Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Февруари 2018 | Събота
 
вход регистрирай се

На първа страница

Събеседник

Златка Тименова:

Никога нищо не е само черно или само бяло

В Португалия българската култура почти не е позната, много от португалците се сещат за България като страна, през която са минали, пътувайки за Гърция или Турция, казва университетската преподав

2. Февруари 2018 , брой: 23   351   0
Снимка


Златка Тименова - Вълчева е родена на 29 май 1949 г. в София. Завършва 9-та гимназия с преподаване на френски език и френска филология в СУ "Св. Климент Охридски", където защитава и кандидатска дисертация. Преподава френски език в Института за чуждестранни студенти, френска литература в СУ и във ВПУ - Благоевград. От 1994 г. живее и работи в Лисабон. Преподава френски език, теория на литературата и теория на превода в университет "Лузофона" в Лисабон. Защитава докторска дисертация в областта на съвременните езици и литератури в университета в Коимбра, Португалия. Академичните й интереси са в областта на литературната теория и критика, сравнителните литератури, теорията на превода, лингвистиката на текста, литературните преводи. Участва в научни конференции и има научни публикации в България, Франция и Португалия. Публикува преводи на поезия и художествена проза от френски на български език, от португалски на български и от български на португалски език. Владее френски, португалски, английски, руски, испански. Членува в Международната асоциация за сравнителни литератури (ICLA), Иберо-славянската асоциация за сравнителни изследвания (CompaRes), Изследователския център по европейски и португалски литератури и култури към Лисабонския университет (CLEPUL), Дружеството за приятелство Португалия-Япония, Международната асоциация по хайку, Токио, и П.Е.Н клуба в София. През 2013 г. излиза от печат стихосбирката й "Като звезден прах". Носител е на редица международни награди. Удостоена е с грамота от Министерството на образованието и науката за принос в развитието и популяризирането на българския език и култура в Република Португалия (2017).

Интервю на Георги Н. Николов

- Госпожо Тименова, вие несъмнено се интересувате от родината си и какво се случва в нея. Мислите ли, че с потоците икономическа емиграция и рухнало стопанство тя сама се заличава от географската карта на света?
- Не бих искала да мисля апокалиптично. По-скоро нека всички заедно да намерим начин за излизане от разрушителните процеси. Всички ние, които имаме воля и обичаме България. Но преди това трябва да премахнем разделителните линии, станали вече анахронични: сини/червени; млади/стари; българи в България/българи извън България; бедни/богати. Освен това имаме и много успехи, които не виждаме и за които не се чува и не се пише. Никъде никога нищо не е само черно или само бяло.
- Как се чувства един български учен - имам предвид вас, "по широкия свят"? Ще направите ли сравнение между областите, в които работите, тук, у нас, и в Лисабон?
- Не мога да кажа, че съм учен, преди всичко съм преподавател. Чувствам се нормално и у нас, и в Лисабон. Все пак в Португалия отношенията не са така открито агресивни, както у нас. Академията се промени много в последно време. Не знам докъде е стигнала тази промяна в България, но тук вече почти няма фундаментални дисциплини, студентите се плашат от всякакви теории, търсят практичното и бързо приложимото. Например, без да знаят достатъчно чужди езици, искат веднага да започнат да превеждат. Все пак някои български студенти, които идват в Лисабон по програмата "Еразъм", са по-добре подготвени от тукашните.
- Позната ли е българската култура в Португалия и с какво най-вече? Какво й липсва, за да бъде усетена по-мащабно?
- В Португалия българската култура почти не е позната. Масовият португалец знае за "Българските гласове", за Стоичков, Балъков и Йорданов. Много от португалците се сещат за България като страна, през която са минали, пътувайки за Гърция или Турция.
Ако нямаме национална идея, не можем да говорим и за разпространение на националната ни култура. Не се отпускат никакви средства за културни прояви, особено в Португалия, където нямаме Български културен институт, а българското посолство е от треторазрядните. И въпреки това с много усилия нашите дипломати се опитват да организират някои прояви или да участват в други общославянски. При тези условия и в този контекст са нужни много повече средства, воля и голяма доза идеализъм. 
- Кои наши литературни творци са преведени там и с какви черти на творчеството си са предпочетени?
- Българските автори, преведени на португалски, са много малко. Преди политическите промени у нас това са, например, Вазов, Вапцаров, Кратка антология на българската поезия, а след промените - Антон Дончев, Лиляна Михайлова, Георги Господинов (поезия) и още някои, може би, за които не се сещам и моля за извинение. Но не бих могла да говоря за предпочитания, това са случайни преводи.
- А кои са вашите любими автори, които бихте искали да станат достояние на читателската ни аудитория?
- За щастие у нашата читателска аудитория има много повече културно любопитство и благодарение на финансовата подкрепа от страна на португалските културни институции, португалската литература е много добре представена у нас. Може би поезията остава малко по-назад. Например бих искала поетът Рамош Роза да присъства с повече преводи.
- Защо насочихте лиричната си дарба най-вече в хайку-поезията? С какво Ви заплени и какво Ви даде? И какви послания отправяте Вие към поклонниците на този нелек жанр? Ще пробвате ли перото си и в други жанрове?
- Лиричната ми "дарба" се изразяваше най-напред в рецитиране на поезия. По-късно научните занимания заглушиха лиричните ми тежнения. Но когато преди 15 години научните ми статии и доклади започнаха да приличат повече на поетически преживявания, разбрах, че започвам друг живот.
Стегнатият изказ винаги ме е привличал, но специфичната форма на хайку не се появи изведнъж. Японското тристишие е най-кратката поетическа структура, която позволява с прости думи, по най-естествен начин, да се отворят дълбините на смисъла и чувството отвъд изказа. А това никак не е лесно. Не знам дали имам послание към любителите на хайку поезия, още по-малко към пишещите. Хайку е начин на живот и вид интелигентност. Сигурно няма да имам време да пробвам някой друг жанр. Още не съм открила тайната на хайку. И по-добре, може би.
- Владеете много езици и имате високи критерии за сравнимост между интелектуалните нива на отделните народи. В този план - какво трябва приоритетно да вълнува съвременните автори, за да бъдат търсени и актуални?
- Не мога да кажа за какво трябва да пишат нашите автори, ако това имате предвид. Истинският автор е добър, защото пише за това, което истински го вълнува. Все пак едно пожелание: да имаме малко по-широк поглед върху света и върху нас самите; темите ни, освен национални, да звучат и по-общочовешки. Кой ще разбере прекрасния ни Радичков? Вероятно една шепа интелектуалци.
- Занимавате се и с литературна критика. Защо според вас в България такава очевидно липсва? На какво равнище е тя в Португалия и има ли граници, които не престъпва?
- Вие сигурно сте прав, но все пак не мисля, че в България липсва литературна критика. Това, което определено дразни, е снобското писане, чуждиците, калкираните литературни термини, на които може да се намери еквивалент, желанието да вместим всичко, което сме прочели, независимо дали отговаря на темата. А в Португалия литературната критика е много слаба, липсват теоретични основи.
- Какво трябва да знае младият български писател, тръгнал да завоюва света?
- Да знае да общува, да се усмихва, да познава другия, преди да тръгне да го покорява. Да не се подценява, да бъде горд с културата и историята на страната си, за да предизвика интерес у чужденеца. Да има критерии и да "купува" най-доброто, а не първото и най-лесното, което се появява само защото е чуждо.
- Какво в скоро време ви предстои на академичното поприще? Ще ни зарадвате ли скоро и с нова ваша книга и каква ще е тя?
- Научните ми занимания остават все по-назад. Може би ще направя едно изследване върху превода на белгийската франкофонска литература в Португалия. Надявам се също така да излязат от печат две мои книги с хайку, вече почти готови, едната - в България, а другата - в Мароко. От едно португалско издателство имам предложение и за още една книжка. Но дори и само една от трите да излезе, ще бъда доволна. Разбира се, очаквам и антологията за българските писатели по света, която вие подготвяте.
- И в края на разговора: какви пожелания ще отправите към българския народ, освен за здраве?
- Повече положителна енергия!
- А на себе си какво пожелавате? И ще ни поздравите ли с нови ваши хайку?
- Същото пожелавам и на себе си! И ви подарявам едно хайку:

охлювът върху
листото на розата -
безкрайна целувка

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"