Паркове срещу бетон

У нас понятието "парк" обикновено се свързва с раздори, съмнения за нечисти интереси, борби за опазване, мераци за съсипване и гонене на лични облаги. Паркът често е жертва на сеч, обект на схватка по повод собствеността на земи в него и ярък пример как не бива да се стопанисва белият дроб на съответния град, район или квартал.
В близките седмици започва сериозно обсъждане на съдбата и развитието на два столични парка - Борисовата градина и бъдещият Източен. Преди дни специализираният състав на Общинския експертен съвет по устройство на територията на Столичната община разгледа проекта за подробен устройствен план на парк Борисова градина. Предварителният проект бе представен още в средата на м.г. с идеята планът да бъде одобрен и окончателно приет до края на 2017 г.
Бъдещето на съществуващия само на хартия Източен парк изглежда по-неясно. За него се говори от няколко години, но още нищо не е направено на практика. В момента териториите, определени за зелени площи в Общия устройствен план на София, пустеят, а жителите на източните райони страдат от липсата на голямо и уредено пространство за отдих и разходки.
Темата излезе на дневен ред преди няколко седмици, когато трябваше да се представи заданието за проектиране на Подробен устройствен план (ПУП) на територията на новия парк пред столичани в район "Младост". Представянето обаче бе осуетено от недоволни собственици на земи, които попадат в територията на бъдещия парк. Голяма част от терена за парк се състои именно от частни земи и не за първи път техните собственици дават категоричен знак, че не искат изграждането му. Този път те категорично отказаха да изслушат автора на заданието арх. Иван Велчев и масово обявиха, че не желаят да им се отчуждават земите, като се позоваха на конституционното си право. Много от тях настояха за промяна на границите на парка и поискаха той да се направи само върху общинска територия. Въпреки че основната теза бе в подкрепа на неприкосновеността на частната собственост, все пак работата се завъртя около финансовата изгода. По време на събирането се чуха изказвания като: "Горубляне няма интерес да дарява имотите си безвъзмездно!", а други направо заявиха: "Дайте ни по 250 евро на кв.м, купувайте си местата и си правете една върху друга градинки и паркове!" Някои горублянци категорично отказаха да ги смятат за "малоумници" и "златни кокошки", и подкрепиха старо свое намерение да поискат кв. "Горубляне" да излезе от район "Младост". В крайна сметка те заговориха за зелена мафия и  затвърдиха позицията си, че няма неотложна необходимост за създаването на парк в района.
Дали обаче същите горублянци, които са получили обратно нивите си преди години и са ги оставили пустеещи, няма да променят мнението си за продажба, ако изведнъж се появи инвеститорски интерес за строеж на някой небостъргач наоколо? Едва ли са много столичаните, които още не са чули, че според новите промени в Закона за устройство и застрояване на София районът на "Младост" в близост до "Цариградско шосе" е определен като зона за високо строителство. Може би собствениците на земите там вече се виждат милионери? Къде по-печелившо е върху терените да се издигне небостъргач, отколкото парк. Така че е съвсем естествено в следващите месеци да валят жалби на недоволство, а притежателите на земи със зъби и нокти да се борят срещу бъдещия парк.
Останалите жители на югоизточната част на столицата ще продължат да мечтаят за паркова територия от 120 хектара. Какво не успяха да чуят те на несъстоялата се дискусия?
По план бъдещата зелена площ ще се разпростре на 120 ха между кварталите "Младост" 3 и 4, Околовръстния път, жк "Експериментален", НПЗ "Изток" и бул. "Копенхаген". Обхващат се  местностите Ладина падина, Фитишица и Грамадите. Теренът се пресича от две реки - Кална и Банишка. Подробният устройствен план предвижда в Източния парк да се изградят два паркинга, 11 детски площадки, 2 зони за кучета, розариум и дендрариум. Ще има също и спортна зона, паркова и лесопарковата част. Предвиждат се още атракциони, зони за пикник, за фестивали и тематични базари,  за експозиция на градинско парково изкуство, велоалеи и велопаркинг. Специален растителен пояс ще служи за изолация от съседните улици.
В момента картинката е доста по-различна - територията е запустяла, в нея няма сгради, нито пътища, а само черни пътеки. Част от терена е превърнат в нерегламентирано сметище за строителни отпадъци и земни маси от изкопни дейности. Според специалистите това е влошило качеството на почвата и ще е нужна рекултивация. В близките седмици предстоят още няколко обществени представяния, консултации и обсъждания на проекта в район "Младост", на които може би ще има шанс той да бъде представен в целостта си и да бъде обсъден по същество.
Общественото мнение предстои да бъде изказано и на поредица срещи за развитието на най-известния парк в София - Борисовата градина. От години се очаква да влезе в сила Подробен устройствен план, който да внесе максимално ред в стопанисването й. Поне по план в парка няма да се допуска ново строителство, освен сграда за бъдещ музей "Зелената памет на София". Тя ще се намира в зоната между розариума и ул. "Драган Цанков" и ще е с кота корниз до 10 метра. От проекта става ясно още, че не се предвижда разполагане на рекламни елементи както самостоятелно, така и по сгради, съоръжения с постоянен и временен характер. 
Ресторантът към Националния стадион се запазва и се предвижда цялата зона между мостчето и него да се използва лятно време за открито кафене. В рамките на самия парк се планира възстановяване на композицията от три кръгли танцувални площадки с различен диаметър, които към момента са съхранени на терена. ПУП допуска изграждане на естрада, както и поставяне на преместваеми обекти, но по индивидуални проекти. За лятната читалня се предвижда възстановяване по автентични данни като преместваем обект на павилиона за книги, е записано още в Подробния устройствен план. Ще се възстанови и Горският дом - къщичката с уникалната дърворезба на майстор Рачо Ангелов. Проектантите предвиждат Телевизионната кула да има изгледна площадка и да се търси възможност за широк обществен достъп.
Тепърва ще се събират позициите на столичани, които искат да дадат своето мнение по предложения проект за развитие на Борисовата градина. Това ще стане при обществените обсъждания, след които отново експертен съвет в разширен състав ще обсъди и реши кои от предложенията да бъдат приети.
На всички автори на проекти и планове, на експертите и чиновниците, които накрая ги утвърждават и прилагат, отдавна трябва да е ясно какви са всъщност приоритетите на жителите на града. Те искат зелени площи за отмора, максимално отсъствие на бетон в тях и минимална сеч на дървета. Ако отговорните лица се съобразят само с тези няколко прости изисквания, ще съумеят на намалят недоверието у столичани, породено от досегашния им опит.



1. В момента теренът за бъдещия Източен парк пустее


2. Така трябва да изглежда част от Борисовата градина според един от проектите БГНЕС


3. Стопанисването и управлението на Борисовата градина винаги са били във фокуса на общественото внимание

сн. БГНЕС