Сбогуване с големия диригент Крикор Четинян

Проф. Стефан Драгостинов

В подобни скръбни случаи човек, струва ми се, трябва да сподели нещо дълбоко лично. Това и ще сторя. Бяхме приятели. И съмишленици. Дълги години. Запознахме се през пролетта на 1970-а в шах-клуба на консерваторията. Пет-шест години по-късно, след един концерт в зала "България", на който певиците от ансамбъл "Филип Кутев" представиха моя песен, Крикор дойде да ме поздрави: "Напиши нещо специално за нас, за моите момичета." Вече бе основал знаменития си женски хор при Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив.
През есента на 1976-а неговите момичета изнесоха в зала "България" незабравим концерт, представяйки пред столичния музикален елит премиерни хорови творби от т.нар. "Пловдивска школа" начело със Старейшината им, ректора на ВМПИ проф. Асен Диамандиев. Залата бе фрашкана с публика; из кулоарите вече се беше разчуло, че ще се случи нещо "по-така", екстраординерно! На финала на концерта, с две песни от Иван Спасов - "Мехметьо" и "Два тъпана бият", маестро Четинян и неговите гласовити момичета взривиха залата.
Всъщност кое бе онова по-необикновено нещо, което се случи в тази паметна вечер на 19 ноември 1976-а, освен феноменалното изпълнение на Четиняновия хор? За първи път български хор дръзваше да покаже съвременна българска хорова музика извън стереотипа на т.нар. "соцреализъм" и открито да демонстрира привързаност към "формалистични" течения от популярната в цял свят съвременна Полска школа. Но най-симпатично шокиращото бе, че нашумялата тогава "формалистична" Полска "алеаторика" чудесно си "пасваше" с родната българска фолклорна песенна традиция, а основните "подкокоросници" Иван Спасов и Крикор Четинян убедително "на дело" доказаха това.
Няма как да забравя онова, което се случи в оная паметна вечер в зала "България". Бях на първи балкон. От дясната страна, в "ръкава" и ложите седяха поне половин дузина мастити хорови диригенти и много внимателно слушаха. И когато маестро Крикор Четинян - образно казано - от "тишината" изтегли алеаторната нишка на "Мехметьо" и наченаха да се преливат "едно в друго" блокове от багри и полутонове в нечувана дотогава, шеметна звукова картина, диригентите, до един, станаха от столчетата си и се облакътиха на парапета, протегнали глави взорно напред... да видят как, аджеба, се прави това чудо. От този звезден миг нататък хорът на Крикор Четинян оглавява авангарда в българското хорово изкуство.
Последват какви ли не шеметни творчески полети - безапелационно първо място на международния хоров конкурс "Нека народите пеят", организиран от БиБиСи в Лондон, поредица от "златоносни" участия на фестивали и конкурси като "Варшавска есен", "Охридско лято", Пролетния музикален фестивал в Будапеща, "Гласовете на Европа" - Италия, Хоров симпозиум, Ванкувър - Канада, Новогодишен музикален фестивал, София... В това звездно пътуване Маестрото неколкократно се обръща към мен: "Моля те, Стефко, напиши нещо за нас!"
През есента на 1978 г. спечелих международния конкурс по композиция в Холандия "Гаудеамус" с кантатата "Панаирът", известна още като "Политемпи 1". Пиесата бе за 3 хорови групи, пеещи едновременно в различни темпа, дирижирани от трима диригенти, темпово "координирани" посредством току-що създадената от младия композитор Илко Кожухаров апаратура "фотополиметроном", апропо, също представител на Пловдивската школа. В онуй старо време, освен нас двамата с Илко Кожухаров, по "контролираната политемпия" за кратко залитна и Божо Спасов. Кико Четинян видя партитурата на "Панаирът" и отсече: "Напиши ми, моля те, точно такава пиеса - ефектна, бравурна, с българско звучене, но... за двама диригенти."
Така "навръх" Новата 1980 г. се пръкна идеята за кантатата "Политемпи 3". Имах и поставен изричен срок, впрочем, твърде кратък. През юли същата година Крикор Четинян предвиждаше да участва със своите "златни" момичета на авторитетния международен хоров конкурс в Дебрецен и "Политемпи 3" следваше да бъде основна конкурсна пиеса, както се казва - "биячът". Наченах скорострелно да пиша (по онуй време ксероксът все още беше "кът"), написвам 2-3 партитурни странички и звъня на Кико по телефона: "Ало-о, изпращам ти нотите с обедния влак за Бургас, на гара Пловдив търси началник-влака." Тичам на гара София, предавам нотите на началник-влака (примерно, Петров - питам го за името) и хвърча обратно отново да звънна на Четинян, за да потвърдя часа (и коловоза) на срещата. И така 4-5 пъти. И нито веднъж не се случи "издънка". Има си хас - пословична бе стриктността на Маестрото.
На 9 юли в Дебрецен се състоя Световната премиера на "Политемпи 3". Първа награда за дамския камерен хор при ВМПИ - Пловдив, с диригент Крикор Четинян. Част от членовете на журито са смутени от това нечувано и невиждано дотогава политемпично надпяване на различни хорови групи, случващо се за първи път в историята на световното хорово изкуство. Един от тях дори възкликва в пресата: "Дяволска музика!" Какъв по-достоен комплимент!
Три години по-сетне знаменитите пловдивски момичета под ръководството на Маестрото, с асистентството на Сашка Тороманова и Дияна Райчинова, изпяват и кантата "Панаирът - Политемпи 1". През всичкото това време те шестват из целия свят. С турнета, звукозаписи.
Паметен ще остане "Варшавският триумф" на българската хорова музика през септември 1985 г., на международния фестивал за съвременна музика "Варшавска есен". След концерта корифеят Кшищоф Пендерецки, обръщайки се към маестро Крикор Четинян и присъстващите гост-композитори от България, произнася знаменателните думи: "Щастлив съм да бъда сред българските си колеги и да ги поздравя за успеха на талантливите им творби. Възхищавам се на невероятния български женски камерен хор. И искрено ви завиждам, че съвременна България има толкова богата ортодоксална и фолклорна традиция."
Спомням си един интересен детайл: в по-късните години, някъде "в движение", на Крикор Четинян много му допадна популярната песничка "Баба лук посела", която бях написал специално за моите "Драгостинки". "Даваш ли ми я, Стефко?" "Давам ти я, Кико." И само след седмица Четиняновите "какички" пожънаха луд триумф с моята сееща "бабичка". Именно тогава "Четинянките" ги кръстих изрично "пеещ отряд за бързо реагиране". "Четинянките" пеят поне на дузина езици: от български и руски до английски и френски, от старо- и новогръцки до латински и иврит. През годините са изпълнени стотици произведения - от Барока до музиката на ХХ век; "поменикът" с български автори е внушителен - дано не пропусна някого: песни от Александър Текелиев, Асен Диамандиев, Георги Костов, Димитър Петков, Здравко Манолов, Иван Димов, Иван Спасов, Красимир Кюркчийски, Любомир Пипков, Милко Коларов, Николай Кауфман, Стефан Драгостинов, Стефан Мутафчиев, Филип Кутев... Много от творбите са създадени специално за знаменития женски камерен хор, като песните на Иван Спасов. Други пък са "знакови произведения" - като "Гласовете на равнината" от Константин Илиев. Нагоре. И все по-нагоре! Това е стремителният творчески път на Маестрото и неговите момичета. Това е Крикор Четинян! И неговата знаменита хорова школа!
...
За сетен път се видяхме преди месец, на 31 декември, в навечерието на Новата година. Навестих го в слънчевия му дом, превърнат в Academiae Musicam. Коварната болест го мъчеше от дълго време, беше сковала ръката му, но не бе оковала духа му. Побъбрихме. Размечтано ми сподели плановете си за 2018-а. Подари ми последния "троен" компактдиск, посветен на 40-годишнината от създаването на знаменития му женски камерен хор. "Тука, в диска, има и две твои неща: кантатата "Политемпи 3" и "Протекла е вода", рече Кико и не пропусна да се поинтересува: "Ти какво правиш, Стефко?" Споделих, че отново съм поканен с "Драгостин фолк национал" на Московския пасхален фестивал през май. "Ей, страхотни са твоите "Драгостинки"!" и със светнали очи добави: "Да можех да скокна и да литна... Да знаеш: със сърце и с душа ще бъда с вас в Москва!"
Носех му мили подаръци: селски Батулски мед, върла Батулска ракийка - "двоен препек", и четири "Верски песни" от бъдещия ми Московски проект, написани за моите "Драгостинки", още съвсем топли-топли, но току-що "ашладисани" за смесен хор, специално за маестро Крикор Четинян. Скъпият ми приятел сияеше. Чухме песничките, изсвирени от компютърната програма, аз ги "доизтананиквах", а Крикор въодушевено дирижираше. Особено му допаднаха две от тях: "Вероника" и "Свети Петър". "Ей тая, за Свети Петър, е направо шемет! Да знаеш, един ден ще я дирижирам, там - горе!"
...Предчувстваше ли го?...
Ангелският Божи хор, ей там - горе, се сдоби с великия диригент Крикор Четинян! Непреходно и свято е Делото ти, незабравими Приятелю!
Ще го тачим. И ще го продължим.


Крикор Четинян и Стефан Драгостинов, 31.12.2017 г.


Крикор Четинян и Иван Спасов, 1989 г.

Женският камерен хор при АМТИИ с диригент Крикор Четинян
Снимки Личен архив