 6 месеца, но след това да отпаднат, ако Украйна не изпълни Минските споразумения. Това обаче е на теория. На практика подозирам, че управляващите ни ще се скрият зад удобното обяснение, че такъв подход надхвърля възможностите на страната.
Дори и да е така, все още има полезен ход. Страната ни може да представи досието на Украйна в Европарламента, Европейския съвет и Еврокомисията. Ако пък реши, че и това надхвъря възможностите й, нека предаде досието на следващия европредседател Австрия. Тази авторитетна държава е сред най-настъпателните поддръжници за отслабване и снемане на санкциите. Във всеки случай нейни компании въртят бизнес с Русия. Габаритите на Австрия са такива, че тя би могла да развие щафетата с украинското досие до общоевропейско решение срещу санкциите. Ето как страната ни може да изиграе важна роля, ако, разбира се, иска да бъде полезна за мнозинството, за европейския бизнес и в Черно море да плават яхти и лодки, а не военни кораби.

Тези мъже от село Луганская се опитват са утешат своя съселянка, загубила близки след поредния ракетен обстрел
снимка БГНЕС

 
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"