Искам да помагам на хората

РУМЯНА АНДОНОВА е на 17 години, от София. Учи в Софийската математическа гимназия, XI клас. Това не й пречи обаче да обича пеенето и да му се отдава във всяка свободна минута. Казва, че от никого не е наследила любовта си към музиката, макар че от малка се занимава с нея. Другият й план е да учи медицина и да помага на хората.
От по-скорошните й изяви са концерт на 7 февруари в рок бар "Рокит" по проекта "Вокализирай това" на Миша Илиев. Другият концерт, на който Румяна е сред организаторите, предстои на 27 април, в него ще участват ученици от СМГ.

- Какви песни пеете и на какъв език? Как си избирате репертоара? 
- Всеки път е различно - аз или моят музикален педагог Миша Илиев, обикновено се  редуваме. Пея на английски и български език, песните са предимно в стил поп музика. Засега имам повече на английски, отколкото на български.
- Толкова сте млада, откога датират изявите ви пред публика? Помните ли кога беше дебютът ви?
- Не се притеснявам вече да пея на сцена. Пред голяма публика, когато излязох за първи път, беше в VII клас, тогава още не учех в СМГ, а - в 25 ОУ "Д-р Петър Берон" в София. Поводът за концерта бе голяма годишнина, той беше в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Публиката се състоя от 800 души, аз трябваше да пея акапелно песента "Облаче ли бяло" и бях много стресирана. По това време имах голяма сценична треска, но все пак се справих. Всичко мина добре.
- Как намирате време за сценични изяви при толкова натоварена учебна програма?
- Време винаги намирам, защото най-много обичам да пея и музиката ме вълнува, успокоява и ме кара да се чувствам добре. Постоянно имаме концерти, организирани от моя вокален педагог Миша Илиев, при който ходя веднъж седмично. Веднъж месечно пък правим голям концерт, както и по-малки. Малките са в клуб "Сохо", а другите в клубове като "Рокит" или "Маймунарника" в София. Освен това всяка година се занимавам с концерта на нашето училище, като от миналата взимам по-дейно участие в самото организиране на програмата, включително и на сценария. Дори ме избраха да пея в групата на училището, изпълнихме 4-5 песни. Концертът беше в голямата зала на УАСГ, а по-миналата - в НДК. Сега също ще имам по-важна роля в концерта, който подготвяме за 27 април, той е на гимназията и в него ще участват много ученици, въпреки това всеки може да дойде и да гледа. Още не се знае мястото обаче,  предполагам, че ще е в зала "България" или в салона на УАСГ.
- Какво мислят родителите ви за това, че пеете? Насърчават ли ви, или по-скоро   недоволстват? 
- Моите родители напълно ме подкрепят, даже наскоро ми купиха професионален микрофон и уредба, за да мога да записвам и да се упражнявам вкъщи. Те идват на всеки мой концерт и много се радват, че се занимавам с това, което ми харесва.
- Доколкото разбирам, пред вас има няколко поприща, в които може да се развивате - математиката, медицината и музиката. Накъде повече ви тегли, кой път бихте избрали с днешна дата?
- Ако имам възможност по някакъв начин да се издигна по-високо в музиката, бих могла да участвам в някакво шоу, да спечеля малко повече внимание, за да може хората да искат да ме слушат, тогава сигурно бих се занимавала с музика. В противен случай, ако не получа такъв шанс за изява, по-скоро ще се занимавам с медицина. Затова уча сериозно по химия и биология...
- Пробвали ли сте се да участвате в конкурси или музикални формати, които станаха особено популярни през последните години?
- Ходила съм на конкурси преди две години, когато бях при друга музикална педагожка, но тогава не бях изобщо готова, участвах в конкурс в Свищов, който се казваше "Звездите на Лора" и един друг в Русе... А на тези по-големите като "Х фактор" и "Гласът на България" още не съм, но обмислям да се явя.
- Всяка седмица ли имате музикални участия по клубове? Остава ли ви време?
- Не всяка седмица, но всеки месец по два пъти горе-долу - един голям концерт, който е в сряда, и по-малки в бар "Сохо", петък. В останалото време също може да отидеш и да изпееш по една песен. Концертите са на двама човека, които пеят по осем песни и има възможност да представят по-голям репертоар. Така е по-добре, много повече ми харесва, отколкото на големите концерти, защото там времето за изява е ограничено.
- Доста ваши връстници, като завършат средното си образование, отиват да учат в чужбина, пред вас има ли такава възможност?
- Много искам да остана в България, но ако продължа с медицината, мисля все пак да държа изпитите за чужбина. Сестра ми учи медицина в Англия и ако се получат нещата, може би ще отида при нея...
- Свирите ли на музикален инструмент?
- Не засега. Исках да се запиша на пиано... Пробвала съм да свиря на китара, но не ми се получи.
- Какви са амбициите ви с математиката?
- Не ме влече вече. Наблягах на нея само, когато кандидатствах в Математическата гимназия, тогава ми харесваше да решавам задачи. Интересува  ме по-скоро биологията и химията и най-вече това да помагам на хората, затова искам да уча медицина.
- Когато все пак се откъснете поне за малко от училището и учебните задължения, какво друго правите с удоволствие?
- Нямам много свободно време, но ако ми остане, все пак най-вече пея или се занимавам пак с музика. Излизам с приятели от време на време.