Архилох и другите

Димитър Бежански

Кой е Архилох? Архилох е древногръцки поет, живял някъде около 680–645 година преди Христа. Смята се, че той е най-ранният лирик в европейската литература. Аз лично го смятам и за един от най-ранните сатирици, но за това – по-късно.
Архилох е бил поет-пройдоха. Препитавал се е главно чрез скитничество, чрез разбойничество и чрез наемна военна служба, което не се различава от разбойничеството кой знае колко. За жалост от творчеството му са запазени само фрагменти, но и те категорично говорят, че имаме работа с голям поет. Вижте само това:
С моето копие хлябът ми ръжен замесен е,
с моето копие мачкат
исмарското вино за мене.
Пия – облегнат на моето копие.
Е, хубаво е, дявол да го вземе, нали?
Но, Архилох е бил пройдоха. По тази причина някой си Ликамб – богат древен грък и баща на красива древна гъркиня на име Необула – се заинатява и не му дава Необула за съпруга.
Това докарва Архилох до бяс и той започва да съчинява гневни, остри, язвителни епиграми срещу Ликамб. По онова време не е имало вестници, списания, телевизия и радио, но това не пречи епиграмите да добият популярност. Масовата публика ги знаела наизуст, те се разпространявали от уста на ухо и от ухо на уста, вследствие на което Ликамб бил дотолкова опозорен, че в един прекрасен ден си метнал примката на врата и се обесил.
Дааа, други са били тогава времената, други са били нравите! Един сатирик-пройдоха довежда мишената на своите сатири до самоубийство! Ей на това му се вика ефективна критика!
А сега? Помислете си какво е сега! И сега има сатирици-пройдохи. Аз ги познавам лично. Всичките. Или поне повечето от тях. И съчиняват епиграми не по-зле от Архилох, уверявам ви! Но осмиваните от тях обекти днес не реагират на критиката като оня старец Ликамб. Не, не реагират като него… А жалко!

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА: Авторът с ръка на сърцето се закле, че с този текст не цели да предизвика масови самоубийства из горните етажи на властта, а просто си разсъждава за силата на сатирата – някога и сега.