Актуализираната Стратегия за национална сигурност е признание за провала на управляващите

Кольо Милев е роден на 26 юли 1953 г. във варненското село Рудник. През 1976 г. завършва Висшето народно военно училище във Велико Търново със специалност подемно-транспортни, пътно-строителни и специални машини - инженерни войски, а през 1983 г. и Военната академия в София. До 1996 г. е командир на Инженерно-сапьорния полк в с. Сотиря. През 2001 г. завършва Генералщабния факултет на Военната академия в София. През 2006 и 2007 г. е главен координатор на поделенията от БА, участващи в борбата с наводненията по р. Дунав. Командир на 55-а Инженерно-сапьорна бригада (2002-2008). От 1 юли 2008 г. до 3 май 2010 г. е командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада. В периода 8 ноември 2011 - 30 октомври 2015 г. е кмет на Сливен.
Депутат в 44-то НС, член на групите за приятелство на България с Русия и САЩ. Член е на Съюза на запасните офицери.

"Правителството прие национален план за поетапно увеличение на разходите за отбрана, който обаче не се приема еднозначно"

"Има трайна тенденция към повишаване на общата несигурност в международен план"

Интервю на Спирдон Спирдонов

- Г-н генерал, в парламентарните комисии се обсъжда и предстои да бъде гласуван в пленарната зала проектът на актуализираната Стратегия за национална сигурност? Какво е вашето мнение за предложените от правителството промени?
- Това беше едно от решенията на Консултативния съвет за национална сигурност при президента от края на май м.г. Има определено закъснение във времето. Трябваше Народното събрание да гласува проекта до края на декември. Това не е толкова безобидно, защото средата на сигурност у нас и зад граница е много динамична, рисковете и заплахите непрекъснато се променят, възникват и нови.
- Това не накланя ли везните към нова стратегия?
- Въпросът е основателен. Той се нуждае от задълбочено изясняване. Който прочете пространствените обяснения за променената среда на сигурност, би се съгласил с аргументите за разработване и приемане на нова стратегия. Има, разбира се, и обяснение за настоящото решение. Вероятно управляващите не искат да си признаят, че приетата от тях през 2011 г. стратегия не работи и сега отиват само на актуализация.
- Има ли в самия проект на правителството аргументи, които са в полза на нова стратегия?
- На 14 страници се обяснява, че има сериозни изменения в стратегическата среда на сигурност. Досегашните рискове и заплахи се засилват и възникват нови. Характерното в досегашния текст на стратегията, че всичко навън е спокойно и не създава проблеми на страната, вече не работи. Авторите на променените текстове са записали, че има трайна тенденция към повишаване на общата несигурност в международен план. Подчертава се, че тя се отнася и за Черноморския регион, и за Източното Средиземноморие. Това е вярно, но и много тревожно.
- Какво ви прави впечатление във вътрешен план?
- Прави впечатление нелогичността и непоследователността в констатациите и изводите. Външната среда на сигурност се определя като тревожна, но според проекта това като че ли не влияе на вътрешната. Държавата се развива нормално, демократичните институции и порядки функционират, пазарната икономика е във възход, социалната справедливост тържествува, макар, че народът живее зле. Едва ли не се прави изводът, че няма заплаха за единството на нацията. Тогава би могло да зададем другия въпрос, а именно: защо актуализираме стратегията.
- Все пак има посочени вътрешни заплахи. Като корупцията например.
- Да така е. Но забележете. Посочва се, че корупцията, и в частност корупцията по високите етажи на властта, е един от основните проблеми на съвременното българско общество. Съгласен съм с това. Ще цитирам още един текст "Непосредствена заплаха за националната сигурност представлява задълбочаващата се демографска криза, наред с негативните последици от нея в почти всички сфери на българското общество." И с това съм съгласен. Тези констатации обаче са признание за провал на управляващите. Това са заплахи за националната ни сигурност, които трябва да се регулират от държавата.
- Виждате ли решения за развитието на Въоръжените сили?
- Едва ли един такъв документ трябва да дава конкретни решения и да отива към детайлите. За развитие на отбранителните способности на страната и на Въоръжените сили се приемат програма и план. Те са с хоризонт до 2020 г. На заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при президента в началото на годината бе поставен въпросът за разработване на Програма - 2030. Обнадеждаващ е текстът, който посочва, че до 2024 г. 2 процента от БВП трябва да бъде за отбрана. Не виждам обаче конкретни мерки и гаранции за постигане на тази цел.
Правителството прие национален план за поетапно увеличаване разходите за отбрана, който обаче не се приема еднозначно и вече беше решено през септември да бъде актуализиран. Факт е, че модернизацията на армията буксува, а кандидатите за войници стават все по-малко. По всичко личи, че прокламираното увеличение на военните заплати няма да доведе до необходимите резултати, защото то не отговаря на очакванията и на пазара на труда.
- Ако не успеем с модернизацията, какво следва?
- Следва оня текст в стратегията, който казва, че България трябва да има готовност за изпълнение на дейности по поддръжка като страна домакин по приемане на съюзни сили. Както казват, тук е скрито птичето. Какво означава това в стратегията не се разкрива. Дали пък то няма да бъде основание в бъдеще у нас да бъдат трайно разположени съюзни сили и средства?
Впрочем има и други текстове в това отношение, които будят подозрения или най-малкото се нуждаят от разяснения.
- Кои са те?
- Записано е например, че въоръжените ни сили, заедно с въоръжените сили на останалите ни съюзници, са гарант за суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната. Това е в противоречие с Конституцията, която регламентира, че "Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост". Т.е. единствено те.
В Закона за отбраната и Въоръжените сили също е посочено, че "Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост." Няма друга страна, в която чужди сили, макар и съюзници по договор, да носят тази отговорност наравно със собствените й. Защото подобни разбирания поставят под въпрос и очакванията, както е посочено в закона, за поддържане на способности за предотвратяване, възпиране и отговор на възможните заплахи срещу Република България и съюзниците й за постигане на целите на националната политика в областта на отбраната.
- Какви са вашите препоръки?
- Като генерал и член на Комисията по отбрана смятам, че предложеният проект трябва да се анализира задълбочено, да се изчистят противоречията и текстовете, които по-скоро биха накърнили националната ни сигурност и едва след това да се пристъпи към обсъждане и гласуване от цялото народно представителство.